Най-после
е 24 декември – идва Бъдни вечер. Вечерта на очакването, на трепета и
вълнението. Много надежди възлага на тази вечер българинът, защото в нея е
надеждата в бъдното добро. Някога на този ден са очаквали с трепет раждането на
Сина Божи. През вековете и годините до нас е достигнала традицията тази вечер
да бъде на желанието за добро бъдеще.
Празникът
започва на 24 декември – Бъдни вечер или както го нарича народът – Малка
коледа. През деня малките коледари – момчета от 6 до 12 години, обхождат
домовете с приготвени дрянови пръчки – коледници, изказват благопожелания, пеят
кратки песнички. Стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, сушени плодове.
А
вкъщи с особена тържественост кипят приготовленията за бъднивечерската трапеза.
Тя се споделя само от най-близките – семейството и роднините. Приготвят се
специални обредни хлябове. Коледните хлябове се делят на три групи. Първите са
за празника, украсени скръст, кръг и цветове. Вторите са посветени на
стопанството – с украса, свързана с труда на селянина. Третите не са кръгли, а
вити-превити краваи и се дават на коледарите.
Ястията
на Бъдни вечер са постни и по традиция броят им трябва да е нечетно число.
Вечерята задължително се прекадява /това е първата кадена вечеря/, както и
всички помещения в дома и стопанските постройки. Кади най-възрастният мъж в
семейството.
Вечерята
започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на яденето, за да
не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи
приведен, за да се превият житата от зърно.
Важна
роля на Бъдни вечер играе бъдникът. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и
донесено от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през цялата нощ.
Донасяйки го, мъжът пита: “Славите ли млада Бога?” Жените му отговарят “Славим,
славим! Добре дошел!” Той отговаря ”Аз в къщи и Бог с мене!”.
По
това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година. За времето
през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Прекадената украса от
хляба се отделя и се дава на членове от семейството или с нея се захранва
добитъкът. От суровото прекадено жито се дава сутринта на кокошките в кръг от
въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите.
Орехите
и недогорялата свещ се запазват за следващите коледни вечери.
Вярва
се в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на пепел от
бъдника.
Традиционна трапеза за Бъдни вечер
Прясна питка за Бъдни вечер
Продукти:
1
кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол
Приготвяне:
Брашното
заедно със содата се пресява три пъти, както е по старата народна традиция. В
него се прави кладенче, в което по малко се слагат солта и водата. Омесва се
твърдо тесто, което трябва да се бие и премесва дълго, за да може питката да е
мека, после се оформя и украсява. Пече се в силна фурна – 200 градуса, в
намазана с олио тава.
Постни зелеви сарми
Продукти:
листата
от една кисела зелка, 5 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, гъби, подправки
Приготвяне:
Лукът,
нарязан на ситно, се задушава заедно с гъбите в олиото. Изчистеният и добре
измит ориз се прибавя, запържва се докато стане прозрачен и се доливат две чаши
вода. Когато сместа се сгъсти, се слагат подправките – чубрица, или риган и
мащерка, червен пипер или къри, кориандър – по ваш вкус. Сол не е необходима,
понеже киселото зеле е достатъчно солено.
Във
всеки зелев лист се слага по една лъжица от плънката и се увиват сарми.
Нареждат се в тенджера с увивката надолу, захлупват се с чиния и се заливат с една
чаена чаша вода. Варят се на бавен огън, за да не се развали формата на
сармите.
Чушки, пълнени с боб
Продукти:
варен
боб, 15 сухи чушки, 3 глави лук, олио джоджен, чубрица, дафинов лист
Приготвяне:
Свареният
с малко сол боб се отделя от водата и се намачква с дървено чукало. Прибавя се
към задушения в олиото лук, слагат се и подправките и се разбърква. Чушките се
подготвят предварително, като се попарят с вряла вода 1 - 2 минути, на едно – две места се продупчват
внимателно с вилица и се пълнят със сместа. Нареждат се в тавичка и се пекат в
умерена фурна, залети с бобена вода.
Постни лозови сарми
Продукти:
консервирани
лозови листа, 2 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, копър, чер пипер, риган или
майорана, сол.
Приготвяне:
В
олиото се задушават нарязаният лук и оризът. Прибавят се две чаени чаши вода
заедно с порправките. Когато поеме цялата вода, сместа се отдръпва от огъня и с
нея се завиват внимателно с малко плънка лозовите сармички. Хубаво е лъскавата
част на листа да остане отгоре. Нареждат се в тенджера и се варят, похлупени с
чиния и полети с чаена чаша вода на бавен огън.
Тиквеник
Продукти:
1
пакет готови кори за баница, около 1 кг настъргана тиква, половин чаена чаша
орехи, 1 чаена чаша захар, канела, олио
Приготвяне:
Захарта
и канелата се объркват с тиквата. Намазва се тавата с олио, реди се ред кори,
ред от тиквената смес и по малко от орехите. Когато се нареди, тиквеникът се
нарязва на парчета така, както ще се сервира. Полива се с добре сгорещено олио
в нарезите – предвиждат се толкова лъжички олио, колкото са парчетата. Пече се
в умерена фурна до зачервяване.
Надя Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар