В първия ден на годината църквата
чества две големи събития в историята си – Обрезание господне и Св. Василий
Велики.
На осмия ден от своето раждане
при обрязването си /древен еврейски обичай/ Христос получава името Исус. Този
старозаветен празник е утвърден през ІV в. И с него приключва осемдневния цикъл
на рождественските дни.
В същия ден се чества и Св.
Василий Велики, наречен така заради гениалния си ум и воля за помощ на
ближните.
В народния календар Васильовден
се нарича Сурваки. Обичаите и обредите на Нова година съдържат четири основни
компонента – обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от
маскирани лица и ладуването.
Вечерта срещу Нова година се кади
специалната обредна вечеря. Тя е втората кадена вечеря в този цикъл празници.
Богата, както бъднивечерската, тя се отличава с блажни ястия. Навсякъде се
приготвя баница, в която се слагат пара и малки дрянови клонки с пъпки,
наречени на нивята, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни и
пр. На трапезата се слагат запазените още от първото кадене сурово жито, орехи,
свещ. След като прекади вечерята, най-възрастният разчупва хляба и завърта три
пъти баницата.
Баницата е нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на
семейството, или с едно
Изобщо трапезата на новогодишната
вечер е изключително богата, разточителна и подредена с голяма изисканост.
Салатите, които се поднасят, са много и разнообразни. Традиционната туршия може
да бъде сполучливо разнообразена със салати на майонезена, млечна или сметанова
основа, с топли и студени предястия, които да изглеждат великолепно. Характерно
българско блюдо на този ден е пачата. За да спази традицията, домакинята
поднася особено празнично ястие, което е от птица. Класическа е рецептата за
печена патица или пуйка върху кисело зеле, но особено вкусни са пълнените птици.
Плънката може да бъде на оризова основа и да включва лук, стафиди, моркови,
ябълка, подправки, но може да бъде и от кестени. Голям деликатес за този ден е
пълненото печено прасенце. Основното ястие се гарнира с пресни зеленчуци,
чушки, краставици и лимон.
Новогодишните десерти са
блестящия завършек на най-дългата вечеря през годината. Всяка домакиня има своя
рецепта за този ден. Класически сладкиш обаче остава баклавата. На Нова година
се сервират и разнообразни южни плодове
и ядки.
Около трапезата се гадае и
предсказва за времето, реколтата и бъдещия живот в семейството.
След прибирането на трапезата
отново се запазват суровото жито, орехите, недогорялата свещ, както и пепелта
от каденето.
Най-характерният български
новогодишен обичай си остава сурвакането. Сурвакарите удрят всекиго, като
започват от най-възрастния и едновременно изричат благословия:
“Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо, здраво догодина,
догодина, до амина.”
Домакините са подготвени
предварително и даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни
пари и малки подаръци.
Корените на този народен обичай
трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са вярвали в
магическата сила на децата като носители на радост и щастие, и на дряна, като
особено жизнено дърво, запазващо за най-дълго време през годината своята
свежест. Обичаят да се шибат хората със зелена дрянова пръчка, като по този
начин им се предава жизнената сила на дървото, е бил познат на римляните и
другите западноевропейски народи, но и на славяните. Но само у българите и
донякъде у сърбите зелената пръчка се е развила в специална сурвачка, а новогодишното
поздравление – в обширна благословия.
На Васильовден посрещат гости
тези, които се казват Васил, Василка, Веселин, Веселина /поради звуковата
близост/ и Босилко, Босилка /поради етимологическата връзка с Василий от гр.
“базилеос” – царствен, царски/.
Пача от свински
крака, уши и опашка
Пачата може да се сервира и студена, украсена с туршия.
Продукти:
свински крака, уши и опашка около 1 кг
кромид лук 50 г (1 глава)
чесън 10-12 скилидки
моркови 100 г (1-2 бр.)
целина 50 г (1/2 глава)
дафинов лист 2-3 бр.
яйца 2 бр.
оцет 25 мл (2 и 1/2 супени лъжици)
хрян 1 супена лъжица
сол на вкус
Приготвяне:
Свинските крака, уши и опашка се измиват добре, слагат се в
дълбока тенджера и се заливат с 5-6 чаени чаши студена вода. След завирането на
водата се посоляват. Прибавят се едро нарязаните моркови и целината заедно с
лука и дафиновите листа. Когато омекне месото, тенджерата се сваля от огъня.
Изважда се месото, отделя се от костите и се нарязва на парчета, след което се
връща в прецедения бульон. Супата се застройва с разбитите яйца внимателно и се
подправя на вкус с настъргания ситно хрян, счукания чесън и оцета.
Пълнена птица
Продукти:
1 пуйка /патица или голяма
кокошка/, лук, моркови, камби, карфиол – от туршия, сварена царевица, стафиди,
една кисела ябълка или парче дюля, подправки – мента, мащерка, риган /или други
– според предпочитанията на домакинята/, кориандър, сол
Приготвяне:
Птицата се измива и почиства
добре, подсушава се. Плънката се приготвя, като се задушават нарязаните
продукти – първо лука, морковите, карфиола и камбите, след това се добавят
стафидите, ябълката, царевицата и подправките. Преценете добре какво количество
плънка ще е необходимо за вашата птица. Птицата се напълва с плънката, натъпква
се добре и се зашива с конец. За да се получи хубава коричка отгоре и да хрупка
кожичката, е добре да се намаже със смес от соев сос /който ще осоли месото/ и
малко мед. Пече се в умерена фурна до готовност продължително време, поставена
в тавичка с малко вода и вино, като се залива често с получения сос. Сервира се
с традиционното печено кисело зеле като гарнитура.
Пълнено прасенце по гръцки
Продукти:
1 прасенце – сукалче
Половин кг свински дроб
3 ситно нарязани глави лук
150 г кедрови орехи
зелени подправки по ваш вкус –
магданоз, майорана, мащерка и т.н.
половин кг кестени
3 ситно нарязани домата
200 г твърд кашкавал, нарязан на
кубчета
1 чаша бяло вино
сока на 4 лимона
сол
чер пипер
краве масло
Приготвяне:
Правим нарези на кестените откъм
широката част, сваряваме ги и ги обелваме. Измиваме и почистваме прасенцето
отвън и отвътре и го подсушаваме. Свинския дроб измиваме и нарязваме на ситно.
В маслото запържваме лука и
прибавяме дроба – като стане готов, наливаме виното.
Добавяме след това доматите,
кестените, кедровите орехи, сол, пипер, подправките, които сте избрали и малко
вода. Като започне да кипва соса, махаме съда от огъня, добавяме кашкавала и объркваме добре.
Намазваме прасенцето със сол и
пипер, поливаме го с лимонов сок. Напълваме го с плънката и го зашиваме.
В намазана голяма тава
разполагаме прасенцето нашироко и го печем на 180 – 200 градуса, като от време
на време го обръщаме и поливаме с отделения сок, за да се зачерви равномерно.
Ако е нужно, доливаме малко вода в тавичката от време на време и печем, докато
месото започне лесно да се отделя от костите.
Прасенцето може да заменим с джолан, най-добре с кожичка.
Надя Петрова
