Иде Свети Атанас, да му се молим да води лятото със себе си!

Като Кирил и Методий, Петър и Павел, Йордан и Иван /шегувам се/ - Антон и Атанас – любими наши зимни светци чакат да ги отбележим. Те не са много разточителни – няма нужда от прасета, агнета и шарани, искат само питка с мед и пиле да има на трапезата ни. Няма да е трудно да се съобразим със скромната молба на двамата истински християни.

Св. Антоний Велики е роден около 251г. в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. След смъртта им, когато бил на 20г., той раздал имота си на сиромаси и започнал подвижничество. Отначало живял в стара египетска гробница, където бил нападан от всякакви врагове – хора, животни, демони, но нищо не го уплашило. 35-годишен той минал отвъд Нил и заживял в планината при пълно усамотение, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството. Умрял на 105-годишна възраст на 17 януари 356г.

Народът чества Св. Антоний за предпазване от болести, ето защо жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Пак за здраве жените избягват да работят.

Св. Атанасий - побратимът на Св. Антоний - е един от видните

църковни писатели и проповедници от ІV век. Роден е през 295г. в Александрия, Египет в семейството на бедни християни. Получил добро възпитание, а на 24г. станал дякон. Бил духовен син и секретар на архиепископ Александър.

След Никейския събор, където разгромил арианската ерес, Св. Атанасий станал световноизвестен богослов. Надживял петима императори, бил пращан на заточение пет пъти, но нищо не сломило духа му. За 47 години епископство, 15 от които в изгнание, той написал много съчинения в защита на православната вяра. Произведенията му от векове са признати за класически в богослужебния жанр, заредени са със сила, вяра и убеденост. Както казва един по-сетнешен църковен писател: “Когато срещнеш нещо от Атанасий, ако нямаш книга, запиши го на дрехата си!”.

Според народната вяра Св. Атанас е победител на зимните студове и снегове, които му се паднали при подялбата на света. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината да вика лятото. С него се свързва преломът в годишните времена от зима към лято, затова го наричат Среди зима. Оттук е известен и изразът: “Атанас дойде, лятото дойде”.

В Северна България имат светеца за защитник от чумата. Затова за предпазване от нея има обичай да се коли черна кокошка и да се раздава обреден хляб. Атанасовден е между празниците, на които се устройват обречени курбани за здраве. Четат се и семейни служби в чест на светеца – покровител на фамилията, имота и стоката.  Атанасовден е еснафският празник на ковачите.

Така че, особено тази година нека почетем светиите, пък те ще ни отвърнат с добрина, а може и чудо да стане и да излъжат лятото да дойде по-рано. Така ще си спестим доста зимни неволи...

А светиите предпочитат пиле с ориз.

Пиле с ориз
(Оряховско)
Продукти:
1 пиле около 800 г, ориз 200 г (1 чаена чаша), краве масло 60 г (половин пакетче), чубрица, черен пипер и сол.
Приготвяне:

Пилето се сварява цяло в подсолена вода.

Оризът се задушава в мазнината, след което се залива с 3 чаени чаши бульон от пилето и се вари, докато поомекне.

В намазана с мазнина тавичка се изсипва оризът, а върху него се поставя пилето. Поръсва се с черен пипер, чубрица и сол и се запича във фурната. Поднася се със салата според сезона.

Самоковска питка

Продукти:

брашно 1 кг (5 чаени чаши), яйца 2 бр., 1 жълтък, кисело мляко 200 г (1 чаена чаша), пудра захар 70 г (1 винена чаша), сода бикарбонат 5 г (1 чаена лъжичка), сол 10 г (2 чаени лъжички), мазнина 40 г (2 супени лъжици).

Приготвяне:

Към пресятото брашно се прибавят разбитите заедно с киселото мляко яйца, мазнината, захарта, содата и солта. Добавя се по мало хладка вода, докато се получи меко тесто. Тестото се омесва добре (да стане гладко) и се оформя на кръгла питка, която се намазва с жълтъка и се оставя да престои 30 минути. Пече се в умерена фурна. След изваждането й от фурната се завива с чиста кърпа.

Намажете още топла питката с малко мед и я раздайте за здраве.

Надя Петрова 

Бъдни вечер, както повелява традицията

Най-после е 24 декември – идва Бъдни вечер. Вечерта на очакването, на трепета и вълнението. Много надежди възлага на тази вечер българинът, защото в нея е надеждата в бъдното добро. Някога на този ден са очаквали с трепет раждането на Сина Божи. През вековете и годините до нас е достигнала традицията тази вечер да бъде на желанието за добро бъдеще.

Празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер или както го нарича народът – Малка коледа. През деня малките коледари – момчета от 6 до 12 години, обхождат домовете с приготвени дрянови пръчки – коледници, изказват благопожелания, пеят кратки песнички. Стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, сушени плодове.

А вкъщи с особена тържественост кипят приготовленията за бъднивечерската трапеза. Тя се споделя само от най-близките – семейството и роднините. Приготвят се специални обредни хлябове. Коледните хлябове се делят на три групи. Първите са за празника, украсени скръст, кръг и цветове. Вторите са посветени на стопанството – с украса, свързана с труда на селянина. Третите не са кръгли, а вити-превити краваи и се дават на коледарите.

Ястията на Бъдни вечер са постни и по традиция броят им трябва да е нечетно число. Вечерята задължително се прекадява /това е първата кадена вечеря/, както и всички помещения в дома и стопанските постройки. Кади най-възрастният мъж в семейството.

Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превият житата от зърно.

Важна роля на Бъдни вечер играе бъдникът. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през цялата нощ. Донасяйки го, мъжът пита: “Славите ли млада Бога?” Жените му отговарят “Славим, славим! Добре дошел!” Той отговаря ”Аз в къщи и Бог с мене!”.

По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година. За времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Прекадената украса от хляба се отделя и се дава на членове от семейството или с нея се захранва добитъкът. От суровото прекадено жито се дава сутринта на кокошките в кръг от въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите.

Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите коледни вечери.

Вярва се в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на пепел от бъдника.

Традиционна трапеза за Бъдни вечер

Прясна питка за Бъдни вечер

Продукти:

1 кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол

Приготвяне:

Брашното заедно със содата се пресява три пъти, както е по старата народна традиция. В него се прави кладенче, в което по малко се слагат солта и водата. Омесва се твърдо тесто, което трябва да се бие и премесва дълго, за да може питката да е мека, после се оформя и украсява. Пече се в силна фурна – 200 градуса, в намазана с олио тава.

Постни зелеви сарми

Продукти:

листата от една кисела зелка, 5 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, гъби, подправки

Приготвяне:

Лукът, нарязан на ситно, се задушава заедно с гъбите в олиото. Изчистеният и добре измит ориз се прибавя, запържва се докато стане прозрачен и се доливат две чаши вода. Когато сместа се сгъсти, се слагат подправките – чубрица, или риган и мащерка, червен пипер или къри, кориандър – по ваш вкус. Сол не е необходима, понеже киселото зеле е достатъчно солено.

Във всеки зелев лист се слага по една лъжица от плънката и се увиват сарми. Нареждат се в тенджера с увивката надолу, захлупват се с чиния и се заливат с една чаена чаша вода. Варят се на бавен огън, за да не се развали формата на сармите.

Чушки, пълнени с боб

Продукти:

варен боб, 15 сухи чушки, 3 глави лук, олио джоджен, чубрица, дафинов лист

Приготвяне:

Свареният с малко сол боб се отделя от водата и се намачква с дървено чукало. Прибавя се към задушения в олиото лук, слагат се и подправките и се разбърква. Чушките се подготвят предварително, като се попарят с вряла вода 1  - 2 минути, на едно – две места се продупчват внимателно с вилица и се пълнят със сместа. Нареждат се в тавичка и се пекат в умерена фурна, залети с бобена вода.

Постни лозови сарми

Продукти:

консервирани лозови листа, 2 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, копър, чер пипер, риган или майорана, сол.

Приготвяне:

В олиото се задушават нарязаният лук и оризът. Прибавят се две чаени чаши вода заедно с порправките. Когато поеме цялата вода, сместа се отдръпва от огъня и с нея се завиват внимателно с малко плънка лозовите сармички. Хубаво е лъскавата част на листа да остане отгоре. Нареждат се в тенджера и се варят, похлупени с чиния и полети с чаена чаша вода на бавен огън.

Тиквеник

Продукти:

1 пакет готови кори за баница, около 1 кг настъргана тиква, половин чаена чаша орехи, 1 чаена чаша захар, канела, олио

Приготвяне:

Захарта и канелата се объркват с тиквата. Намазва се тавата с олио, реди се ред кори, ред от тиквената смес и по малко от орехите. Когато се нареди, тиквеникът се нарязва на парчета така, както ще се сервира. Полива се с добре сгорещено олио в нарезите – предвиждат се толкова лъжички олио, колкото са парчетата. Пече се в умерена фурна до зачервяване.

Надя Петрова