Коледните пости

От 14 ноември започват 40-дневните Коледни пости, предхождащи светлото Рождество. На сайта онези, които са решили да постят, ще намерят рецепти и идеи, с които ще се опитаме да направим постенето за вас не мъчително преживяване, а празник. Съобразявайки се с християнските канони, ви предлагаме рецепти от целия свят, както и продукти, които могат пълноценно да заменят традиционните месо и млечни произведения.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване. Годишно православният християнин би трябвало да пости около 200 дни: през Великите пости 7 седмици, през Петрови пости – от 7 до  30 дни, през Богородични пости – 14 дни, Коледни пости – 40 дни. Освен това всяка седмица в сряда и петък.

За постите се говори още в Стария завет. Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване.

Постът е въведен с основаването на християнската църква. Пример за него бил самия Христос,

който постил 40 дни в пустинята след кръщението си. Апостолите затвърдили поста сред първите християни. А предаването на смърт на Христос и неговото разпятие, станали съответно в сряда и петък, отговарят на седмичния пост в същите дни. Те са и своего рода подготовка за неделния ден, в който Христос е възкръснал.

В основата на постенето са заложени и някои практически съображения, свързани с живота на хората, които религията е преосмислила и използвала като част от обредността. Например такова е намаляването на консумацията на храна в период, когато не е можело тя да се осигури в изобилие /такъв период е била пролетта, когато в примитивните общества ресурсите са били на изчерпване/. Друго – ограничаване на ловуването в периода на размножаване на животните. И не на последно място – периодичното разтоварване на човешкия организъм по чисто здравословни съображения.

По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости – Великденските и Коледните. Католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем.

Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Постите са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си…

Каква е храната по време на пост? Условието е просто – яде се всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от “прегрешение” с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салатки, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто – тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.

Постенето завършва с приемане на светото причастие. Истинските богомолци се подготвят за него от предния ден, когато се хранят само един път и пият само вода. Това се нарича тримирене. Постенето трае 40 дни, ако започнете от Коледните заговезни. Но може да се пости и само една седмица, обикновено първата. В случай, че трябва да се направи панахида за починал през първата седмица от постите, се слага риба, но през следващите това е забранено.

И накрая – както е прието да си пожелават християните – Леки пости!

Печени макарони по италиански

Тази рецепта на основата на италианската кухня, като в нея не сме използвали млечни продукти и месо. Уверяваме ви, че това не прави ястието по-малко вкусно.

Продукти:

1 пакет макарони без яйца

1 малък карфиол

1 малко броколи

2 големи моркова

3 малки патладжана

2 глави лук

200г доматено пюре

босилек

риган

смлян кориандър

сол

олио

Приготвяне:

В тенджера с неголямо количество вода сложете да се вари накъсания на розички карфиол. След като ври 5 минути, прибавете накъсаните броколи и варете още 5 минути. Разбъркайте 2 – 3 пъти, карфиолът и броколите трябва да запазят формата си, но да омекнат.

В друга тенджера загрейте вода и като заври, сложете 1 с.л. сол и макароните. Варете ги по-малко от указаното на пакета – да останат леко сурови. Изцедете ги в гевгир, но запазете водата.

Изсипете карфиола, броколите и макароните в голяма тава и разбъркайте.

Задушете в олио нарязаните моркови, обеления патладжан и лука докато омекнат. Изсипете и тях в тавата и объркайте отново.

Изсипете към сместа доматеното пюре, стритите босилек и риган, сол и кориандър. Налейте още 50 г олио и от бульона, останал от варенето на макароните. Объркайте всичко много добре. Две трети от сместа трябва да е покрита с течност.

Сложете тавата в загрятата на 180 градуса фурна по средата и изключете горния реотан. Пастата трябва да се пече около 20 минути, докато поеме течността. Не бива да се изсуши отгоре. Може да се яде и студена.

Бихте могли накрая да поръсите пастата с настърган кашкавал, но от растителен произход, за да спазите все пак италианската традиция.

Надя Петрова