Петковден. Света Петка – българската странстваща светица

Празникът в чест на Света Петка Българска – Петковден се празнува на 14 октомври. Българската светица и отшелница Параскева – Петка е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват, Тракия. След смъртта на родителите си се заселва в Йорданската пустиня. На преклонна възраст се връща в родния си град, където почива. Мощите на светицата са един от трофеите, които цар Иван Асен ІІ донася в Търново след Клокотнишката битка, за което има разказ, датиращ от това време. Сред литературните творби, които са й посветени, особено ценно е “Житие на Св. Петка”, написано от Патриарх Евтимий.

За отношението към нея като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. В договора с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново са странствали доста през вековете – първо били отнесени от видинския Константин II Асен, син на Иван Срацимир през 1395-та. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град.

Сред миряните има разпространена друга версия за озоване на мощите в Яш. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат спасени от турското поробване. Когато турците превземат и Видин са дадени на сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.

По всичко личи, че Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. Името й носи и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.

На Петковден се правят курбани и сборове. Овчарите пускат кочове при овцете за оплождане, поради което на жените е забранено да шият, режат и предат. На този ден е обичай да се четат молитви за здраве и се правят освещавания на нов дом.

С празника българите отбелязват началото на зимата. В някои райони от Петковден до Димитровден са “вълчите празници” – за предпазване на овчари и добитък от вълци, поради което е забранено на жените да работят с вълна.

В съботата преди Петковден в някои части на България отбелязват Петковата задушница. Света Петка е покровителка на Троян.

На традиционната за празника обредна трапеза се слагат типични за есента ястия от месо – предимно овнешко, кокошка, яхния с праз, сарми. Предлагаме ви традиционни за различни части на страната рецепти, подходящи и за сезона.

КУРБАН-ЧОРБА ОТ ОВЧЕ МЕСО
Според познавачи истинският курбан е точно такъв – като в тази смолянска рецепта.

Продукти: тлъсто овче месо 0.500 кг, сол на вкус.      

Месото се нарязва на парчета, залива се със 7 чаени чаши вода и се слага на огъня. Посолява се, след като кипне, и се вари на тих огън. Поднася се топла.

ОВНЕШКО ЧЕВЕРМЕ

Тази рецепта е есенен вариант на прочутото родопско чеверме.

Заколва се по-тлъст млад овен, т. нар. брав. Одира се и се почиства от вътрешностите. Измива се и се посолява. Между трупа и краката се правят отвори с нож, в които се посипва сол. Зашива се коремният отвор и овенът се набожда на дървен шиш. Единият заден крак се отрязва до колянната става, а другият се прерязва така, че да се държи на сухожилията. Между костите и сухожилията на коленните стави се пробиват широки отвори. Задните крака се извиват назад успоредно на опашката и се скопчват с шина, като полупрерязаният крак се намушква в направената дупка на другия крак.

Изгарят се дърва, за да се получи много жар. На 30-40 см от жарта се забиват 2 чатала, на които се поставя шишът с овена. Шишът се върти бавно и непрекъснато на 25-30 см над жарта. От време на време овенът се намазва с парче лой, набодено на пръчка, за да не прегори. Печенето продължава от 3 до 5 часа (в зависимост от големината и върастта на животното и от силата на огъня). За да се познае дали чевермето е готово, с върха на ножа се пробожда месото около плешката. Ако излиза бял сок, чевермето и опечено. След изпичането чевермето се свлича от шиша върху букови или елови клонки или над широк съд. Консумира се топло.

ГОРСКИ ГЮВЕЧ

от Пиринско

Продукти: агнешко (овнешко, телешко) месо 750 г, мазнина 100 г (1/2 чаена чаша), кромид лук 150 г (2-3 глави), червени домати 0.500 кг (6-7 бр.), гъби 300 г (2 чаени чаши), пиперки 0.500 кг (8-10 бр.), лютиви пиперки 4-5 бр., ориз 100 г (1/2 чаена чаша), чесън 1 глава, чубрица, копър, магданоз и сол на вкус.

Месото се нарязва на дребни парчета и се запържва в сгорещената мазнина заедно със ситно нарязания кромид лук, след което се задушава с част от нарязаните на дребно червени домати, залива се с бульон или топла вода и се вари на умерен огън, докато омекне. Тогава се прибавят нарязаните на ивички гъби и пиперки, целите лютиви пиперки, обелените скилидки на чесъна и сол на вкус. След 15-20 минути се прибавят оризът и останалите домати, нарязани на кръгчета. Ястието се залива с малко вода и се доварява на тих огън. Поръсва се със ситно нарязаните чубрица, копър и магданоз и се поднася.

Надя Петрова