Кой в Аржентина знае тайната за приготвяне на месо - Мъжете също плачат

Конкистадорите взели със себе си всичко любимо от родните земи – нали не знаели колко ще останат в Америка. Може би завинаги...

За тяхна голяма изненада скотът съвсем нормално приел  промяната – какво му трябва на говедото освен безкрайна тучна равнина и винаги свежа трева. Разпилели се испанските говеда навсякъде и волю-неволю туземците /тук слагам както индианците, тъй и заселниците/ се научили да ловуват говеда. Това било възможно единствено на кон. Така се появил знаменитият образ на ловеца на кон, наречен гаучо, което означава “този, който знае тайната за приготвяне на месо”. Няма начин, след като целият им живот преминава в прекрасните равнини сред пасящи целогодишно животни. Храната на тези хора е месо и ето защо те довели до съвършенство изкуството на проготвянето й.

Местната индианска кухня тук се затрила, а аржентинците наследили готварските традиции на

испанските конкистадори, които по всичко личи, им легнали на сърцето. Блюдата, които приготвят, миришат упоително на зехтин и подправки. Всъщност важно е да кажем, че като готвят, аржентинците добавят в храната безчислено количество подправки, поради което храната им има подобен вкус на тази в Италия и Франция например. Изобщо средиземноморската традиция тук е творчески развита.

Ако попаднем на гости на грил, който те просто обожават, трябва да имаме предвид, че порциите са направо огромни. Също и факта, че на грила непривикналото ни око може да забележи и други части на животното като карантия, бели бъбреци, което може за развали някому апетита.

Понеже стана въпрос, че разни необичайни работи от животното минават през огъня, разпален от вещия гаучо. Следващата рецепта е екзотична – това ни налага и рубриката. С удоволствие се подчинявам на изискването за екзотика и ви представям една от най-любимите си рецепти

Говежда опашка по аржентински, позната на приятелите ми като Бича

Продукти:

1 голяма волска опашка

3 с.л. олио

5 – 6 едро нарязани глави лук

2 скилидки чесън

4 – 5 едри моркова

1 дафинов лист

3 карамфилчета

1 ч.л. суха мащерка

четвърт литър тежко червено вино

1 с.л. захар

1 лимон

1 с.л. брашно

черен пипер

сол на вкус

Приготвяне:

Първо нарежете опашката на парчета. Това става лесно, след като намерите съединителната тъкан между прешлените. Измийте много добре парчетата, не забравяйте от коя част на животното са. Подсушете ги. След това сложете мазнината в дълбок и голям съд и я сгорещете. Запържете парчетата опашка от всички страни много добре.

По традиция тази рецепта се приготвя на слаб огън и отнема около 3, че и повече часа. Аз използвам обаче тенджерата под налягане и горната операция извършвам направо в нея, за половината от времето.

След като запържа месото, прибавям нарязаните лук и моркови, чесъна, дафиновия лист, карамфила, мащерката и солта. Доливам с вода – да бъде две трети от нивото на продуктите, затварям с капака и готвя 1 час. Свалям от огъня, изпускам внимателно парата и махам капака. Подправям ястието с настърган чер пипер, ако е нужно – още сол, сока и настърганата кора от лимона и го държа на слаб огън  още десетина минути без капак. В отделен съд карамелизирам захарта внимателно, за да не загори и я угасям с червеното вино, в което съм разтворила брашното. Тази адска смес се слага в тенджерата при готовите продукти и ястието се държи на много слаб огън още няколко минути, без да завира, колкото да се сгъсти соса.

Сервира се парче опашка, полято със соса и бял хляб, че има много за топене. Може и с обичайните картофи. И ще видите - мъжете също плачат...

Забележка: Избирайте по-едри парчета опашка, ако е възможно. С месо от друго място на животното тази рецепта не става, няма смисъл да хитрувате.

Надя Петрова