Кръстовден се празнува всяка година на 14 септември и е
един от 12-те големи православни празници. На този ден църквата чества две
знаменателни събития от християнската история – намирането на Христовия кръст и
неговото освобождение от персийски плен през VІІ век.
Преданието разказва, че 85-годишната майка на император
Константин Велики царица Елена решила да открие кръста, на който бил разпънат
Христос. Отишла в Палестина на мястото, където Спасителят намерил смъртта си, наредила
да разрушат езическия храм, построен там и открила в основите му цели три
кръста. На един от тях прочела “Това е царят Юдейски!”
Мълвата за откриването на свещената реликва бързо се
разнесла из цялата страна. Към Голгота се стичали тълпи народ, за да видят с
очите си този кръст. Ето защо за да се даде по-добра възможност всички да го
видят, кръстът бил “въздвижен” /въздигнат/ високо на свещения за християните
хълм Голгота. За да се запомни събитието, през 326г. царица Елена наредила на
това място да се издигне християнски храм и бил установен празник – Въздвижение
на кръста Господен.
Намерения кръст тя разделила на три части – едната
оставила в Ерусалим, другата дала на сина си Константин, а третата занесла като
дар в Рим.
В началото на VІІ век персите завзели Палестина и
разграбили Ерусалим. Сред трофеите им била и тази част от кръста, която царица
Елена оставила в свещения град. Едва след 14 години, когато византийският
император Ираклий победил персите, кръстът бил върнат на ерусалимския храм. И отново
бил въздигнат нависоко, за да го видят всички. Това е второто въздвижение на
кръста.
Православната църква отбелязва този празник по особено
тържествен начин, с пищни ритуали, нощно бдение пред украсения с цветя кръст,
съпроводено с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се
извършва и ритуално въздигане на кръста. Всяка година в нощта срещу празника на
Кръстова гора в Родопите се събират хиляди богомолци, които вярват в
чудотворната сила на кръста. Според преданието всеки, който истински вярва, ще
бъде възнаграден от Бога.
През целия ден се спазва строг пост, наречен “говеене за
кръста”. Свещеникът посещава домовете на вярващите със светия кръст и поръсва
със светена вода.
Народът нарича празника Кръстовден и го спазва и в друг
аспект – за предпазване от болки в кръста.
На някои места наричат Кръстовден Гроздоберник, тъй като
от него по традиция започва гроздоберът. В много райони на България се правят
курбани за здраве и напредък и тържествени ритуали, с които се слага началото
на прибирането на ценния плод от лозята, за да стане хубаво винцето.
В чест на големия празник ви припомняме една от
традиционните и уникални български /но и балкански/ рецепти за приготвяне на
десерт от прясно изцедено грозде, познато като шира.
Балсуджук,
Познат още като
Мъстеница
Продукти:
Цели орехови ядки, по възможност пресни и обелени,
захар, гроздова шира, нишесте, калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок
Приготвяне:
Ореховите ядки се разчупват на половинки и се
нанизват на конец, на гъсто една до друга. Добре е да са пресни, защото това
улеснява нанизването. Сокът се прецежда и се обработва с калциев карбонат по 2 - 3 г на
1 л сок. Другата важна мярка е, че на 7 части от него се прибавя 1 част
нишесте. Ширата (сокът) се вари със захар на вкус, докато количеството й се
преполови. Нишестето, предварително разтворено в малко студен сок, се прибавя
при непрекъснато бъркане. Получава се рядка каша, в нея се потапят нанизаните
на конец орехови ядки, отцеждат се и се поставят на проветриво място да
изсъхнат. Така се прави няколко пъти последователно, докато балсуджукът
достигне желаната дебелина. Готовият продукт се оставя на слънчево и проветриво
място, за да изсъхне добре. Преди съхранението му на сухо място се овалва в
нишесте и се обвива в тънка хартия.
Надя Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар