Сармички с левурда

Продукти:
1 чаша ориз, 1 яйце, 3 стръка пресен лук, олио, майорана, бял пипер, сол, 2 връзки левурда
Приготвяне:

Предполагам знаете как се прави ориз за лозови сармички - този път с пресен лук. Приготвяте ориза /този път сложете в него 2 чаши и половина вода предварително, защото сармичките ще варим много малко време, яйцето чак като поизстине сместа, то служи за стягане/, след което попарвате за около минута – не повече - листата на левурдата, а те са тесни и ще си поиграем, но си струва.  
Взимат се две листа и се кръстосват едно върху друго, така че да се получи по-здрава основа за ориза. В центъра се слага по една лъжичка оризова плънка и от четирите краища листата се премятат едно върху друго на кръст, за да се оформи сармичка. Пипайте внимателно, че това е много крехка материя. След като ги свиете, варите както другите сарми, заляти с половин чаша вода и само 10-15 минути. Като ги наредите за сервиране, ги полейте с разбито кисело мляко.

Надя Петрова

Левурдата – още едно уникално допълнение към храната през пролетта

Преди няколко дни си вървя през пазара – признавам, че това е сред любимите ми неща, човек винаги излиза оттам с нещо интересно, и гледам на една сергия продават левурда. А това е верен знак, че е пролет. Веднага закупих колкото можах – жената го брала в Габровския Балкан, то не е лесно да го намериш и бегом вкъщи да изпробвам. Но първо почетох и ето какво открих:

Левурдата е просто другото популярно име на дивия чесън.
Това са зелени дълги листа, много приличащи на листата на момината сълза (които пък са доста отровни) и са с много приятен вкус на пресен чесън, но по-слаб от този на истинския. Много полезно растение е и като лечебно - сваля холестерола и високото кръвно налягане, действа изключително добре при белодробни и астматични проблеми.
Бере се от средата на април до първите дни на май, т.е., докато цъфне /какъв късмет, че съм хванала сезона!/.
Няма по-добро средство за изчистване на черния дроб от токсини пролетно време.
Има приятно горчив вкус, става на салата, обикновено смесена с марулка и зелен лук, разбира се, може и с чесън...

Левурдата е диво растение и го има в Средна и Югозападна Европа, Средиземноморието, Скандинавия, Мала Азия. Чувала бях, че много го ядат в Сибир. Предпочита да е близо до реките, блатата, в широколистни и иглолистни гори, като прави туфи /много удобно, ако реши човек да я бере/.
Бере се от екологично (или поне относително) чисти места, а не покрай пътища с натоварено движение на коли и изпарения от началото на април до края на май.

Много е богата на витамини. Какъв късмет, че се яде през пролетта, когато те и без друго не достигат. Съдържа масла, каротин, фитонциди. Действа добре против треска, от древни времена се знае че е противосклеротично средство. Убива холестерола в излишък, подобрява храносмилането и сърдечната дейност, действа добре и при ревматизъм.

Като подправка се използват дръжките и листата, но и луковицата. Слага се в салати, баници, като подправка за месни, рибни и зеленчукови ястия. Подобрява вкуса на дивеча. Разбира се, яде се и сурова предимно в салати.

Левурда салата

1 – 2 връзки левурда

1 краставица

1 – 2 сварени яйца

Приготвяне:

Левурдата се измива, нарязва и смесва с нарязаната краставица и яйцата. Посолява се и се подправя със сметана или кисело мляко. 

 Сармички с левурда

 Надя Петрова

Паста верде с коприва

Продукти:

1 пакет макарони или спагети

3 – 4 шепи копривени стръкове

2 с.л. зехтин

3 – 4 скилидки чесън или 2 стръка пресен

200 г сирене или 300 г извара

пармиджано или твърд кашкавал за гарниране

бял пипер

майорана

сол на вкус
Приготвяне:

Сложете голяма тенджера с вода и сварете избрания от вас вид паста според инструкцията, като я оставите ал денте – не преварена.

През това време измийте много добре копривата с течаща вода, почистете я от твърди дръжки и клечки и я нарежете – няма да пари, защото все още е много млада. Загрейте зехтина и задушете на слаб огън в него копривата за 4 – 5 минути. След това добавете нарязания чесън и натрошеното сирене или извара и разбърквайте на слаб огън, докато сместа стане кремообразна. Ако е много гъста, поразредете с бульона от пастата. Махнете от котлона и подправете с пипера, майораната и сол, ако се налага.

Сервирайте с изцедената паста, като поръсите с пармиджано или кашкавал.

Надя Петрова

Копривата, Елиза и вещиците

Често дори не забелязваме как зеленията разнообразява трапезата ни, дотолкова сме свикнали с присъствието й. Защото през пролетта всичко започва от младите връхчета на копривата, лопуша, киселеца и спанака. А сме ги махнали, а ни е обедняло менюто. Защото на тях се крепят от векове традиционните православни пости.

Копривата е позната на всеки от нас и като лечебно средство – по-лесно е да се изброят болестите, при които е противопоказна, защото тя е това, което наричаме панацея. Народната медицина я препоръчва като средство за зарастване на рани, а също и пикочогонно, общоукрепващо, слабително, витаминно, против треска, отхрачващо. Не е тайна и козметичният й ефект за кожата и косата.

Копривата е герой в медицински трактати от векове. Качествата й са обект на прочутия Салернски Кодекс на здравето, Канона на лекарската наука на Авицена, трудовете на Гален, както и в поетическата Ода от Мена.

Тя не е останала незабелязана и от магическата ботаника – смята се, че ако в урината на болен човек се сложи прясна коприва и след 24 часа тя остане зелена, той ще оздравее.

Да не говорим за Елиза, дето плете пуловери на омагьосаните си братя – лебеди, както и за котела на вещиците от Макбет...
Все пак ще споменем и кога трябва да се избягва – през последните месеци на бременността и при тромбофлебити.

Иначе – в листата й витамин С е 2 пъти повече отколкото в лимона, съдържа и витамини А, В1 и В2, минерали и доста белтъчини, поради което е тайното оръжие на Великденския пост, понеже замества месото и млечните произведения съвсем успешно.
Всеки от нас я познава като супа от коприва, салата, сос. Правят я на кюфтета, слагат я в баници и пирожки, омлети, а в Русия я консервират както киселото зеле.

Ето една много интересна идея: както е измита и прясна, а пасирайте или минете през машинката за мелене на месо, после я смесете с поомекнало краве масло и я мажете на препечени филийки от черен хляб. Ако замените маслото с маргарин, ще я използвате и по време на постите.

Според готвачите копривената чорба е едно от основните ястия на православните пости и нека се гордеем – има български произход.

Ще ви предложа една рецепта, която изпробвах буквално преди дни с първите пролетни стръкове коприва. Тя е вдъхновена от италианските кулинарни традиции и адаптирана, тъй да се каже, към нашите.

Паста верде с коприва
Надя Петрова