На Кръстовден започва гроздоберът

Кръстовден се празнува всяка година на 14 септември и е един от 12-те големи православни празници. На този ден църквата чества две знаменателни събития от християнската история – намирането на Христовия кръст и неговото освобождение от персийски плен през VІІ век.

Преданието разказва, че 85-годишната майка на император Константин Велики царица Елена решила да открие кръста, на който бил разпънат Христос. Отишла в Палестина на мястото, където Спасителят намерил смъртта си, наредила да разрушат езическия храм, построен там и открила в основите му цели три кръста. На един от тях прочела “Това е царят Юдейски!”

Мълвата за откриването на свещената реликва бързо се разнесла из цялата страна. Към Голгота се стичали тълпи народ, за да видят с очите си този кръст. Ето защо за да се даде по-добра възможност всички да го видят, кръстът бил “въздвижен” /въздигнат/ високо на свещения за християните хълм Голгота. За да се запомни събитието, през 326г. царица Елена наредила на това място да се издигне християнски храм и бил установен празник – Въздвижение на кръста Господен.

Намерения кръст тя разделила на три части – едната оставила в Ерусалим, другата дала на сина си Константин, а третата занесла като дар в Рим.

В началото на VІІ век персите завзели Палестина и разграбили Ерусалим. Сред трофеите им била и тази част от кръста, която царица Елена оставила в свещения град. Едва след 14 години, когато византийският император Ираклий победил персите, кръстът бил върнат на ерусалимския храм. И отново бил въздигнат нависоко, за да го видят всички. Това е второто въздвижение на кръста.

Православната църква отбелязва този празник по особено тържествен начин, с пищни ритуали, нощно бдение пред украсения с цветя кръст, съпроводено с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се извършва и ритуално въздигане на кръста. Всяка година в нощта срещу празника на Кръстова гора в Родопите се събират хиляди богомолци, които вярват в чудотворната сила на кръста. Според преданието всеки, който истински вярва, ще бъде възнаграден от Бога.

През целия ден се спазва строг пост, наречен “говеене за кръста”. Свещеникът посещава домовете на вярващите със светия кръст и поръсва със светена вода.

Народът нарича празника Кръстовден и го спазва и в друг аспект – за предпазване от болки в кръста.

На някои места наричат Кръстовден Гроздоберник, тъй като от него по традиция започва гроздоберът. В много райони на България се правят курбани за здраве и напредък и тържествени ритуали, с които се слага началото на прибирането на ценния плод от лозята, за да стане хубаво винцето.

В чест на големия празник ви припомняме една от традиционните и уникални български /но и балкански/ рецепти за приготвяне на десерт от прясно изцедено грозде, познато като шира.

Балсуджук,              

Познат още като

Мъстеница

                 

Продукти:

                            

Цели орехови ядки, по възможност пресни и обелени, захар, гроздова шира, нишесте, калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок

Приготвяне:

Ореховите ядки се разчупват на половинки и се нанизват на конец, на гъсто една до друга. Добре е да са пресни, защото това улеснява нанизването. Сокът се прецежда и  се обработва с калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок. Другата важна мярка е, че на 7 части от него се прибавя 1 част нишесте. Ширата (сокът) се вари със захар на вкус, докато количеството й се преполови. Нишестето, предварително разтворено в малко студен сок, се прибавя при непрекъснато бъркане. Получава се рядка каша, в нея се потапят нанизаните на конец орехови ядки, отцеждат се и се поставят на проветриво място да изсъхнат. Така се прави няколко пъти последователно, докато балсуджукът достигне желаната дебелина. Готовият продукт се оставя на слънчево и проветриво място, за да изсъхне добре. Преди съхранението му на сухо място се овалва в нишесте и се обвива в тънка хартия.

Надя Петрова

"О, прясно свинско на мислите ми" и кога Венера зъзне от студ. Още за любовта, виното и храната

Но не Казанова разбира се, е първият експериментатор в областта на еротичната кулинария. Още в дълбока древност хората търсели и намирали разни треви, възбуждащи чувствеността. Нарекли ги афродизиаци – на името на гръцката богиня на любовта. Не може да се каже колко са, защото всеки народ, всяка епоха имали свои, понякога странни смеси. През 18 век увлечението по рецептите на Ерос било истинска мода. И тук изпъчва едни гърди пред всички колоритната фигура на маркиз дьо Сад, който съвсем наистина смятал, че природата е създала мъжете, за да получат всички земни удоволствия. Най-важни от тях за него били добрата храна и прелестите на мъката и на любовта. При това всичките три вървели ръка за ръка – даже от затвора в писмата до жена си той се обръщал към нея с думите: “О, прясно свинско на мислите ми”.
А сега да си оправим малко вкуса, като се върнем към древните цивилизации. При тях всичко било на висота, при това простичко и разбираемо. Овидий предлагал любовна рецепта от лук, яйца, мед и треви, наречена от него “дива горчица”. При това лукът задължително трябва да е розов – такъв има в изобилие на Апенинския полуостров. Прието било да се яде пресен, защото топлинната обработка разваляла вкуса му. По времето на Овидий смятали, че простите пържени яйца с лук били в състояние да събудят заспалото либидо дори на онези, които години наред не били правили любов. Латинският поет Марциал прибавил към овидиевата рецепта и чубрица. Плиний Стари пък писал, че розовият лук “пъха в обятията на Венера и импотентните мъже”. Най-нови изследвания потвърждават мъдростта на древните – доказано е, че лукът помага за хормоналното равновесие на организма. Една от най-популярните книги от 15 век препоръчва: за да имаш мощен успех в любовните работи, е полезно да се изяжда всеки ден на гладно по един жълтък или три дни подред да се ядат яйца с лук. И тогава самите вие ще сте поразени от появилата се у вас сила и фантазия. Трактатът на шейх Нафеаули “Изкуството на арабската любов” съветва младоженеца няколко дни преди сватбата да е на диета от печен лук и жълтъци. Кама Сутра пък предлага преди любовна нощ ястие от сварен в мляко ориз с врабчи яйца, печен лук и мед.
Наистина от Овидий до днес много специалисти споделят стимулиращия ефект на съчетанието лук – яйца. Жълтъците отдавна са силни източници на енергия. Хенри 4-ти всяка сутрин пиел чашка коняк, смесен с жълтък. Тъмната бира с жълтъци пък била ежедневие за келтските мъже. Днес някои ликьори са с такова съдържание.  
Отдавна много народи са отбелязали и действието на рибата и морските дарове. Древните римляни смятали, че те тласкат към сладострастие. Ной-много били ценени скатът и акулата. Също и раците, лангустите, морските таралежи и мидите. Причината е високото съдържание на фосфор.

Ето образец на меню, съставено по мотиви на еротичната кулинария на миналия век:

Супа от костенурка с амбра, камбала по нормандски, филе от елен в сметанов сос, печен гълъб, аспержи в сос холандез, пудинг от костен мозък, вино Бордо и кафе. Аспержите и целината по право са на първите места сред афродизиаците, а фазаните и гълъбите са там поради любвеобилното си поведение.

Ами къде е Бакхус – богът на виното? Според древноримския историк Теренций без него “Венера зъзне от студ”. Ами дами, нали знаете как въздейства на всички нас следното видение – кани ви мъж и само като го гледате какво прави с тирбушона и тапата, ставате някак по-нежни. И покорни...

Разбира се, и тук е важно чувството за мярка – една излишна чаша може завинаги да разруши пясъчния замък на любовта, граден с толкова внимание и ... любов.

Честит празник – за любовта! С чаша вино в ръка!

Надя Петрова