неделя, 28 декември 2014 г.

Нежна салата със скариди и паста


Салата от скариди и паста

Тази салата обединява в едно вкусовете на месо от скариди, зеленчуци и плодове. Приготвена е с паста и майонезено – млечна заливка и има наистина деликатен вкус – сладникаво - кисел. И на вид е много примамлива, понеже става леко розова – като залез пред чаша с хубава водка.

Продукти:
200 г белени скариди
1 малка глава червено цвекло
2 моркова
1 малък пащърнак /по желание/
1 ябълка
1 малка главичка лук
1 малък лимон
1 портокал
половин връзка магданоз
3 – 4 с.л. майонеза
3 – 4 с.л. сметана /гъсто кисело мляко/
половин пакет сварени макарони /не спагети/
сол и смлян кориандър

Приготвяне:
Сварете пастата ал денте и я изцедете от водата. Сложете я в голяма купа да изстине.
През това време обелете морковите, пащърнака и цвеклото, измийте ги и ги нарежете на неголеми кубчета. Нарежете обеления лук на тънки резени, ябълката, лимона /без да го белите/ и портокала /обелен/ – на кубчета с остър нож, за да не ги смачкате. Сложете зеленчуците при пастата, прибавете нарязания магданоз и скаридите. Разбийте в отделен съд майонезата и сметаната и я сипете в купата. Подправете със сол и кориандър и объркайте добре.
Преди сервиране охладете час – два салатата в хладилник.

Надя Петрова

вторник, 23 декември 2014 г.

Бъдни вечер, както повелява традицията



Най-после е 24 декември – идва Бъдни вечер. Вечерта на очакването, на трепета и вълнението. Много надежди възлага на тази вечер българинът, защото в нея е надеждата в бъдното добро. Някога на този ден са очаквали с трепет раждането на Сина Божи. През вековете и годините до нас е достигнала традицията тази вечер да бъде на желанието за добро бъдеще.
Празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер или както го нарича народът – Малка коледа. През деня малките коледари – момчета от 6 до 12 години, обхождат домовете с приготвени дрянови пръчки – коледници, изказват благопожелания, пеят кратки песнички. Стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, сушени плодове.
А вкъщи с особена тържественост кипят приготовленията за бъднивечерската трапеза. Тя се споделя само от най-близките – семейството и роднините. Приготвят се специални обредни хлябове. Коледните хлябове се делят на три групи. Първите са за празника, украсени скръст, кръг и цветове. Вторите са посветени на стопанството – с украса, свързана с труда на селянина. Третите не са кръгли, а вити-превити краваи и се дават на коледарите.
Ястията на Бъдни вечер са постни и по традиция броят им трябва да е нечетно число. Вечерята задължително се прекадява /това е първата кадена вечеря/, както и всички помещения в дома и стопанските постройки. Кади най-възрастният мъж в семейството.
Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превият житата от зърно.
Важна роля на Бъдни вечер играе бъдникът. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през цялата нощ. Донасяйки го, мъжът пита: “Славите ли млада Бога?” Жените му отговарят “Славим, славим! Добре дошел!” Той отговаря ”Аз в къщи и Бог с мене!”.
По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година. За времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Прекадената украса от хляба се отделя и се дава на членове от семейството или с нея се захранва добитъкът. От суровото прекадено жито се дава сутринта на кокошките в кръг от въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите коледни вечери.
Вярва се в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на пепел от бъдника.

Традиционна трапеза за Бъдни вечер

Прясна питка за Бъдни вечер
Продукти:
1 кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол
Приготвяне:
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, както е по старата народна традиция. В него се прави кладенче, в което по малко се слагат солта и водата. Омесва се твърдо тесто, което трябва да се бие и премесва дълго, за да може питката да е мека, после се оформя и украсява. Пече се в силна фурна – 200 градуса, в намазана с олио тава.

Постни зелеви сарми

Продукти:
листата от една кисела зелка, 5 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, гъби, подправки
Приготвяне:
Лукът, нарязан на ситно, се задушава заедно с гъбите в олиото. Изчистеният и добре измит ориз се прибавя, запържва се докато стане прозрачен и се доливат две чаши вода. Когато сместа се сгъсти, се слагат подправките – чубрица, или риган и мащерка, червен пипер или къри, кориандър – по ваш вкус. Сол не е необходима, понеже киселото зеле е достатъчно солено.
Във всеки зелев лист се слага по една лъжица от плънката и се увиват сарми. Нареждат се в тенджера с увивката надолу, захлупват се с чиния и се заливат с една чаена чаша вода. Варят се на бавен огън, за да не се развали формата на сармите.

Чушки, пълнени с боб
Продукти:
варен боб, 15 сухи чушки, 3 глави лук, олио джоджен, чубрица, дафинов лист
Приготвяне:
Свареният с малко сол боб се отделя от водата и се намачква с дървено чукало. Прибавя се към задушения в олиото лук, слагат се и подправките и се разбърква. Чушките се подготвят предварително, като се попарят с вряла вода 1  - 2 минути, на едно – две места се продупчват внимателно с вилица и се пълнят със сместа. Нареждат се в тавичка и се пекат в умерена фурна, залети с бобена вода.

Постни лозови сарми

Продукти:
консервирани лозови листа, 2 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, копър, чер пипер, риган или майорана, сол.
Приготвяне:
В олиото се задушават нарязаният лук и оризът. Прибавят се две чаени чаши вода заедно с порправките. Когато поеме цялата вода, сместа се отдръпва от огъня и с нея се завиват внимателно с малко плънка лозовите сармички. Хубаво е лъскавата част на листа да остане отгоре. Нареждат се в тенджера и се варят, похлупени с чиния и полети с чаена чаша вода на бавен огън.

Тиквеник
Продукти:
1 пакет готови кори за баница, около 1 кг настъргана тиква, половин чаена чаша орехи, 1 чаена чаша захар, канела, олио
Приготвяне:
Захарта и канелата се объркват с тиквата. Намазва се тавата с олио, реди се ред кори, ред от тиквената смес и по малко от орехите. Когато се нареди, тиквеникът се нарязва на парчета така, както ще се сервира. Полива се с добре сгорещено олио в нарезите – предвиждат се толкова лъжички олио, колкото са парчетата. Пече се в умерена фурна до зачервяване.

Надя Петрова

петък, 19 декември 2014 г.

Късметът на къщата идва на Игнажден, носи го полезника



На 20 декември с деня, посветен на Св. Игнатий Богоносец започва за българите празнуването на Коледа и идващата Нова година.
На Игнажден се отслужва празнична литургия. Народът счита, че от този ден започват родилните мъки на Богородица.
Вечерта се прави вечеря, която е постна. На трапезата се слагат сурово жито и цели орехи. Върху опечената прясна пита или житото се забожда свещ и се запалва. Най-възрастният в семейството прекадява вечерята с тамян. Суровото жито заедно с парче от питата и орехите се прибират. Същата вечер или сутринта на другия ден с част от това кадено жито и пепел се обикаля къщата, като се посипва по земята, за да не вземат мамниците /жени, които магически обират плодородието/ берекета.
Най-характерен за Игнажден е обичаят полязване, свързан с първия влязъл вкъщи човек, който се нарича полезник. Смята се, че ако полезът на първия гостенин е добър, добра ще бъде и предстоящата година. При влизане полезникът задължително трябва да внесе нещо в дома. Домакините канят гостенина непременно да седне, за да седят кокошките в полозите и да мътят. Стопанката го посипва с пшеница, пукана царевица, орехи, боб, сушени плодове – за да има плодородие. На полезника се слага трапеза, даряват го с риза, чорапи, кърпа. Ако годината е плодородна и щастлива за споходения от него дом, стопаните могат да поканят полезника и следващата година, без  да му обясняват защо.
На Игнажден не се дава нищо назаем, за да не се даде берекета, не се ходи по съседи, за да не се пръскат кокошките. Жените нарочно навиват кълбета – за да не са запъртъци яйцата и да има много пилета. Неотродилите се  жени не работят – не перат, не предат от Игнажден до Коледа, за да раждат леко.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.

Питка за полезника

Продукти:
1 кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол

Приготвяне:
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, както е по старата народна традиция. В него се прави кладенче, в което по малко се слагат солта и водата. Омесва се твърдо тесто, питката се оформя и украсява. Пече се в силна фурна в намазана с олио тава.

Надя Петрова

събота, 13 декември 2014 г.

Коледните пости


От 14 ноември започват 40-дневните Коледни пости, предхождащи светлото Рождество. На сайта онези, които са решили да постят, ще намерят рецепти и идеи, с които ще се опитаме да направим постенето за вас не мъчително преживяване, а празник. Съобразявайки се с християнските канони, ви предлагаме рецепти от целия свят, както и продукти, които могат пълноценно да заменят традиционните месо и млечни произведения.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване. Годишно православният християнин би трябвало да пости около 200 дни: през Великите пости 7 седмици, през Петрови пости – от 7 до  30 дни, през Богородични пости – 14 дни, Коледни пости – 40 дни. Освен това всяка седмица в сряда и петък.
За постите се говори още в Стария завет. Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване.
Постът е въведен с основаването на християнската църква. Пример за него бил самия Христос,
който постил 40 дни в пустинята след кръщението си. Апостолите затвърдили поста сред първите християни. А предаването на смърт на Христос и неговото разпятие, станали съответно в сряда и петък, отговарят на седмичния пост в същите дни. Те са и своего рода подготовка за неделния ден, в който Христос е възкръснал.
В основата на постенето са заложени и някои практически съображения, свързани с живота на хората, които религията е преосмислила и използвала като част от обредността. Например такова е намаляването на консумацията на храна в период, когато не е можело тя да се осигури в изобилие /такъв период е била пролетта, когато в примитивните общества ресурсите са били на изчерпване/. Друго – ограничаване на ловуването в периода на размножаване на животните. И не на последно място – периодичното разтоварване на човешкия организъм по чисто здравословни съображения.
По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости – Великденските и Коледните. Католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем.
Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Постите са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си…
Каква е храната по време на пост? Условието е просто – яде се всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от “прегрешение” с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салатки, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто – тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.
Постенето завършва с приемане на светото причастие. Истинските богомолци се подготвят за него от предния ден, когато се хранят само един път и пият само вода. Това се нарича тримирене. Постенето трае 40 дни, ако започнете от Коледните заговезни. Но може да се пости и само една седмица, обикновено първата. В случай, че трябва да се направи панахида за починал през първата седмица от постите, се слага риба, но през следващите това е забранено.

И накрая – както е прието да си пожелават християните – Леки пости!

Печени макарони по италиански
Тази рецепта на основата на италианската кухня, като в нея не сме използвали млечни продукти и месо. Уверяваме ви, че това не прави ястието по-малко вкусно.
Продукти:
1 пакет макарони без яйца
1 малък карфиол
1 малко броколи
2 големи моркова
3 малки патладжана
2 глави лук
200г доматено пюре
босилек
риган
смлян кориандър
сол
олио
Приготвяне:
В тенджера с неголямо количество вода сложете да се вари накъсания на розички карфиол. След като ври 5 минути, прибавете накъсаните броколи и варете още 5 минути. Разбъркайте 2 – 3 пъти, карфиолът и броколите трябва да запазят формата си, но да омекнат.
В друга тенджера загрейте вода и като заври, сложете 1 с.л. сол и макароните. Варете ги по-малко от указаното на пакета – да останат леко сурови. Изцедете ги в гевгир, но запазете водата.
Изсипете карфиола, броколите и макароните в голяма тава и разбъркайте.
Задушете в олио нарязаните моркови, обеления патладжан и лука докато омекнат. Изсипете и тях в тавата и объркайте отново.
Изсипете към сместа доматеното пюре, стритите босилек и риган, сол и кориандър. Налейте още 50 г олио и от бульона, останал от варенето на макароните. Объркайте всичко много добре. Две трети от сместа трябва да е покрита с течност.
Сложете тавата в загрятата на 180 градуса фурна по средата и изключете горния реотан. Пастата трябва да се пече около 20 минути, докато поеме течността. Не бива да се изсуши отгоре. Може да се яде и студена.
Бихте могли накрая да поръсите пастата с настърган кашкавал, но от растителен произход, за да спазите все пак италианската традиция.

Надя Петрова