Св. Василий Велики. Васильовден. Нова година. Сурваки

В първия ден на годината църквата чества две големи събития в историята си – Обрезание господне и Св. Василий Велики.

На осмия ден от своето раждане при обрязването си /древен еврейски обичай/ Христос получава името Исус. Този старозаветен празник е утвърден през ІV в. И с него приключва осемдневния цикъл на рождественските дни.

В същия ден се чества и Св. Василий Велики, наречен така заради гениалния си ум и воля за помощ на ближните.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки. Обичаите и обредите на Нова година съдържат четири основни компонента – обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от маскирани лица и ладуването.

Вечерта срещу Нова година се кади специалната обредна вечеря. Тя е втората кадена вечеря в този цикъл празници. Богата, както бъднивечерската, тя се отличава с блажни ястия. Навсякъде се приготвя баница, в която се слагат пара и малки дрянови клонки с пъпки, наречени на нивята, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни и пр. На трапезата се слагат запазените още от първото кадене сурово жито, орехи, свещ. След като прекади вечерята, най-възрастният разчупва хляба и завърта три пъти баницата. 

Баницата е нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, или с едно

повече. Всеки взема парчето, което е пред него, а в някои райони парчето в повече се прибира за Св. Богородица. Белегът определя късмета на всеки през годината.

Изобщо трапезата на новогодишната вечер е изключително богата, разточителна и подредена с голяма изисканост. Салатите, които се поднасят, са много и разнообразни. Традиционната туршия може да бъде сполучливо разнообразена със салати на майонезена, млечна или сметанова основа, с топли и студени предястия, които да изглеждат великолепно. Характерно българско блюдо на този ден е пачата. За да спази традицията, домакинята поднася особено празнично ястие, което е от птица. Класическа е рецептата за печена патица или пуйка върху кисело зеле, но особено вкусни са пълнените птици. Плънката може да бъде на оризова основа и да включва лук, стафиди, моркови, ябълка, подправки, но може да бъде и от кестени. Голям деликатес за този ден е пълненото печено прасенце. Основното ястие се гарнира с пресни зеленчуци, чушки, краставици и лимон.

Новогодишните десерти са блестящия завършек на най-дългата вечеря през годината. Всяка домакиня има своя рецепта за този ден. Класически сладкиш обаче остава баклавата. На Нова година се  сервират и разнообразни южни плодове и ядки.

Около трапезата се гадае и предсказва за времето, реколтата и бъдещия живот в семейството.

Добър знак е кихането по време на вечерята, като на кихналия се обещава първия приплод от домашните животни. След вечеря в огъня се хвърлят дрянови пъпки или житни зърна, наречени на всеки от семейството. По това дали ще пукнат и подскочат, се гадае за здраве и живот. За същото се гадае и с листа от бръшлян, които се бележат с конец, пускат се в паница с вода и се оставят навън на стряхата. Сутринта гадаят по това, чие листо е свежо и чие увяхнало. Както и на Бъдни вечер се гадае със сол и люспи лук за времето и с първата хапка от трапезата за задомяване.

След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите, недогорялата свещ, както и пепелта от каденето.

Най-характерният български новогодишен обичай си остава сурвакането. Сурвакарите удрят всекиго, като започват от най-възрастния и едновременно изричат благословия:

“Сурва, сурва година,

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо, здраво догодина,

догодина, до амина.”

Домакините са подготвени предварително и даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци.

Корените на този народен обичай трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са вярвали в магическата сила на децата като носители на радост и щастие, и на дряна, като особено жизнено дърво, запазващо за най-дълго време през годината своята свежест. Обичаят да се шибат хората със зелена дрянова пръчка, като по този начин им се предава жизнената сила на дървото, е бил познат на римляните и другите западноевропейски народи, но и на славяните. Но само у българите и донякъде у сърбите зелената пръчка се е развила в специална сурвачка, а новогодишното поздравление – в обширна благословия.

На Васильовден посрещат гости тези, които се казват Васил, Василка, Веселин, Веселина /поради звуковата близост/ и Босилко, Босилка /поради етимологическата връзка с Василий от гр. “базилеос” – царствен, царски/.

Пача от свински крака, уши и опашка

Пачата може да се сервира и студена, украсена с туршия.

Продукти:

свински крака, уши и опашка около 1 кг

кромид лук 50 г (1 глава)

чесън 10-12 скилидки

моркови 100 г (1-2 бр.)

целина 50 г (1/2 глава)

дафинов лист 2-3 бр.

яйца 2 бр.

оцет 25 мл (2 и 1/2 супени лъжици)

хрян 1 супена лъжица

сол на вкус

Приготвяне:

Свинските крака, уши и опашка се измиват добре, слагат се в дълбока тенджера и се заливат с 5-6 чаени чаши студена вода. След завирането на водата се посоляват. Прибавят се едро нарязаните моркови и целината заедно с лука и дафиновите листа. Когато омекне месото, тенджерата се сваля от огъня. Изважда се месото, отделя се от костите и се нарязва на парчета, след което се връща в прецедения бульон. Супата се застройва с разбитите яйца внимателно и се подправя на вкус с настъргания ситно хрян, счукания чесън и оцета.

Пълнена птица

Продукти:

1 пуйка /патица или голяма кокошка/, лук, моркови, камби, карфиол – от туршия, сварена царевица, стафиди, една кисела ябълка или парче дюля, подправки – мента, мащерка, риган /или други – според предпочитанията на домакинята/, кориандър, сол

Приготвяне:

Птицата се измива и почиства добре, подсушава се. Плънката се приготвя, като се задушават нарязаните продукти – първо лука, морковите, карфиола и камбите, след това се добавят стафидите, ябълката, царевицата и подправките. Преценете добре какво количество плънка ще е необходимо за вашата птица. Птицата се напълва с плънката, натъпква се добре и се зашива с конец. За да се получи хубава коричка отгоре и да хрупка кожичката, е добре да се намаже със смес от соев сос /който ще осоли месото/ и малко мед. Пече се в умерена фурна до готовност продължително време, поставена в тавичка с малко вода и вино, като се залива често с получения сос. Сервира се с традиционното печено кисело зеле като гарнитура.

Пълнено прасенце по гръцки

Продукти:

1 прасенце – сукалче

Половин кг свински дроб

3 ситно нарязани глави лук

150 г кедрови орехи

зелени подправки по ваш вкус – магданоз, майорана, мащерка и т.н.

половин кг кестени

3 ситно нарязани домата

200 г твърд кашкавал, нарязан на кубчета

1 чаша бяло вино

сока на 4 лимона

сол

чер пипер

краве масло

Приготвяне:

Правим нарези на кестените откъм широката част, сваряваме ги и ги обелваме. Измиваме и почистваме прасенцето отвън и отвътре и го подсушаваме. Свинския дроб измиваме и нарязваме на ситно.

В маслото запържваме лука и прибавяме дроба – като стане готов, наливаме виното.

Добавяме след това доматите, кестените, кедровите орехи, сол, пипер, подправките, които сте избрали и малко вода. Като започне да кипва соса, махаме съда от огъня,  добавяме кашкавала и объркваме добре.

Намазваме прасенцето със сол и пипер, поливаме го с лимонов сок. Напълваме го с плънката и го зашиваме.

В намазана голяма тава разполагаме прасенцето нашироко и го печем на 180 – 200 градуса, като от време на време го обръщаме и поливаме с отделения сок, за да се зачерви равномерно. Ако е нужно, доливаме малко вода в тавичката от време на време и печем, докато месото започне лесно да се отделя от костите.

Прасенцето може да заменим с джолан, най-добре с кожичка.

Надя Петрова