Петковден. Света Петка – българската странстваща светица

Празникът в чест на Света Петка Българска – Петковден се празнува на 14 октомври. Българската светица и отшелница Параскева – Петка е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват, Тракия. След смъртта на родителите си се заселва в Йорданската пустиня. На преклонна възраст се връща в родния си град, където почива. Мощите на светицата са един от трофеите, които цар Иван Асен ІІ донася в Търново след Клокотнишката битка, за което има разказ, датиращ от това време. Сред литературните творби, които са й посветени, особено ценно е “Житие на Св. Петка”, написано от Патриарх Евтимий.

За отношението към нея като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. В договора с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново са странствали доста през вековете – първо били отнесени от видинския Константин II Асен, син на Иван Срацимир през 1395-та. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град.

Сред миряните има разпространена друга версия за озоване на мощите в Яш. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат спасени от турското поробване. Когато турците превземат и Видин са дадени на сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.

По всичко личи, че Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. Името й носи и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.

На Петковден се правят курбани и сборове. Овчарите пускат кочове при овцете за оплождане, поради което на жените е забранено да шият, режат и предат. На този ден е обичай да се четат молитви за здраве и се правят освещавания на нов дом.

С празника българите отбелязват началото на зимата. В някои райони от Петковден до Димитровден са “вълчите празници” – за предпазване на овчари и добитък от вълци, поради което е забранено на жените да работят с вълна.

В съботата преди Петковден в някои части на България отбелязват Петковата задушница. Света Петка е покровителка на Троян.

На традиционната за празника обредна трапеза се слагат типични за есента ястия от месо – предимно овнешко, кокошка, яхния с праз, сарми. Предлагаме ви традиционни за различни части на страната рецепти, подходящи и за сезона.

КУРБАН-ЧОРБА ОТ ОВЧЕ МЕСО
Според познавачи истинският курбан е точно такъв – като в тази смолянска рецепта.

Продукти: тлъсто овче месо 0.500 кг, сол на вкус.      

Месото се нарязва на парчета, залива се със 7 чаени чаши вода и се слага на огъня. Посолява се, след като кипне, и се вари на тих огън. Поднася се топла.

ОВНЕШКО ЧЕВЕРМЕ

Тази рецепта е есенен вариант на прочутото родопско чеверме.

Заколва се по-тлъст млад овен, т. нар. брав. Одира се и се почиства от вътрешностите. Измива се и се посолява. Между трупа и краката се правят отвори с нож, в които се посипва сол. Зашива се коремният отвор и овенът се набожда на дървен шиш. Единият заден крак се отрязва до колянната става, а другият се прерязва така, че да се държи на сухожилията. Между костите и сухожилията на коленните стави се пробиват широки отвори. Задните крака се извиват назад успоредно на опашката и се скопчват с шина, като полупрерязаният крак се намушква в направената дупка на другия крак.

Изгарят се дърва, за да се получи много жар. На 30-40 см от жарта се забиват 2 чатала, на които се поставя шишът с овена. Шишът се върти бавно и непрекъснато на 25-30 см над жарта. От време на време овенът се намазва с парче лой, набодено на пръчка, за да не прегори. Печенето продължава от 3 до 5 часа (в зависимост от големината и върастта на животното и от силата на огъня). За да се познае дали чевермето е готово, с върха на ножа се пробожда месото около плешката. Ако излиза бял сок, чевермето и опечено. След изпичането чевермето се свлича от шиша върху букови или елови клонки или над широк съд. Консумира се топло.

ГОРСКИ ГЮВЕЧ

от Пиринско

Продукти: агнешко (овнешко, телешко) месо 750 г, мазнина 100 г (1/2 чаена чаша), кромид лук 150 г (2-3 глави), червени домати 0.500 кг (6-7 бр.), гъби 300 г (2 чаени чаши), пиперки 0.500 кг (8-10 бр.), лютиви пиперки 4-5 бр., ориз 100 г (1/2 чаена чаша), чесън 1 глава, чубрица, копър, магданоз и сол на вкус.

Месото се нарязва на дребни парчета и се запържва в сгорещената мазнина заедно със ситно нарязания кромид лук, след което се задушава с част от нарязаните на дребно червени домати, залива се с бульон или топла вода и се вари на умерен огън, докато омекне. Тогава се прибавят нарязаните на ивички гъби и пиперки, целите лютиви пиперки, обелените скилидки на чесъна и сол на вкус. След 15-20 минути се прибавят оризът и останалите домати, нарязани на кръгчета. Ястието се залива с малко вода и се доварява на тих огън. Поръсва се със ситно нарязаните чубрица, копър и магданоз и се поднася.

Надя Петрова

На 8 ноември се отбелязва Архангеловден

Икона на Архангел Михаил от Лещен

Тачи се в чест на св.Архангел Михаил – Архистратег на цялото небесно войнство от ангели. Неговата закрила е необходима на християните в духовно – нравствения живот и в борбата с изкушенията и злото. Като вожд на небесните сили, св.Архангел Михаил е покровител и на земните стратези – полицията. Според народното вярване човешката душа след смъртта не може да напусне тялото, ако не дойде св. Архангел (Рангел – душевадник, вадидушни) да я извади и вземе. Затова, за да излиза тя по-леко, този ден се отбелязва и спазва стриктно. С този празник е свързана и една от най-големите задушници през годината – Рангеловската, в събота преди празника. След тържествената служба в църквата се гостува у именници. В много къщи се коли курбан за светеца. Традиционната трапеза включва: чорби и ястия от овнешко и шилешко месо, жито, постен фасул, обредни хлябове - пити, погачи, Рангелов хляб, Параклис.

Пита за Рангеловден

Продукти:

1 кг брашно, 5 яйца, 20 г мая, 5 г захар, 250 г вода, 200 г мас или масло, половин чаена лъжичка сол

Втасалата мая /замесва се със захарта, малко хладка вода и малко брашно/ се изсипва в брашното заедно с разбитите яйца, солта и хладката вода. Омесва се тесто от брашното с разбитите яйца, солта и с хладка вода. Тестото се меси с намазани с мас ръце до пълното й поемане от тестото.

Омесената пита се слага в намазана с мазнина тава. Отгоре се украсява с фигурки – най-често малка кръгла питка, а около нея се навива усукано тесто за ограда, която не се “затваря”, за да не опустее къщата.

Отгоре се намазва с разбит в малко хладка вода жълтък. Пече се при умерена температура на фурната до готовност.

Забелязали сте, че има традиция в народната ни кухня през кой сезон какво месо да се поднася. През пролетта – агнешко, лятото – кокошка, пиле, есента – овче, а зимата неизменно свързваме с прасето.

Както и на Димитровден и други есенни празници, на този ден се приготвят ястия от овче и шилешко месо, при това за последен път. Тази традиция е много стара и дълбоко свързана с народния бит, чисто прагматично наложила се.

Просто през летния сезон агнешкото позастарява и започва да става рядкост – агнетата се раждат в ранна пролет. Смята се, че най-добро е овнешкото от 2-3-годишен овен, до една година то е шилешко. Овнешкото е добре да се яде през зимата – от ноември до края на март. Неприятният му за някои вкус идва от тлъстината, затова се препоръчва тя да се изважда и размесва с мас или масло.

Овнешкият бут може да служи за имитация на дивечово месо, ако се маринова преди готвене.

Предлагаме ви две традиционни есенни чисто нашенски гозби с овнешко месо, достойни да почетат Рангел.

Овнешко с прясно зеле

Продукти:

Килограм и половина овнешко, една голяма прясна зелка, четвърт олио, 2 глави лук, 1 домат, сол, червен пипер, щипка лимонтозу

Приготвяне:

Месото, нарязано на парчета, пържете в горещата мазнина. След като стане готово, добавете нарязания лук и продължете, докато стане прозрачен. Оцветете го с червения пипер, налейте малко вода и оставете да ври около половин час. След това прибавете нарязаното зеле, сол на вкус, лимонтозу и домата, объркайте и оставете да къкри докато омекне и водата изври.

Овнешко гювеч

Продукти:

750 г средно тлъсто овче, 4 глави лук, 3-4 чушки, няколко моркова, килограм картофи, 1 малък патладжан, четвърт килограм зелен боб, 100 г бамя, олио, червен пипер, по 2 – 3 щипки мента, мащерка и риган, сол

Приготвяне:

В пръстен гювеч нарежете месото и зеленчуците на средноголеми парчета. Сложете  червения пипер, солта и сухите подправки и залейте с олиото. Объркайте всичко много добре и изравнете отгоре сместа от зеленчуци, добре объркана. Залейте я с вода, да стигне до половината на гювеча.

Покрийте гювеча с капак и сложете в студена фурна. Загрейте я отначало отгоре и отдолу на 250 градуса, когато започне да се пече, изключете горния реотан и печете само отдолу 2 часа. Гювечът трябва да остане само на масло.

Надя Петрова