Шаран на скара – пикник край реката

Рецептата е от онова място, където Янтра се влива в Дунава. Става за изхранване на 12 приятели.

Шараните се изчистват много добре и се разцепват на две по дължина. Прави се марината от зехтин, сол, чер пипер и едро нарязан лук и разбира се, девесил. Без него не става. С тази смес се натрива рибата отвътре и се оставя в хладилник или просто на сянка за няколко часа.

Направете хубава жар и опечете рибите на нея тъй както са намазани с маринатата. Първо - откъм корема и след това, като обърнете решетката на скарата, и откъм гърба. Става страхотно.

Разбира се, много важно е рибата да е хубава и прясна, като шарана, който имах аз.

Надя Петрова

Сангрия – мечката на испанците

Древните римляни въвели пиенето на вино, разредено с вода, което и до днес се смята за чудесно разхлаждащо средство.

Българите въвели мечката – онзи прочут коктейл от киселко домашно винце, прикрито умело с лимонада, водеща напитка във всеки наш Хоремаг преди десетилетия.

Испанците, за да могат да преживеят жегите без да се отказват от любимото тежко испанско вино, измислили сангрията.

Днес, когато светът е без граници, културата на други страни лесно стига къде ли не по света. Вкъщи или на лозето, на село или в планината бихте могли да си направите сангрия, която е ароматна, свежа и разхлаждаща и не е натоварена с много градуси. Ето как:

Продукти:

1 бутилка червено вино

50 – 100 мл портокалов ликьор /трипъл сек или няколко капки портокалова есенция/

2 л от напитката 7 up

1 с.л. пудра захар

нарязани на неголеми парчета пресни плодове – праскови, ябълки, портокали с кората, лайм с кората, кайсии и др.

Няколко листа прясна мента

Лед

Сока от 4 портокала

100 г сок от касис

пръчка канела

2 – 3 карамфилчета

Приготвяне:

Вземете една по-дълбока тенджера и сложете в нея всички продукти, без леда. Разбъркайте добре и оставете в хладилника на студено за няколко часа. Сервирайте заедно с плодовете и няколко кубчета лед. Ако ви е много сладка или силна, разредете сангрията с още 7 up или с газирана вода.

След малко по тялото ви ще потече блаженство, спокойствие и ще се разтопите от удоволствие...

Ето какво се случва в Испания, когато сангрията срещне фламенкото – ражда се дуенде.

Надя Петрова

За Брес, пилето с паметник и френското знаме

Често представяме хора и рецепти, които са паметници на собствената си слава. Днес ще ви представим едно пиле, което не само е достойно, но си има истински паметник.

Брес  е малка, китна област, разположена в източната част на Франция, в Роно-Алпийски регион, който се намира между Бургундия и  Жура - и двете департаменти във Франция, единият прочут с Дижонската горчица и прелестните си бели вина, другият - с едноименната планина Жура, не толкова добре позната, а и забележима по височина. Местността е предимно гориста, пейзажът - провинциален и селски в пълния смисъл на израза “френски прованс”, т.е. не ме разбирайте погрешно - няма мухи, ниви за обработване и стада с овце, а къщи с капаци на прозорците, семпли и поддържани градини - за французина това е въпрос на чест - биещи  църковни камбани и симпатични люде, които никога не пропускат да те поздравят. Къщите са издържани в един стил, тъй като е задължително да съхраняваш местните традиции и да не разстройваш околния пейзаж с каквато и да е модерна визия, която на такова място просто стои нелепо. Иначе обстановката е приветлива – в кухните преобладават масивните дървени маси, а всяка домакиня разполага с най-разнообразни, непознати нам, готварски принадлежности. Машини за рязане на салами и сирена, огромни тенджери, гарафи и всякакви изобретения, свързани с култа към храната и виното, пълнят уютните им кухни. 

Отвън къщите са украсени с връзки лавандула и сушени подправки, а насред цветята обичат да поставят декоративни петли, кокошки и гномчета. Типичната брезанска къща е със скосен покрив и вторият й етаж е поддържан с греди, които често пресичат цялата стая и са потенциална опасност за контузии, ако не се движиш приведен. Интериорът зависи от вкуса на собственика, но в повечето случаи и той носи духа на мястото. Ако сте на “ти” с френския,  тамошният може да ви се стори малко странен и това е влияние на местния франко-провансалски диалект ( за сведение него го говорят и в алпийските части на северна Италия, в Женева и Valle d’Aosta ).   

Историята отрежда на това парче земя роля на разменна монета може би заради граничното му разположение и близостта едновременно с Швейцария и Италия. През средновековието е владение на Lord Bagé, впоследствие се оказва в ръцете на династията Савой (1272г.) - най-устойчивата царска кръв в европейската история, чийто представител е Виторио Емануеле – последният италиански крал. В 1601г. френският крал Луи IV получава Брес от Савой в замяна на тогавашното княжество Салуцо според условията на Савойския договор и така след многобройни разправии и дипломатически хватки остава в територията на Франция. Луи IV едва ли е предполагал с какво богатство се сдобива в лицето на Брес и земята, по която тичат емблематичните брезански пилета (Poulet de Bresse), чиято тежка участ е да се жертват вече векове в името на родината и нейната гастрономическа слава, намирайки края си в ръцете на някой опитен готвач.

Типичният пернат представител на породата  Bény, отличаващ се с червения си гребен, бяло оперение и сини крачета, носи цветовете на трикольора и се слави като талисман на Франция. Брезанци се гордеят не само със забележителния външен вид на пилетата си, но и с уникалния вкус на месото, което експерти провъзгласяват за абсолютен победител в категорията вкусови качества. Poulet de Bresse си има фенове по целия свят – обявеният за гастрономически алхимик Хестън Блумънтол, главен готвач в английския ресторант “The Fat Duck” също го възхвалява в специалното си изследване “В търсене на съвършенството”. Не е тайна, че много от почитателите си устройват специални кулинарни екскурзии, в които неизменно присъства и похапването на брезанско пиле, комбинирано с прочутите за района бели вина.  Цената за кило по супермаркетите и деликатесните магазини надхвърля 15 евро. В местните брезански ресторанти го сервират под всякакви форми - от салата до пици и спагети по брезански – но независимо от това вкусът е незабравим и винаги на ниво.

Гурманът разбира, че е попаднал където трябва, когато види край пътя паметника на прочутата кокошка.

Ето класическата рецепта:

Пиле по брезански

Продукти:

Един брой брезанско пиле, изчистено, около 2,2 кг

2 връзки естрагон

75 гр. масло

1 глава дребен лук

150 мл. бяло вино

500 мл прясна сметана за готвене

сол и пипер

Приготвяне:

Разтопете маслото в малка тенджерка на бавен огън. Щом се разтопи,  го преместете от котлона и с лъжица отстранете образувалата се по повърхността бяла пяна, така че да остане само млечната течност, утаила се по дъното. Използвайте само това пречистено  масло, оставете го настрана, докато ви потрябва, в съд, поставен в тава с гореща вода. Измийте естрагона и махнете листата от стъблото му, след което ги подсушете с хартия. Напълнете пилето с четвърт от него и го подправете със сол и пипер. Поставете пилето в съд и отгоре полейте с разтопеното масло. Запечете пилето равномерно от всички страни на умерен/среден огън – 180 градуса, често заливайки го с маслото, за да не загори. Обелете лука и нарежете ситно. В огнеупорен /йенски съд/ с похлупак сложете пилето по гръб и добавете лука, бялото вино, 150 мл. вода и четвърт от пресния естрагон. Захлупете съда и оставете във фурната за 15 мин., после запечете  пилето от едната му страна за не повече от 20 мин., след което го обърнете на другата му страна и го печете пак толкова. Извадете го от съда и го задръжте топло. Същия съд от пилето оставете на висока температура, докато сосът не намалее наполовина. Добавете сметаната и остатъка от естрагона, запазвайки най-хубавото от тях за украса на блюдото. Продължете да изварявате соса, докато не придобие консистенцията на сироп. Подправете още, ако е нужно и прецедете, притискайки листата на естрагона, за да се отдели хубаво повече сок. Сервирайте пилето в подходящ съд и го залейте отгоре със соса. Гарнирайте със свежи листа от естрагон.

Не е случайно, че естрагонът е познат още не само с името тарос, но и с името френски пелин. Така тази рецепта става още по-френска. 

Ммм, сещам се, че Естрагон е герой в "Очакване на Годо", En attendant Godot на френски, пиеса, написана от нобелиста Самюъл Бекет и разбира се, публикувана първо в Париж през 1952 г., макар авторът - гений да е ирландец...
Честит 14 юли! Свобода, равенство, братство! :)))

Надя Петрова и Мина Петрова

Франк Синатра – хищникът между жените, цял живот е Cheek to Cheek не само с мафията, но и с италианската кухня

С гласа си, ако един мъж разбира от тези неща, може да разнежи в своя полза което и да е женско сърце. Защото Франк Синатра (на английски Francis Albert « Frank » Sinatra) не е просто американски актьор и певец, но е от италиански произход. А в Щатите става нещо специално с този тип мъже – вижте и Ал Пачино. Франк е не по-малко известен и с прозвищата The Voice (Гласът) и Ol' Blue Eyes (Сините очи). Бих добавила от себе си и костюмът – коя жена не го свързва с върха на мъжката елегантност, а това също е важно за успеха му като звезда. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. и записва първата си плоча в Балтимор. Има възможността да работи с първокласни оркестри и аранжори: Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей и Нелсън Ридъл. Започнал в ерата на суинга, той има не по-малък успех и в други, коренно различни епохи. Ето защо не е за учудване, че неговата популярност продължава 60 години. Франк Синатра е може би най-голямата фигура в музикалния свят на 20-ти век, единствените му конкуренти са Елвис Пресли и Beatles.

С професионалната си кариера, продължила безкрайно, той демонстрира невероятната си способност да прави хит след хит. На музикалната сцена за първи път се появявя в Ерата на суинга (30-те години), но продължава да привлича вниманието и да пленява сърцата на феновете дори и в Ерата на рока. Забележителен е фактът, че още първият му хит регистрира продажби в милионен тираж.

Още много неща могат да се кажат за Франк Синатра, който от син на пожарникар става една

от най-големите звезди на столетието, но не мислите ли, че все пак музиката му казва достатъчно ? А това са стандарти като Cheek to Cheek, Come fly with me, Fly me to the moon, Moon river, My Way, New York, New York, Strangers in the night, You are the sunshine of my life, You make me feel so young, Young at heart ...

Точно с младо сърце – това е определението за неговите романтични връзки – прав е Дъстин Хофман като казва, че певците ги бивало за това. Е, някои не свършват чак толкова романтично, обаче вижте за какво става въпрос. Първата жена на Синатра е Нанси Барбато. От нея има три деца. През 1951 се жени за холивудската легенда Ава Гарднър – една от жените - вамп. Неговото име се свързва с едни от най-красивите жени на неговото време - Марлен Дитрих, Лорийн Бакол, Лана Търнър, Мерилин Монро. А щом се свързва, има защо – както ще видите, ФБР-то е нюхало доста около него. През 1960 среща Миа Фароу. Той е на 50, а тя на 20. Явно и крехката Миа е била покорена от знойния му чар. Женят се през 1966, но две години по-късно се развеждат. Последната му жена е Барбара Маркс, с която остава до края на живота си. Все някой трябва да пърха наоколо, мъжете са прагматични хора.

Още по-интересни са нещата около близостта му с мафията. За това не особено тактично намекна и филмът “Кръстникът”. Макар че през целия си живот той отрича каквато и да е връзка с мафията, след неговата смърт се намират безспорни доказателства в документи на ФБР, които сочат наличието на такива връзки. Освен това през целия си живот той се радва на компанията на принцове, крале и президенти. Но е познат и като филантроп. Известно е, че помага на Джуди Гарланд много, включително когато сам е бил във финансови затруднения.

Не му е чужд цинизмът – така се отнася и към колеги, които не са му по сърце – ето какво казва за “Великият Гетсби”: “Добре поне, че Робърт Редфорд намери истинската си любов; жалко обаче, че не може да се ожени за самия себе си”.

Истински странник в нощта е Синатра. В едно интервю споделя: “Чистият въздух ме кара да повръщам. Бих предпочел цяла нощ в лицето ми да димят три пури „Denobili“. Казина, клубове, вечери на висшето общество – това е неговиат живот. Явно е намерил верния жизнен стереотип за себе си – Франк Синатра – щастливият мъж.

А сега да видим любимите му рецепти. Те разбира се, са италиански – човекът е италианец в ума и сърцето, може ли да не е и в стомаха?

Патладжаните с пармиджано на Франк Синатра

Продукти:

Четвърт чаша пълнозърнесто брашно, половин ч.л. сол, 1 голям патладжан, обелен и нарязан напречно на филии с дебелина 1 пръст, 1 разбито яйце, четвърт чаша олио, холовин чаша настъргано пармиджано, 150 - 200 г моцарела /прясно или свежо сирене/, доматен сос

Доматен сос

Продукти:

Половин чаша нарязан лук, четвърт чаша нарязана целина, 1 скилидка чесън, 2 с.л. олио, 1 консерва с домати, една трета чаша доматено пюре, смлян чер пипер, няколко стръка нарязан магданоз, половин ч.л. риган, 1 дафинов лист

Приготвяне:

Първо пригответе доматения сос като объркате добре всички продукти.

Объркайте брашното и солта. Потопете патладжаните в яйце, после в брашно и ги пържете в много олио по 3 минути от всяка страна. Отцедете ги като ги извадите. Наредете половината патладжани в тавичка плътно, поръсете с половината пармиджано, половината сос и половината моцарела на резени. Повторете операцията. Изпечете във фурна на 200 градуса 15 – 20 минути.

От другата рецепта си личи хищникът между жените.

Наденички със зелени чушки

Продукти:

3 зелени големи чушки, 3 с.л. зехтин, сол и чер пипер, половин кг люти италиански наденички, една трета чаша червено вино

Приготвяне:

Изчистете чушките и ги нарежете на едри парчета. В подходящ огнеупорен съд ги сотирайте на котлона леко да омекнат. Подправете на вкус и ги извадете в друг съд. В чушкената мазнина запържете наденичките, когато са готови, налейте виното, покрийте с фолио и сложете във фурната за 40 минути на 180 градуса. Махнете фолиото и прибавете чушките, като печете още половин час. Сервирайте със съда.

Надя Петрова