сряда, 30 декември 2015 г.

Св. Василий Велики. Васильовден. Нова година. Сурваки


В първия ден на годината църквата чества две големи събития в историята си – Обрезание господне и Св. Василий Велики.
На осмия ден от своето раждане при обрязването си /древен еврейски обичай/ Христос получава името Исус. Този старозаветен празник е утвърден през ІV в. И с него приключва осемдневния цикъл на рождественските дни.
В същия ден се чества и Св. Василий Велики, наречен така заради гениалния си ум и воля за помощ на ближните.
В народния календар Васильовден се нарича Сурваки. Обичаите и обредите на Нова година съдържат четири основни компонента – обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от маскирани лица и ладуването.
Вечерта срещу Нова година се кади специалната обредна вечеря. Тя е втората кадена вечеря в този цикъл празници. Богата, както бъднивечерската, тя се отличава с блажни ястия. Навсякъде се приготвя баница, в която се слагат пара и малки дрянови клонки с пъпки, наречени на нивята, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни и пр. На трапезата се слагат запазените още от първото кадене сурово жито, орехи, свещ. След като прекади вечерята, най-възрастният разчупва хляба и завърта три пъти баницата. 
Баницата е нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, или с едно
повече. Всеки взема парчето, което е пред него, а в някои райони парчето в повече се прибира за Св. Богородица. Белегът определя късмета на всеки през годината.
Изобщо трапезата на новогодишната вечер е изключително богата, разточителна и подредена с голяма изисканост. Салатите, които се поднасят, са много и разнообразни. Традиционната туршия може да бъде сполучливо разнообразена със салати на майонезена, млечна или сметанова основа, с топли и студени предястия, които да изглеждат великолепно. Характерно българско блюдо на този ден е пачата. За да спази традицията, домакинята поднася особено празнично ястие, което е от птица. Класическа е рецептата за печена патица или пуйка върху кисело зеле, но особено вкусни са пълнените птици. Плънката може да бъде на оризова основа и да включва лук, стафиди, моркови, ябълка, подправки, но може да бъде и от кестени. Голям деликатес за този ден е пълненото печено прасенце. Основното ястие се гарнира с пресни зеленчуци, чушки, краставици и лимон.
Новогодишните десерти са блестящия завършек на най-дългата вечеря през годината. Всяка домакиня има своя рецепта за този ден. Класически сладкиш обаче остава баклавата. На Нова година се  сервират и разнообразни южни плодове и ядки.
Около трапезата се гадае и предсказва за времето, реколтата и бъдещия живот в семейството.
Добър знак е кихането по време на вечерята, като на кихналия се обещава първия приплод от домашните животни. След вечеря в огъня се хвърлят дрянови пъпки или житни зърна, наречени на всеки от семейството. По това дали ще пукнат и подскочат, се гадае за здраве и живот. За същото се гадае и с листа от бръшлян, които се бележат с конец, пускат се в паница с вода и се оставят навън на стряхата. Сутринта гадаят по това, чие листо е свежо и чие увяхнало. Както и на Бъдни вечер се гадае със сол и люспи лук за времето и с първата хапка от трапезата за задомяване.
След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите, недогорялата свещ, както и пепелта от каденето.
Най-характерният български новогодишен обичай си остава сурвакането. Сурвакарите удрят всекиго, като започват от най-възрастния и едновременно изричат благословия:
“Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо, здраво догодина,
догодина, до амина.”
Домакините са подготвени предварително и даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци.
Корените на този народен обичай трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са вярвали в магическата сила на децата като носители на радост и щастие, и на дряна, като особено жизнено дърво, запазващо за най-дълго време през годината своята свежест. Обичаят да се шибат хората със зелена дрянова пръчка, като по този начин им се предава жизнената сила на дървото, е бил познат на римляните и другите западноевропейски народи, но и на славяните. Но само у българите и донякъде у сърбите зелената пръчка се е развила в специална сурвачка, а новогодишното поздравление – в обширна благословия.
На Васильовден посрещат гости тези, които се казват Васил, Василка, Веселин, Веселина /поради звуковата близост/ и Босилко, Босилка /поради етимологическата връзка с Василий от гр. “базилеос” – царствен, царски/.

Пача от свински крака, уши и опашка
Пачата може да се сервира и студена, украсена с туршия.
Продукти:
свински крака, уши и опашка около 1 кг
кромид лук 50 г (1 глава)
чесън 10-12 скилидки
моркови 100 г (1-2 бр.)
целина 50 г (1/2 глава)
дафинов лист 2-3 бр.
яйца 2 бр.
оцет 25 мл (2 и 1/2 супени лъжици)
хрян 1 супена лъжица
сол на вкус

Приготвяне:
Свинските крака, уши и опашка се измиват добре, слагат се в дълбока тенджера и се заливат с 5-6 чаени чаши студена вода. След завирането на водата се посоляват. Прибавят се едро нарязаните моркови и целината заедно с лука и дафиновите листа. Когато омекне месото, тенджерата се сваля от огъня. Изважда се месото, отделя се от костите и се нарязва на парчета, след което се връща в прецедения бульон. Супата се застройва с разбитите яйца внимателно и се подправя на вкус с настъргания ситно хрян, счукания чесън и оцета.

Пълнена птица
Продукти:
1 пуйка /патица или голяма кокошка/, лук, моркови, камби, карфиол – от туршия, сварена царевица, стафиди, една кисела ябълка или парче дюля, подправки – мента, мащерка, риган /или други – според предпочитанията на домакинята/, кориандър, сол

Приготвяне:
Птицата се измива и почиства добре, подсушава се. Плънката се приготвя, като се задушават нарязаните продукти – първо лука, морковите, карфиола и камбите, след това се добавят стафидите, ябълката, царевицата и подправките. Преценете добре какво количество плънка ще е необходимо за вашата птица. Птицата се напълва с плънката, натъпква се добре и се зашива с конец. За да се получи хубава коричка отгоре и да хрупка кожичката, е добре да се намаже със смес от соев сос /който ще осоли месото/ и малко мед. Пече се в умерена фурна до готовност продължително време, поставена в тавичка с малко вода и вино, като се залива често с получения сос. Сервира се с традиционното печено кисело зеле като гарнитура.

Пълнено прасенце по гръцки
Продукти:
1 прасенце – сукалче
Половин кг свински дроб
3 ситно нарязани глави лук
150 г кедрови орехи
зелени подправки по ваш вкус – магданоз, майорана, мащерка и т.н.
половин кг кестени
3 ситно нарязани домата
200 г твърд кашкавал, нарязан на кубчета
1 чаша бяло вино
сока на 4 лимона
сол
чер пипер
краве масло

Приготвяне:
Правим нарези на кестените откъм широката част, сваряваме ги и ги обелваме. Измиваме и почистваме прасенцето отвън и отвътре и го подсушаваме. Свинския дроб измиваме и нарязваме на ситно.
В маслото запържваме лука и прибавяме дроба – като стане готов, наливаме виното.
Добавяме след това доматите, кестените, кедровите орехи, сол, пипер, подправките, които сте избрали и малко вода. Като започне да кипва соса, махаме съда от огъня,  добавяме кашкавала и объркваме добре.
Намазваме прасенцето със сол и пипер, поливаме го с лимонов сок. Напълваме го с плънката и го зашиваме.
В намазана голяма тава разполагаме прасенцето нашироко и го печем на 180 – 200 градуса, като от време на време го обръщаме и поливаме с отделения сок, за да се зачерви равномерно. Ако е нужно, доливаме малко вода в тавичката от време на време и печем, докато месото започне лесно да се отделя от костите.
Прасенцето може да заменим с джолан, най-добре с кожичка.

Надя Петрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар