Никулден, шаранът и дядо Коледа

Никулден е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.

   В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Или пък старец с дълга бяла брада - такава е и християнската иконографска традиция. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите; помага на младите хора да се оженят.
    Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.
   Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).

   След обяда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.

   В някои райони в деня на св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани най-често курбан. В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички. Днес курбан на светеца дават моряците, банкерите и търговците.
   Много тържествено посрещат деня на св. Никола и именниците.

Сейнт Никълъс и Дядо Коледа

   Празникът е тъкмо момента, в който да започнете с предколедното глезене на децата – нали

знаете за европейската традиция с чорапчетата с лакомства, които носи през комина Сейнт Никълъс? Традициите отдавна се смесват, така че няма нищо лошо. Тъкмо детето ще бъде мотивирано после да яде от странния за него пълнен шаран с орехи.

   Та може да разкажете, че в древни времена Дядо Коледа не е бил какъвто е днес. Тогава той се наричал свети Николай, роден е наблизо, в днешна Турция и останал сирак още като малък. Имал голямо наследено богатство от починалите си родители, което обичал да раздава на всички нуждаещи се под формата на подаръци, като най-щедър бил към децата. Според легендите ги пускал през комините – това е останало и днес.

   Свети Николай бил ръкоположен за епископ – ето откъде идва шапката, дългата дреха, наметалото – всичките червени, както и дългата бяла брада на дядо Коледа.

   Днес на мястото, където е роден, все още я има църквата „Св. Никола”. Днес то се нарича Демре, в Анталия – Турция. Там ще ви разкажат, че Свети Никола (известен още като Сейнт Никълъс и Дядо Коледа) е роден 245 г. в Патара и умира през 363 г., прекарвайки живота си в Анатолия. Той е погребан в Демре, където е построена църквата в негова памет.

    Тя е издигната на мястото на гробницата на светеца, който е бил мъченик под владичеството на Диоклетиан. Първоначално храмът най-вероятно е бил построен през VI век, като по-късно е възстановен. Сегашната църква, която е била през годините подложена на турските атаки, датира от IX век. По времето на Константин Х, към църквата е бил добавен манастир. Цар Александър II закупува сградата през 1863 г., като започва нейната реставрация, която остава незавършена. Разкопки и възстановки на мястото са започнали през 60-те години на XX век и продължават и до днес. Реставрации на иконите са извършени между 2000 и 2005 г. Подът на църквата е изграден от красиво оцветени мраморни плочки. Мраморен саркофаг е бил използван, за да бъдат погребани мощите на светеца, но всъщност те са били откраднати през 1087 г. и отнесени в Бари, Италия.

    Църквата е била популярен поклонничестки център, дори след ограбване на гробницата на Св. Никола.

    Мястото е било регистрирано като археологичен обект от първостепенна важност през 1982 г. и е част от световното културно наследство. Специалисти смятат храма за третата най-значима сграда в Анатолия, датираща от Византийско време.

 Никулден е важен за всички български градове и села, разположени край вода.Класиката:

Пълнен шаран с орехи

Продукти:

1 шаран (около 1,5 кг - 2)

1 чаша олио

1 връзка магданоз /може да са сушени – майорана, риган, мента – по избор/

1 чаена чаша орехови ядки

30 г стафиди

5 глави лук

лимон

канела

червен пипер

сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:

Шаранът се изчиства от люспите, перките и хрилете и се разрязва откъм гръбнака. Измива се обилно с вода отвътре и отвън. Посолява се и се наръсва с черен пипер и се оставя така половин час.

През това време се приготвя плънката. Лукът, нарязан ситно, се задушава с малко олио и вода. Едва когато лукът е готов, се прибавят  накълцаните на дребно орехови ядки, ситно нарязаният магданоз /или други зелени подправки/, както и стафидите. Посолява се и се наръсва с черен пипер, добавете и щипка канела. С тази смес се пълни шаранът. Зашива се и след това се натрива със смес от олио, червен пипер и малко канела. Поставя се в тавичкавърху пръчици, за да не залепва за дъното. Залива се с малко гореща вода и се пече до готовност на 200 градуса, като се полива с отделения при печенето сос докато получи червена коричка.

Сервира се в поднос, украсен с резенчета лимон и кисели краставички. Може да се гарнира със задушени зеленчуци - броколи, моркови, грах, царевица и картофено пюре.

Тарама хайвер по русенски

Продукти:

60 г узрял хайвер

1 дебела филия сух бял хляб

1 малка главичка лук, ситно нарязана

литър олио

сокът от 1 лимон

2 с.л. вряла вода

Приготвяне:

Взема се 60 грама хайвер, почиства се от ципата, която го обвива, поставя се в дълбок съд, на който дъното да е обло, за да може да се бърка  без да се губи по ръбовете на съда. Хайверът се разбива добре с дървено чукало или дървена лъжица, като се махат ципите внимателно, а зрънцата в резултат на това се пукват и могат да поемат олиото. Следва непрекъснато бъркане на хайвера, като постоянно се точи олио на тънка струйка. Може и с миксер.

Хлябът се накисва в студена вода, изстисква се добре и се добавя на трохи в сместа. Бъркането и добавянето на олио продължава. Обикновено 60 грама хайвер попиват почти литър олио. Ако на домакинята й е нужно да направи повече хайвер, увеличава както хайвера, така и олиото. По време на разбиването сместа се втвърдява; тогава се прибавя 1-2 лъжици вряла вода, или ако има - сифон (газирана вода). Те правят хайвера и по-бял. Към края на разбиването на хайвера се прибавят ситно нарязаният лук и лимоновият сок. Не стържете лука, защото горчи и не слагайте изкуствен лимон, а прясно изцеден сок. Някои не слагат в тарама хайвера хляб, защото предизвиквал бързо разваляне на хайвера. В Русе слагат, защото иначе става много мазен и трудно смилаем. И освен това няма как да се развали, защото е любима храна и се яде веднага.

Така приготвеният тарама хайвер може да се поднася и като предястие на порции в чинийки, украсен с лимон, маслини, рибки, туршия и др.

Шаран върху зелево легло

Продукти:

1 голяма кисела зелка

1 шаран около 2 кг /по-тлъстичък/

червен пипер

черен пипер

чесън – 5 скилидки

олио

Приготвяне:

Изчистете добре шарана и го натрийте с олио, червен и смлян черен пипер. В него сложете скилидките чесън, нарязани наедро. Оставете го настрана.

Нарежете киселото зеле, объркайте го с червен пипер, олио и му сложете няколко зърна чер пипер. Запечете го на фурна само отдолу на 200 градуса, като го объркате няколко пъти. Тавата ви трябва да е по-голяма, за да съберете в нея шарана цял. След като водата от зелето се поизпари, направете гнездо в него и положете шарана отгоре да пасе, като го печете заедно със зелето на 200 градуса и отгоре, и отдолу докато той хване кафява коричка. Така той пуска мазнина, която овкусява киселото зеле много добре.

Надя Петрова