Иде Свети Атанас, да му се молим да води лятото със себе си!

Като Кирил и Методий, Петър и Павел, Йордан и Иван /шегувам се/ - Антон и Атанас – любими наши зимни светци чакат да ги отбележим. Те не са много разточителни – няма нужда от прасета, агнета и шарани, искат само питка с мед и пиле да има на трапезата ни. Няма да е трудно да се съобразим със скромната молба на двамата истински християни.

Св. Антоний Велики е роден около 251г. в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. След смъртта им, когато бил на 20г., той раздал имота си на сиромаси и започнал подвижничество. Отначало живял в стара египетска гробница, където бил нападан от всякакви врагове – хора, животни, демони, но нищо не го уплашило. 35-годишен той минал отвъд Нил и заживял в планината при пълно усамотение, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството. Умрял на 105-годишна възраст на 17 януари 356г.

Народът чества Св. Антоний за предпазване от болести, ето защо жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Пак за здраве жените избягват да работят.

Св. Атанасий - побратимът на Св. Антоний - е един от видните

църковни писатели и проповедници от ІV век. Роден е през 295г. в Александрия, Египет в семейството на бедни християни. Получил добро възпитание, а на 24г. станал дякон. Бил духовен син и секретар на архиепископ Александър.

След Никейския събор, където разгромил арианската ерес, Св. Атанасий станал световноизвестен богослов. Надживял петима императори, бил пращан на заточение пет пъти, но нищо не сломило духа му. За 47 години епископство, 15 от които в изгнание, той написал много съчинения в защита на православната вяра. Произведенията му от векове са признати за класически в богослужебния жанр, заредени са със сила, вяра и убеденост. Както казва един по-сетнешен църковен писател: “Когато срещнеш нещо от Атанасий, ако нямаш книга, запиши го на дрехата си!”.

Според народната вяра Св. Атанас е победител на зимните студове и снегове, които му се паднали при подялбата на света. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината да вика лятото. С него се свързва преломът в годишните времена от зима към лято, затова го наричат Среди зима. Оттук е известен и изразът: “Атанас дойде, лятото дойде”.

В Северна България имат светеца за защитник от чумата. Затова за предпазване от нея има обичай да се коли черна кокошка и да се раздава обреден хляб. Атанасовден е между празниците, на които се устройват обречени курбани за здраве. Четат се и семейни служби в чест на светеца – покровител на фамилията, имота и стоката.  Атанасовден е еснафският празник на ковачите.

Така че, особено тази година нека почетем светиите, пък те ще ни отвърнат с добрина, а може и чудо да стане и да излъжат лятото да дойде по-рано. Така ще си спестим доста зимни неволи...

А светиите предпочитат пиле с ориз.

Пиле с ориз
(Оряховско)
Продукти:
1 пиле около 800 г, ориз 200 г (1 чаена чаша), краве масло 60 г (половин пакетче), чубрица, черен пипер и сол.
Приготвяне:

Пилето се сварява цяло в подсолена вода.

Оризът се задушава в мазнината, след което се залива с 3 чаени чаши бульон от пилето и се вари, докато поомекне.

В намазана с мазнина тавичка се изсипва оризът, а върху него се поставя пилето. Поръсва се с черен пипер, чубрица и сол и се запича във фурната. Поднася се със салата според сезона.

Самоковска питка

Продукти:

брашно 1 кг (5 чаени чаши), яйца 2 бр., 1 жълтък, кисело мляко 200 г (1 чаена чаша), пудра захар 70 г (1 винена чаша), сода бикарбонат 5 г (1 чаена лъжичка), сол 10 г (2 чаени лъжички), мазнина 40 г (2 супени лъжици).

Приготвяне:

Към пресятото брашно се прибавят разбитите заедно с киселото мляко яйца, мазнината, захарта, содата и солта. Добавя се по мало хладка вода, докато се получи меко тесто. Тестото се омесва добре (да стане гладко) и се оформя на кръгла питка, която се намазва с жълтъка и се оставя да престои 30 минути. Пече се в умерена фурна. След изваждането й от фурната се завива с чиста кърпа.

Намажете още топла питката с малко мед и я раздайте за здраве.

Надя Петрова 

Сармички с левурда

Продукти:
1 чаша ориз, 1 яйце, 3 стръка пресен лук, олио, майорана, бял пипер, сол, 2 връзки левурда
Приготвяне:

Предполагам знаете как се прави ориз за лозови сармички - този път с пресен лук. Приготвяте ориза /този път сложете в него 2 чаши и половина вода предварително, защото сармичките ще варим много малко време, яйцето чак като поизстине сместа, то служи за стягане/, след което попарвате за около минута – не повече - листата на левурдата, а те са тесни и ще си поиграем, но си струва.  
Взимат се две листа и се кръстосват едно върху друго, така че да се получи по-здрава основа за ориза. В центъра се слага по една лъжичка оризова плънка и от четирите краища листата се премятат едно върху друго на кръст, за да се оформи сармичка. Пипайте внимателно, че това е много крехка материя. След като ги свиете, варите както другите сарми, заляти с половин чаша вода и само 10-15 минути. Като ги наредите за сервиране, ги полейте с разбито кисело мляко.

Надя Петрова

Тай пиле със зелено къри

Екзотично предложение, което отнема малко време за приготвяне.

Продукти:

Половин кг пилешки гърди без кожата

2 глави лук

4 – 5 чушки – различни на цвят

1 консерва кокосово мляко /или кокосова сметана/

2 с.л. паста зелено къри

олио

сол

ориз

Приготвяне:

В силно загрято олио и най-добре в уок тиган запържете бързо нарязаните на кубчета пилешки

гърди докато се зачервят. Прибавете лука и чушките – на шайби. Гответе 2 – 3 минути заедно. През това време смесете кокосовото мляко с пастата от зелено къри и разбъркайте сместа. Прибавете я в тигана и оставете ястието да покъкри 10 минути. Не се притеснявайте, че сосът е доста течен, това в случая е предимство.

Сварете ориз, като го подправите само със сол.

Сервирайте ястието, като първо направите легло от ориза и върху него сложите от соса. Полейте обилно с течността от тигана – така ще овкусите ориза с кокоса и кърито.

Ако не обичате много люто, сложете по-малко къри.

Често ми се случва да гощавам с това ястие и мога да ви уверя, че всички го харесват.

Надя Петрова
 

Паеля Валенсиана - кажете магическите думи Бон профит!

Продукти:

750 г пилешко месо
500 г заешко месо
400 г ориз
250 г зелен фасул
200 г боб
100 г домати
50 мл олио
800 мл вода

1 лъжичка сладък червен пипер
сол, шафран

Приготвяне:

Най-добре е да готвите в тиган за паеля, но ако нямате, чувствайте се свободни да импровизирате – в тава или широка плитка тенджера. Важно е съдът са има дебело дъно. Нарежете пилето и заека на по 8 – 10 парчета. Сложете тигана на огъня на средно силна температура, налейте зехтин и изпържете парчетата пиле и заек, предварително подправени със сол. Само че като пържите, сложете в тигана 1 ч.л. червен пипер – да придобият нужния загар. В 1 чаша бульон сложете шафрана да си пусне цвета и аромата – ще го включите по-късно в употреба. В същия тиган, след като месото се глазира, прибавете двата вида предварително сварен боб и ги сотирайте 3 – 5 минути – докато поомекнат. Прибавете доматите и сотирайте още 2 минути. Покрийте с бульона, в който е разтворен шафрана и гответе още 10 минути. Долейте останалия бульон. Подправете на вкус със сол. Като заври, на кръст – много е важно и валенсианско – сложете ориза. След това разпределете ориза из целия съд равномерно. Това с ориза, който се слага на кръст и после се разпределя, много ми прилича на начина, по който нашите нестинарки си оформят огнения харман, върху който после танцуват. Явно култът към кръста и магическите действия не са само наш патент. Гответе на слаб огън оттук нататък и без да бъркате – оризът трябва да стане сух и леко да се захване отдолу – това придава специфичния вкус на паелята. Сервирайте веднага целия тиган на масата.

Надя Петрова