Свети Димитър – покровителят на зимата

Октомври е, а това според прадедите ни означава, че агнетата са станали овце. Че е време да се заплодят овцете. От това зависи бъдещото плодородие, а в крайна сметка и животът на семейството. Понток и листопад са още по-древните названия на октомври. А според християнската религия се почита Свети Димитър.
Празникът съществува още от V век, а житието разказва: Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Разбирайки това, пратеници на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. В затворническата си килия Димитрий не само се молел на Бога да приеме безсмъртната му душа, когато й дойде времето, а и благословил младия воин Нестор да излезе в битка срещу жесток гладиатор. „Въоръжен“ с Христовата благословия, Нестор победил, но императорът заповядал да го убият незабавно. А когато узнал, че Димитрий го е благословил, наредил да отнемат и неговия живот. Войници проболи тялото на мъченика с копия на 26 октомври.
Обагрените с кръвта на светеца негова дреха и пръстен дълго изцелявали болестите и недъзите на хората. Това правели и светите му мощи, които лежали в малък храм в Солун. По-късно, когато на мястото му бил построен по-голям храм, нетленните мощи трикратно спасили Солун от вражески нахлувания. Българи и гърци еднакво тачат паметта на воина светец.

В народните представи именно от деня на Свети Димитър Солунски започва зимата.
Според легендите свети Димитър е неин покровител. Той препуска на червен кон и води след себе си студовете. Краят на селскостопанските дейности се отбелязва със събори, песни и хора. На този ден се освобождават ратаите, та някъде наричат празника Разпус.

След като се е погрижил за изхранването на живите, българинът прави нужното, за да са спокойни душите на онези, които не са между нас. Затова преди Димитровден почистваме гробовете на починалите си близки, раздаваме жито, хляб и се прави Голяма задушница.

След празника пък почват тъй наречените миши дни – това става на 27 октомври – денят на Св. Нестор. За да не „косят“ мишките с острите си зъби дрехите и посевите, жените не докосват остри предмети - не шият, не плетат. Мъжете пък не гребат жито от хамбара и не ронят и зрънце от царевицата.
В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимния период в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е покровител на зимата, студа и снега, затова на 26 октомври приключват работа пастири, ратаи и работници, наети в началото на летния сезон. На този ден се спазаряват и работниците за следващите шест месеца до Гергьовден. При наемането на ратай се давали освен определена сума пари, кат дрехи и цървули за всеки месец.

Св. Димитър е важен и за нашата българска история. Легендата разказва, че през ХІІ век по

време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.

Наричат Св. Димитър Мироточиви, понеже като го посекли с меч, от тялото му потекло чудотворно миро. Добре познатите икони на С. Димитър много си приличат с тези на С. Георги, когото народът смята за негов брат. Разликата е в това, че Св. Димитър е на червен кон и с копието си убива военачалника Лий, а Св. Георги убива змея.

И така светецът, от брадата на който се сипе сняг, довежда зимата – това става с много веселие и отрупани с блага трапези. Трапезата за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки. 
Надя Петрова