Магреб – на арабски означава
западен и за тези от вас, които не знаят, е названието на областта на север от
Сахара и на запад от Нил. Неслучайно избрахме за вас тази екзотична дестинация
– нагледахме се на бяло, в повече ни дойде и студа навън. Искахме с новата
година да ви пренесем и на ново и непознато място, при това топло и слънчево.
Такова е въпросният Магреб –
арабски съюз, нещо като европейския, в който влизат Мароко, Алжир и Тунис. На
арабски Магреб означава единствено Мароко.
Прекрасно място, станало любима
екзотична дестинация на белите хора отдавна, но филмът
И разбира се, легендарните маври.
Както обикновено, и заради тях сме тук. Мавърът за средновековните европейци
бил страховит – първо защото бил много войнствен, второ – доста мургав и трето,
Шекспир му лепнал и славата на безумен ревнивец. Всъщност мавърът е
североафриканска кръстоска между арабин и бербер с лека прибавка на негърска
кръв.
Поради което според нас към
всичко друго трябва да прибавим и че е романтичен. Нищо че като кажем мавър,
виждаме Отело.
Името на маврите идва от
Мавритания, царството им, което един техен малодушен ръководител завещал просто
така на Октавиан Август през 33г. пр. н. е. Така римляните започнали да наричат
и всички местни жители на Северна Африка чак до 3 век.
Докато Римската империя била
заета с упадъка си, маврите трупали смелост и напредвали в бойната и
политическа подготовка. И така няколко века, докато през 711-та група маври /не
ви лъжа, така пише в историята – че са група!/ нападнали Испания откъм юг и за
8 години я превзели цялата. Опитали се да стигнат чак до Пиренеите, но франките
на Карл Мартел /известен като Чука, да не се бърка с чукча/ сложили край на
това безобразие. На въпросните за удържат фронта им помогнали много баските, те
и досега това,
само че с испанците, може би по историческа инерция. Няколко десетилетия
Испания живяла под мавритански крак, в което има и хубава страна, защото
архитектурата й се разнообразила с доста мавритански елементи, а на места станала
чисто мавританска. Това много радва и до ден днешен онази част от туристите,
които или нямат пари да стигнат до Африка или ги мързи. Дето се вика, отиваш до
Испания и виждаш хем Европа, хем Африка, две в едно. Чуден туристически пакет. Много
интересно е, че по това време евреи, маври и християни си живеели мирно и
сговорно на въпросния полуостров.
Все пак испанците успели да
променят нещата, макар и едва през 13- 15 век, когато паднала последната
мюсюлманска крепост в Гранада.
Тези от оцелелите маври, които
останали, приели християнството – днес ги наричат мориски. Другите преплували
обратно през пролива към Мароко, Алжир и Тунис, с което много допринесли за
културното развитие на тези места.
Както неведнъж съм казвала,
миграцията напред – назад е много хубаво нещо за развитието на културата. И най-вече
за кулинарията.
Защото мароканците са царе на
кухнята, в това не се съмнявайте въобще. Тя е великолепие, събрало в себе си
най-доброто от знаменитата източна школа, в която се използват плодове,
зеленчуци, редки ароматни подправки, рибни деликатеси и сочно месо.
А сега да пийнем глътка сладък
ментов чай за финал и да пристъпим към приготвянето на една екзотична
мароканска рецепта, наречена
Пъстърва с фурми и ориз
Продукти:
4 пъстърви
10 - 12 фурми /за предпочитане са
иранските, наречени и натурални, понеже не са толкова сладки/
1 чаша сварен ориз
1 нарязана глава лук
връзка нарязан магданоз
няколко щипки джинджифил на прах
няколко щипки канела
50 г нарязани бадеми
3 с.л. краве масло
Приготвяне:
Загрейте фурната до 180 градуса.
Измийте добре почистената пъстърва, посолете и посипете с чер пипер.
Смесете нарязаните фурми, ориза,
лука, джинджифила, канелата, магданоза и половината от маслото и объркайте
добре. Посолете на вкус.
Напълнете рибите с плънката и
сложете всяка от тях в намазано с масло парче фолио. Намажете и пъстървите
отвън. Загънете фолиото плътно и печете в тавичка 15 – 20 минути. Сервирайте
пъстървата посипана с канела и отгоре.
Още по-добре е, ако задушите лука
леко преди са го смесите с другите продукти. Вместо бадеми може да използвате
кедрови орехи, също е много вкусно. Може да я запечете и с кръгчета лимон
отгоре.
Много типична е и следващата
Мароканска салата
Продукти:
100 г черни маслини без костилки
100 г зелени маслини без костилки
2 нашенски зелени чушки
2 – 3 краставици
оцет
зехтин
нар
Приготвяне:
Нарежете маслините, краставиците
чушките на кръгчета, сложете ги в салатиера и подправете с оцета и зехтина. Украсете
с нарови зърна. Получава се лека, здравословна и красива салата.
Надя Петрова
снимки: Дора Чепъкова
