По Тодоровден е време да се хванем за зелено! Леки великденски пости!

Заговяхме и сме вече в периода на големия пост. Сега е Тодоровската неделя. Всеки от дните й е свързан с определени ритуални действия. Надявам се, че на Чист понеделник сте наготвили ядене за цялата седмица поради забраната да се готви в останалите дни. Че сте се пазили на най-лошия вторник през годината, а на Луда сряда сте минали през църква. На Въртоглавия четвъртък жените не навиват прежда, не мотаят мотовилка, не въртят чекрък и пр. Раздават прекаден хляб, част от който слагат в храната на овцете. От хляба запазват малко и с него лекуват през годината шемет /виене на свят/. Забраните се спазват против “въртоглавие” при хората и домашните животни.

А в събота е Тодоровден както винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровската неделя.

50 години след смъртта Св. Тодор във Византия царувал Юлиан Отстъпника. Той мразел християните и затова наредил да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни, та през първата седмица от Великите пости християните да се облажат. Св. Теодор се явил насън на архиепископа и му казал да забрани да се купува храна от пазара. През цялата седмица всички яли само варено жито. Ето защо за благодарност църквата запазила обичая да се почете паметта на Св. Теодор в първата събота на Великите пости чрез варено жито.

Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва названието Конски Великден. Най-интересният момент от празника е надбягването с коне – кушия. На Тодоровден много рано сутринта майките бързат да окъпят децата си преди да са се “разтропали” конете, за да не се разболяват. Преди надбягването жените си мият косите, като пускат във водата слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, понеже се вярва, че така косите ще растат дълги като конската опашка и няма да ги боли глава. Докато трае кушията, жените не работят.

Особено място в годишния кръг от църковни и народни обичаи заема честването на празниците, включени във Великите пости и от Великден до Петдесятница и Неделята на вси светии. Те са подвижни, защото честването им се мени в зависимост от това как ще се падне Великден. А той променя датата си от 4 април до 8 май, както е определено на Първия Вселенски събор през 325 г. За да е истински празник на светлината и обновлението, Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден – деня, в който Христос е възкръснал. Постите започват с Великденските заговезни – така се нарича периодът, когато престава да се яде блажно. Постите са въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване. Годишно православният християнин би трябвало да пости около 200 дни: през Великите пости 7 седмици, през Петрови пости – от 7 до 30 дни, през Богородични пости – 14 дни, Коледни пости – 40 дни. Освен това всяка седмица в сряда и петък.

За постите се говори още в Стария завет. Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване.

Постът е въведен с основаването на християнската църква. Пример за него бил самия Христос, който постил 40 дни в пустинята след кръщението си. Апостолите затвърдили поста сред първите християни. А предаването на смърт на Христос и неговото разпятие, станали съответно в сряда и петък, отговарят на седмичния пост в същите дни. Те са и своего рода подготовка за неделния ден, в който Христос е възкръснал.

По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости – Великденските и Коледните. Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота.

Великденските пости започват частично на Месни заговезни. От следващия ден, който е понеделник, християните трябва да изключат от менюто си месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни те заговяват за последно с яйца, мляко и млечни продукти. И от понеделник започва същинското постене.

Каква е храната по време на пост? Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от “прегрешение” с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салатки, спанака, киселеца и копривата, които тъкмо сега са най-свежи и пресни. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.

Постенето завършва с приемане на светото причастие. Истинските богомолци се подготвят за него от предния ден, когато се хранят само един път и пият само вода. Това се нарича тримирене. Постенето трае 8 седмици, ако започнете от Месни заговезни. Но може да се пости и само една седмица, обикновено първата след Сирни заговезни, която завършва с причестяване на Тодоровден /винаги първата събота след празника/. Възможно е това да се направи и през друга седмица от Великите пости, например последната, която съвпада и със Страстната седмица, дните на Христовото страдание. В случай, че трябва да се направи панахида за починал през първата седмица от постите, се слага риба, но през следващите това е забранено.

Лъжлив хайвер

Продукти:

1/2 ч.ч. грис
1 с. л. доматено пюре /или лютеница/
сок от половин лимон
1/3 ч.ч. растително масло
1 и 1/2 ч.ч вода

1 малко главичка лук
сол на вкус
Приготвяне:

Този хайвер се възприема много добре и от децата, защото не е тежък за храносмилане като класическата тарама. Сложете водата да заври и когато кипне, сипете размитото в малко студена вода доматено пюре – то има за цел да направи хайвера леко розов, като истинския. След това сипете на тънка струйка размития в малко вода грис. Вари се до сгъстяване, като се бърка постоянно. Накрая се посолява и се добавят нарязаният наситно лук, олиото и лимоновият сок. Украсява се с маслини, туршия, краставички – илюзията е пълна!

Салата Баба Марта
В края на зимата се чудим от какво да направим салата – зеленото още го няма, кацата със зеле – празна.

Продукти:
Картофи /сварени/
Червено цвекло 1 средна глава
Моркови 2 – 3

1 малка кисела ябълка
Кромид лук – 1 глава
Маслини
Зехтин, оцет, сол, майорана, бял пипер

Приготвяне:
Картофите се обелват и нарязват на по-едри парчета, цвеклото и морковите, след като се почистят и измият, се настъргват на едрото ренде, а ябълката и лукът на шайби. Слагат се подправките и всичко се разбърква в дълбока купа. Украсява се с маслини.

Надя Петрова

Нежна салата със скариди и паста

Салата от скариди и паста

Тази салата обединява в едно вкусовете на месо от скариди, зеленчуци и плодове. Приготвена е с паста и майонезено – млечна заливка и има наистина деликатен вкус – сладникаво - кисел. И на вид е много примамлива, понеже става леко розова – като залез пред чаша с хубава водка.

Продукти:

200 г белени скариди

1 малка глава червено цвекло

2 моркова

1 малък пащърнак /по желание/

1 ябълка

1 малка главичка лук

1 малък лимон

1 портокал

половин връзка магданоз

3 – 4 с.л. майонеза

3 – 4 с.л. сметана /гъсто кисело мляко/

половин пакет сварени макарони /не спагети/

сол и смлян кориандър

Приготвяне:

Сварете пастата ал денте и я изцедете от водата. Сложете я в голяма купа да изстине.

През това време обелете морковите, пащърнака и цвеклото, измийте ги и ги нарежете на неголеми кубчета. Нарежете обеления лук на тънки резени, ябълката, лимона /без да го белите/ и портокала /обелен/ – на кубчета с остър нож, за да не ги смачкате. Сложете зеленчуците при пастата, прибавете нарязания магданоз и скаридите. Разбийте в отделен съд майонезата и сметаната и я сипете в купата. Подправете със сол и кориандър и объркайте добре.

Преди сервиране охладете час – два салатата в хладилник.

Надя Петрова

Свети Андрей – господаря на мечките почитаме с боб

Андреевден е празник, с който се чества денят на Свети апостол Андрей Първозвани. Отбелязва се с празнична литургия винаги на 30 ноември. Андрей бил рибар, един от дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър, който проповядва християнското учение сред балканските и причерноморските народи - скитите. Легендата разказва, че Андрей е първият, когото Исус Христос призовава сред апостолите. Оттук и името му Първозвани.

Разпнат е на кръст в гръцкия град Патра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст". Народът свързва Андреевден с вярването, че от него денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Смята се, че "Андрей прогонва зимата и дългите нощи".

На Андреевден се поднасят се блюда от бобови и житни зърна. От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за добри посеви, а останалото изяждат. Дава се и на домашните животни и на кокошките. В Северна България Свети Андрей се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден.

На този празник мъжете на подхващат рало или мотика, а жените - стан или хурка. Вярва се, че тези които пристъпят забраните на празника, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка-стръвница, или от нейния ездач - суровия праведник Свети Андрей.
Именният си ден празнуват всички, носещи името Андрей. Традиционната трапеза включва боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, прясна пита.

Пак по това време, около Андреевден, е празника на смилянския боб, а както е известно, този боб е една от перлите на родното земеделие.

Салата от едър (смилянски) зрял фасул

салата от смилянски боб

Продукти:

едър (смилянски) бял и шарен фасул 300 г (1 и половина чаени чаши), кромид лук 150 г (2-3 глави), растително масло 60 мл (6 супени лъжици), сол, оцет, джоджен и магданоз на вкус.

Приготвяне:

Фасулът се почиства и измива, а после се накисва за няколко часа в подсолена вода. Отцежда се от солената вода, отново се измива и се вари на слаб огън заедно с 1 ситно нарязана глава лук и част от растителното масло. Към края на варенето се посолява. Прибавя се джодженът. Сварения фасул се отцежда и се поставя в салатени чинии. Поръсва със ситно нарязаните кромид лук и магданоз и се полива с растителното масло и оцета.
Надя Петрова

Салата “Агиос Ахилеос” и цар Самуил

Агиос Ахилеос, както вече се досещате, се намира в Гърция. Агиос значи свети, а Ахилеос не е онзи герой от Троянската война, а почитан от местните светия. Освен това Агиос Ахилеос е остров, обаче въобще не се надявайте да го намерите на картата там, където предполагате – то гръцките острови са безчет, ама този е единствен. Защото се намира насред Малкото Преспанско езеро и всъщност е гръцки, макар че на него от векове живеят старинни македонски фамилии /днес носещи гръцки имена/, а отсреща е Албания. Да не говорим, че тук е гробът на най-трагичния ни цар – Самуил, който донесъл мощите на светеца – патрон на острова. Мястото е страхотно, Преспанското езеро е баш това, което помним от романите на Димитър Талев. Отглеждат един сорт много едър боб, който е и много вкусен.

Познайте кактво обичат да пият там? Узо, скъпи читатели, и то по много. Узото е хубава напитка, защото можеш да я разреждаш според състоянието си и така да караш часове. На узо и вкусни мезедес – като това:

Салата Агиос Ахилеос

Продукти:

Половин кг едър боб

1 глава лук,

връзка джоджен

консерва риба тон /или сварено, мариновано или пушено филе от едра риба/

зехтин

сол и чер пипер на вкус

лимон

Приготвяне:

Сварете боба много добре, като във водата сложете и малко олио, за да може докато се вари, да стане мазен. Оставете го да изстине и го приберете в хладилника заедно с водата, в която е врял. Когато решите да направите мезедето, извадете колкото ви е нужно от боба, отцедете го и го смесете със ситно нарязания лук и джоджен, парченцата риба и овкусете със зехтин, лимон /оцет/, сол и пипер. Объркайте добре няколко пъти и сервирайте с резени лимон за доовкусяване.

Може да добавите по ваш вкус в салатата чушки или маслини. В узото – водичка, ама не минерална, защото ще му прецакате вкуса и аромата. И освен това водата налейте на тънка струйка в чашата с узо, за да се насладите на любимата на всеки узаджия сцена – как облачето се появява от дъното на чашата, превзема всичко – накрая и душата му.

Добър апетит и наздраве!

Надя Петрова