Бриджит Джоунс - колко кофти е, когато вместо готварски бележник си водиш дневник

Ястията стават исторически по различен начин. Някои са сложни като “Война и мир”, други простички като химн. Днес ще ви представим една неудачница не само в живота, но и в кухнята, но странни са обратите на съдбата...

Сещате се вече, че ще става въпрос за "Дневникът на Бриджит Джоунс" – романа и филма за станалата прочута днес повече от създателката си Хелън Филдинг кръшна английска мома. Комедията "Дневникът на Бриджит Джоунс" несъмнено е приятна за гледане. Но големите фенове на филма са сред онези, които не са чели едноименния бестселър на Хелън Филдинг, който просто ври от сентенции като тази:

"Крайно несправедливо е, че Коледа, с нейните неуправляеми и натоварващи както финансите, така и емоциите предизвикателства, първо я натрапват на човек, без да го питат, а след това грубо му я изтръгват от ръцете тъкмо когато понавлизаш в настроението й."

Да, наистина Коледа може да е ужасно депресиращо събитие, но депресийката Бриджит отглежда дори и по време на крехките английски жеги:

"Някъде в дъното на мозъка ми се таи новородената несигурна догадка, че Даниел може и да е прав: това, което трябва да правиш в горещо време, е да легнеш да спиш под някое дърво или да гледаш крикет на спуснати завеси. Но според моя начин на мислене, за да легнеш спокойно да заспиш, трябва да си сигурен, че и утре ще бъде горещо и вдругиден и повдругиден и че в живота ти те чакат достатъчно горещи дни, за да можеш да вършиш всичко, предвидено за жега, по спокоен и премерен начин, без никакво чувство на неотложност." Проблемна мома, обаче съвсем не е лишена от оптимизъм, нали?

Зрителите губят твърде много време да се дивят на дебелата Рене Зелуегър (Бриджит Джоунс)
От екранизацията най-много печели Хю Грант, избран да изиграе лошото момче Даниел Клийвър. Понеже си е звезда по принцип, ролята неусетно е набъбнала до централна. А и Хю явно с удоволствие се отърсва от омразното амплоа на скромния романтичен англичанин ("Нотинг Хил", "Четири сватби и едно погребение") – по-скоро тук виждаме Хю в ролата на разбойника, който замеря папараците с консерва боб – случка, за която си струва да разкажем. В "Дневникът..." ще го видим как изкусно съблазнява, лъже, изоставя и изобщо се държи безобразно с клетата стара (над 30 г.) мома Джоунс. А тя си има и други проблеми - цигарите, килограмите, женените приятели и изкукуригалата майка – като всички други стари моми. Но за разлика от последните тя ще ги реши един по един.

и на постничкия Колин Фърт, който би трябвало да е мъжът на мечтите Марк Дарси. Всъщност последните две имена са различни персонажи в книгата - сливането на образите им е явно от съображения за краткост.

Дали пред нас е пост-феминистки американски филм по бест-селинг английски роман? С Хю Грант и Рене Зелуегър? Авторката на романа Хелън Филдинг не само поръсва ироничния си, сдържано истеричен текст с препратки към Джейн Остин - тя е сравнявана с нея. Когато „Дневникът на Бриджит Джоунс” излиза от печат, самият Салман Рушди се разлива в хвалебствия по нея и вероятно в знак на благодарност е получил малка роля във филма. А щом той я харесва, какъв си ти да ми разправяш,че е женска боза?

Основният проблем на всички фенове на романа беше кастингът на Рене Зелуегър (позната като слабичка, късогледа американска селянка от предни холивудски роли)  - в ролята на Бриджит (пълничка, злобничка, 32-годишна лондончанка). Обаче изненада -  Зелуегър е фантастична. Не само защото личната учителка по английски на Гуинет Полтроу за Влюбеният Шекспир се е погрижила да закръгли гласните й. Тримесечна диета от пици и млечни шейкове е закръглила всичко останало – визията е повече от истинска. Дори в най-безумните сцени, които Филдинг е успяла да сътвори (Бриджит вдига телефона с дрезгавото: "Здравей,аз съм разгонена сексуална богиня с един мнооого лош мъж между бедрата си", за да открие, че разговаря с майка си), Зелуегър нито веднъж не звучи фалшиво. Или когато пред погледите ни лъсват ластичните й момински гащи – пази боже! Ами като слиза по аварийния прът в пожарната? Незабравими сцени от началото до края, скъпи дами... Заредени с оптимизъм, защото въпреки че е английски карък, щастието й се усмихва. Има надежда, както се казва, не се отчайвайте.

Колин Фърт е приятно муден в ролята на Марк Дарси, която все пак твърде му отива, защото
Накратко: английска чувствителност и американска физическа комедия. Евалла.

вече е играл Марк Дарси, при това истинския - в „Гордост и предразсъдъци”, а Хю Грант е зарязал мънкането си и се справя като змей с предизвикателството на Даниъл Клийвър, сексуално разпуснат, ленив курвар със склонност към кратки мръсни и-мейли. Колкото до чисто филмовите решения режисьорката е дебютантка - бивша документалистка - Шарън Магуайър, „Дневникът на Бриджит Джоунс” няма грешка - от незабравимия бой на двамата съперници за сърцето й до пробягващите в телевизионен стил субтитри, които информират зрителя колко цигари е изпушила предния ден и с колко килограма е напълняла. И колко бутилки вино е изпила с приятелки.

Благодарение на дневника на Бриджит ние с изумление следим всичките й опити да вземе под контрол живота си. Освен това със затаен дъх се отправяме след нея в кухнята, където е решила да наготви за рождения си ден, който – както и очаквахме, се превърна в природно бедствие.

Даже сме записали рецептите й, но не се притеснявайте – те са адаптирани и всичко става баш както трябва.

Празената супа на Бриджит

Продукти:

1 и половина кг праз

3 пера от зелен  лук

3 с. л. зехтин

сол и чер пипер

нарязан пресен магданоз

Приготвяне:
За да не стане и вашата супа синя като на Бриджит, не вързвайте праза със син конец. А сега – напред.

Измийте внимателно праза. Нарежете ситно зеления лук. В тенджера загрейте мазнината и запържете на слаб огън за 10 минути, като разбърквате. Добавете праза и 1 л вряла вода. Подправете със сол и пипер и варете около час, за да омекне праза. Оставете го да поизстине и го направете на пюре в кухненския комбайн. Върнете го в бульона и преди да сервирате, подгрейте отново и поднесете супата наръсена с магданоза.

Омлетът на Бриджит и Марк

Продукти:

8 яйца

30 г краве масло

4 с. л. вода

сол и чер пипер

Приготвяне:

Помнете, че яйцата се разбиват в последната минута.

След като ги счупите успешно над дълбока купа и махнете черупките, ги разбийте с вилица, малко вода, сол и пипер. Нагрейте тиган с маслото и като запуши, налейте яйцата. Гответе около 10 минути на слаб котлон. Когато омлетът отгоре е още течен, но добре опечен отдолу, повдигнете едната му страна и го завийте на руло. Преместете го в чиния и сервирайте веднага – любовта оставете за десерт.
Портокалов шербет от Бриджит

Продукти:

сока на 6 големи портокала

сока на 1 лимон

150 г захар

1 пакетче ванилия

2 яйчни белтъка, разбити на твърда пяна

1 с л портокалов ликьор Гран Марние

сушени озахарени портокалови корички

Също и:

2 портокала

50 г захар

100 мл вода

Приготвяне:

Разбийте белтъците на твърда пяна. Смесете всички останали продукти и накрая – белтъчната смес. Сложете всичко в камерата на хладилника за половин час. Ако нямате все пак камера, сложете всичко в кутия за камера и сложете в камерата докато започне да се втвърдява. След това веднага разбийте сместа в блендер. Измийте и махнете кората на портокалите, обаче я отрежете тънко и след това – на тънки лентички.
Сложете кората в тенджерка с вода и варете час, излейте водата. В друга тенджерка направете на бавен огън захарен сироп. Сложете в него портокаловата кора и я варете 10 минути да се озахари. Оставете да изстине и сервирайте с шербета. Но внимавайте с калориите или както ни съветват пак там:

"- Имам нова диета за теб - обяви той.

- Значи наистина ме смяташ за дебела?

- Добре, слушай. Много е проста. От теб се иска само да не ядеш храна, за която трябва да плащаш. Тъй, че в началото на диетата си доста насвинена и никой на те кани на вечеря. После отслабваш, ставаш по-дългокрака и приятнодупеста и мъжете започват да те канят на обяди и вечери. После, когато сложиш няколко килца, поканите секват и ти отново започваш да слабеееш."

Само че това води до черни мисли като следната:

"Бившите никога, ама никога не трябва да се женят за други, те трябва да останат целомъдрени до края на дните си, за да ви осигурят душевно спокойствие."

Така е скъпи, щастието и килцата са взаимозависими.

Надя Петрова

Шатобриан за двама /наречен така по чисто романтични причини/

За разлика от литературата, където Шатобриан е символ на романтичност, шатобрианът в касапската лексика е средната най-дебела част от говеждото филе – там, където мускулите на горкото животно практически не работят. Въпреки този очевиден недостатък и далеч от любовните очаквания – все пак любов без мускули не се прави - от него се приготвя изисканото парадно ястие, наречено Шатобриан за двама. Много романтично, нали – свещи, пръстен и т.н. Всъщност работата е там, че просто парчето месо, което ни интересува, е най-малко 350-грамово, затова ястието е за двама. Романтичният

ореол се подсилва от факта, че този своеобразен стек е кръстен на прочутия френски писател и дипломат виконт Франсоа Рене дьо Шатобриан, известен още  като разностранна личност с интересна житейска съдба. А също и като ключова фигура на френския романтизъм, при това жив, макар и пасивен свидетел на превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. И той преминава през съдбата на изгнаник в Америка като прочутия френски готвач Саварен, също и на не особено възторжен поддръжник на революционерите, както и на радикален католик едно след друго. Всичко това се стекло и през неуморното му страстно и въздишащо перо върху хартията, а книгите му четяли велики негови следовници – Ламартин, Дьо Мюсе, Жорж Санд и много други по целия тогавашен образован свят. Страстна обаче била и любовта му към мадам Рьокамие, а също и към добрата храна и хубавото вино – доказани извори на романтизма.

Френската история е точна както винаги към бележитите си дати – този шедьовър се родил в кухнята на Франсоа Рене през 1822г. Акуширал /както обикновено това ставало/ не титулярът Шатобриан, а човекът в сянка – Монмирей, готвач на гения. Той прихванал от гениалността на господаря си и станал не по-малко известен на кулинарното поприще, отколкото покровителят му на литературното. За което явно се почувствал благодарен и кръстил кулинарното си постижение с аристократичната фамилия.

Оттук нататък започват големите спорове на готвачите, например за големината на парчето – повечето предпочитат посочения по-горе грамаж. Или за начина на приготвяне – има и версия, че парчето месо се печало между две други парчета месо, които до края на обработката се овъглявали, но спасявали крехкостта на избраника – мръвка от най-високо качество. Също и за най-подходящата порода на пожертваното говедо. Или пък за соса, но това за соса е вечен френски спор.

Пак история – в менюто на парижките ресторанти шатобрианът се появил след 1850 г. Не бил

приет възторжено – кулинарен критик от епохата се произнесъл високомерно, че това не е нищо повече от оправдание да ядеш почти сурово месо. Ето и рецептата на ябълката на раздора.

Шатобриан за двама

Продукти: парче говеждо филе от най-широката част, над 350 г до 400; черен пипер, прясно смлян; 4 с.л. олио; сол

Изсушете месото, като го избършете със салфетка. След това го начукайте до дебелина 4 см, като го удряте не много силно с чукчето за пържоли. Но този път използвайте уреда откъм страничната му част, за да не нараните и разкъсате мускулните влакна на месото. Посолете и смелете пипер, с който натрийте месото. Намажете го с олио добре, сложете го в прозрачно пликче или целофан и – в хладилника за една нощ.

Загрейте силно грила /225 градуса/ и сложете месото близо до огъня. Целта е на повърхността в

резултат на силния огън то да се покрие с коричка, за да не изтича сока отвътре. След 5 минути го обърнете и печете още 3-4 мин. За проверка натиснете с вилицата без да го пробождате – ако излезе светла кръв, то месото още е доста сочно. Ако искате да е средно сочно, го обърнете още веднъж и след 2 минути проверете. Ако го искате умерено запечено, обърнете още веднъж за 2 мин. А когато пуска напълно прозрачен сок при теста с вилицата, то получавате напълно изпечено месо. Това отнема по около 12 мин печене от всяка страна.

Сервира се с картофчета, препечени до златисто и наречени на френски шато и пресни нежни зеленчуци и със

Сос Шатобриан

Продукти: 300 мл светъл месен бульон, 100 мл бяло вино, 1 главичка лук, 2 скилидки чесън, 50 г гъби, пресен естрагон.

Бульонът, виното, лукът и чесънът се варят докато течността остане наполовина. Добавят се нарязаните гъби и накрая – пресният естрагон. Рецептата е за двама.

С този сос се полива месото, нарязано напречно на мускулните влакна на филии с дебелина 2 см. Отстрани се сервира гарнитурата.

Надя Петрова

Зеленият боб като мезе

Прекрасен е – понеже съдържа много белтъчини, е чудесно мезе за твърди питиета, но става за вино и бира. Зеленият боб – независимо дали е зелен или бял – напоследък променя мястото си на трапезата ни и от основно постно ястие се включва все по-смело в далеч по-изобретателната група на предястията и мезетата. Когато го купувате от пазара, гледайте да е по-млад – така ще си спестите сума нерви при почистването на ликата, които за ядене не стават. Ето днешната ни

Салата от зелен боб с естрагон

Продукти:

половин кг зелен боб

1 домат

1 глава лук

2 скилидки чесън

100 г кашкавал

10-тина маслини

2 люти чушлета

естрагон – пресен, може да го замените с друга любима средиземноморска подправка

зехтин

оцет

сол

Приготвяне:

Почистете добре зеления боб и хубаво го измийте със студена вода. Нарежете чушките на 2 – 3 части, но не много ситно. Сварете в тенджера, като внимавате да не преварите боба – нека само омекне. Като е готов, излейте водата и още докато е горещ, сложете нарязания на ситно чесън и лука на шайби. Посолете и овкусете с оцет и зехтин. Оставете го да изстине – още по-добре – в хладилника.

Преди да го сервирате, нарежете в него естрагона, лютите чушки и кашкавала, объркайте и добавете още оцет при нужда. В купата го украсете с маслините и нарязания домат.

Освен по този начин не се притеснявайте да прибавите към него хубава маринована риба /филета/, шунка, бекон, варени яйца, както и различни видове сирена. С последните той много добре си партнира.

И понеже понася сирена, носи и други млечни продукти – много добре става със заливка от кисело мляко и чесън или сметана с хрян. Въобще зеленият боб е поле за импровизация и много полезна храна.

Надя Петрова