На Кръстовден започва гроздоберът

Кръстовден се празнува всяка година на 14 септември и е един от 12-те големи православни празници. На този ден църквата чества две знаменателни събития от християнската история – намирането на Христовия кръст и неговото освобождение от персийски плен през VІІ век.

Преданието разказва, че 85-годишната майка на император Константин Велики царица Елена решила да открие кръста, на който бил разпънат Христос. Отишла в Палестина на мястото, където Спасителят намерил смъртта си, наредила да разрушат езическия храм, построен там и открила в основите му цели три кръста. На един от тях прочела “Това е царят Юдейски!”

Мълвата за откриването на свещената реликва бързо се разнесла из цялата страна. Към Голгота се стичали тълпи народ, за да видят с очите си този кръст. Ето защо за да се даде по-добра възможност всички да го видят, кръстът бил “въздвижен” /въздигнат/ високо на свещения за християните хълм Голгота. За да се запомни събитието, през 326г. царица Елена наредила на това място да се издигне християнски храм и бил установен празник – Въздвижение на кръста Господен.

Намерения кръст тя разделила на три части – едната оставила в Ерусалим, другата дала на сина си Константин, а третата занесла като дар в Рим.

В началото на VІІ век персите завзели Палестина и разграбили Ерусалим. Сред трофеите им била и тази част от кръста, която царица Елена оставила в свещения град. Едва след 14 години, когато византийският император Ираклий победил персите, кръстът бил върнат на ерусалимския храм. И отново бил въздигнат нависоко, за да го видят всички. Това е второто въздвижение на кръста.

Православната църква отбелязва този празник по особено тържествен начин, с пищни ритуали, нощно бдение пред украсения с цветя кръст, съпроводено с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се извършва и ритуално въздигане на кръста. Всяка година в нощта срещу празника на Кръстова гора в Родопите се събират хиляди богомолци, които вярват в чудотворната сила на кръста. Според преданието всеки, който истински вярва, ще бъде възнаграден от Бога.

През целия ден се спазва строг пост, наречен “говеене за кръста”. Свещеникът посещава домовете на вярващите със светия кръст и поръсва със светена вода.

Народът нарича празника Кръстовден и го спазва и в друг аспект – за предпазване от болки в кръста.

На някои места наричат Кръстовден Гроздоберник, тъй като от него по традиция започва гроздоберът. В много райони на България се правят курбани за здраве и напредък и тържествени ритуали, с които се слага началото на прибирането на ценния плод от лозята, за да стане хубаво винцето.

В чест на големия празник ви припомняме една от традиционните и уникални български /но и балкански/ рецепти за приготвяне на десерт от прясно изцедено грозде, познато като шира.

Балсуджук,              

Познат още като

Мъстеница

                 

Продукти:

                            

Цели орехови ядки, по възможност пресни и обелени, захар, гроздова шира, нишесте, калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок

Приготвяне:

Ореховите ядки се разчупват на половинки и се нанизват на конец, на гъсто една до друга. Добре е да са пресни, защото това улеснява нанизването. Сокът се прецежда и  се обработва с калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок. Другата важна мярка е, че на 7 части от него се прибавя 1 част нишесте. Ширата (сокът) се вари със захар на вкус, докато количеството й се преполови. Нишестето, предварително разтворено в малко студен сок, се прибавя при непрекъснато бъркане. Получава се рядка каша, в нея се потапят нанизаните на конец орехови ядки, отцеждат се и се поставят на проветриво място да изсъхнат. Така се прави няколко пъти последователно, докато балсуджукът достигне желаната дебелина. Готовият продукт се оставя на слънчево и проветриво място, за да изсъхне добре. Преди съхранението му на сухо място се овалва в нишесте и се обвива в тънка хартия.

Надя Петрова

Любовната история на Лучано Павароти – наистина ли любовта на мъжа минава през стомаха

Да си спомним за един много голям човек, който премина в небесните селения, но остана в сърцата ни завинаги. Неслучайно го наричаха „150 кг чисто обаяние и добродушие”.

Светът дълго ще скърби за загубата му. Едва ли скоро ще се роди толкова очарователна личност като него – най-големия славей, който Земята е виждала. Той изкара операта на площада, направи я достъпна за всеки човек. След неговата революция придобихме самочувствието спокойно да си пеем не само в банята „Ла донна е мобиле”, защото той ни показа, че важното е човек да се чувства щастлив, когато пее. Но и когато се храни. И в резултат на това – да се влюби до ушите като него.

Защото Лучано хвърли преди няколко години света в оркестъра със съобщението, че на 68 години се развежда и се жени за 33-годишната си направо невръстна секретарка. В сравнение с тази новина всяка холивудска пикантна клюка изглеждаше като болна от анорексия.

Ето и историята на тази любов. Павароти щастливо живя с жена си Адуа цели 35 години, изглеждаха щастливи, той я боготвореше, защото благодарение на нея станал певец. Говори се, че с първия си хонорар Лучано облепил спалнята като с тапети – чуден жест на благодарност, нали, дами? Три дъщери, много пари, изобщо – приказка без край, както би казал един друг чуден италианец – Джани Родари.

Обаче в резултат на славата се виждали не по-често от 5 пъти на месец. Безкрайни любовни разговори всеки божи ден, Адуа като истинска италианка се тревожела че любимият й не може да се храни нормално, все по ресторанти. А той, както е известно, обожаваше да яде, и се оплаквал често че му сервират изстинали манджи.

Всичко това се оправило, когато се появила Николета Мантовани – новата му секретарка. Не знам какво са я питали на интервюто, обаче фактът, че почнала веднага да му носи от къщи домашни манджи в канчета омаловажава типичните секретарски умения – машинопис, чужди езици и блондински чар. Тя вместо да поиска нов компютър, оборудвала в офиса му кухня и направо започнала откровено да си шета. И да му готви. Най-често му вземала акъла с приготвянето на паста. От макароните й Лучано си губел ума – даже бедната му женица Адуа отбелязала, че кредото му е „Спагети, спагети, и след това любов”. Отбелязала, но не взела мерки навреме. Как не й дошла на ума италианската поговорка, че който мъж не може да изяде прилична порция спагети, в леглото никакъв го няма. Явно обаче за Николета това било символ – веруюто.

И докато домакинята от Модена се радвала че родният й най-после се храни нормално, секретарката коварно трупала точки. Въвела час за хранене, спасила го от змия в Бали, утешила го, когато Италия падна на Световното по футбол /това е супер номер, дами, запомнете го – важи за 90 процента от мъжете/. Не че не подшушнали на Адуа какво става в офиса – кухня, но тя махнала с ръка безгрижно и казала, че пред мацка и паста тенорът ще избере второто. Иначе казано – Николета въобще не влизала в сметките /изобилните, многобройни, стабилни сметки на Павароти!/, които тя управлявала. Грешка. Никоя жена никога не бива да пренебрегва бабешкия начин да бъдеш обичан, като се вслушваш в желанията на стомаха, който Николета издигнала като знаме. И не сбъркала – възрастният вече славей си загубил ума по нея. Любовният роман излязъл от офиса и грейнал богато илюстриран на страниците на жълтата преса. Тук вече Адуа припаднала. След това изпочупила от гняв всичкия семеен порцелан /само си представете за какво става въпрос!/, изкъртила табелката от семейната порта, обаче на Лучано не му мигнало окото. Сам подал документи за развод. От любов отслабнал с цели 15 кг и видимо се подмладил, като в резултат на всичко това създал още една девойка – чудесната Алиса /от страната на чудесата?/.  По същото време станал и дядо. Решил да напусне сцената и да се отдаде на щастието си изцяло. Николета сама му готвела обедите, така се говори. Обаче фактът, че 70-годишен става баща, потвърждава италианската теория за мъжете, обичащи паста. Може би това не важи само за мъжете в Италия, как мислите?

Ето и най-любимата от всички любими рецепти на Павароти, нещото, с което Николета го покорила –

Лазаня верде

Продукти:

Зелени кори за лазаня

Чийз сос

Месен сос

Настъргана моцарела

Настърган пармезан

Краве масло

Чийз сос – продукти:

6 с.л. краве масло

6 с.л. пълнозърнесто брашно

1 ч.л. сол

6 чаши горещо мляко

1 чаша настъргана моцарела

1 чаша настърган пармезан

Месен сос – продукти:

6 с.л. краве масло

3 с.л. зехтин

1 глава нарязан лук

1 морков, ситно нарязан

1 стрък целина, нарязана

3 резена нарязан бекон

1 кг кайма – 50 на 50 свинско и телешко

2 нарязани наденички

3 пилешки дробчета

1 чаша бяло сухо вино

Сол, пипер

2 с.л. доматена паста

2 чаши телешки бульон

Четвърт кило нарязани гъби

2 скилидки пресован чесън

Връзка нарязан магданоз

Приготвяне:

Пригответе Чийз соса – разтопете краве маслото в тефлонов съд, прибавете брашното и солта и бъркайте на среден огън докато стане на гладка каша. Прибавете млякото постепенно, за да не стават гранули. Накрая прибавете настърганите сирена.

Пригответе Месния сос – разтопете в дълбок съд по 3 с.л. краве масло и зехтин. Прибавете лука, моркова, целината и бекона, леко запържете. Прибавете каймата, наденицата и нарязаните дробчета, добавете виното и оставете да поври. Подправете със сол и пипер, сипете доматената паста, размита в бульона и гответе захлупено на бавен огън около час. Задушете гъбите в останалото масло заедно с чесъна и магданоза и смесете със соса.

През това време затоплете фурната на 200 градуса.

В голяма и дълбока тава излейте половината от чийз соса, покрийте с една трета кори за лазаня, излейте половината от месния сос – втората трета кори за лазаня, залейте ги с останалия месен сос. Покрийте с последните кори за лазаня и най-отгоре залейте с останалия чийз сос. Печете на умерена фурна докато заруменее отгоре – половин до един час. Сервирайте леко изстинала.

Надя Петрова