Крит - истинската Гърция

Крит е най-големият гръцки остров, и петият по големина в Средиземно море, разположен в най-южния край на Гърция. Населението му е над 600 000 души. Разделен е на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортис; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др. Крит има важно за Средиземноморието местоположение, понеже е отдалечен на 110 км от Европа, 175 от Азия км и 300 км от Африка. Минойската култура (2600–1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за първата голяма европейска цивилизация. 

В продължение на XII века минойците издигали великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните ни днес дворцови центрове са Кносос, Фест, Маля и Закрос. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на вулкана на о. Санторини около 1450 г. пр. Хр. и най-вероятно е било предпоставка за нейната гибел. Началото на минойската епоха съвпадало с това на бронзовата ера. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от Мала Азия около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те били индоевропейци, но поради това, че нямали писменост тази теза не може да бъде доказана. След това над острова властта си налагат Римската империя и Византия. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия.

Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.

През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Ханя и Ретимно. През 1204 г. той е предаден на Венеция, като остава в това положение чак докато с дългата Критска война (1645-1669) не го завладяват османците.

Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. Крит не е освободен от османска власт, макар че се контролира от османския васал в Египет. От 1866 до 1869 г. критските гърци осъществяват голяма революция, в резултат на което Крит постига автономно положение в рамките на Османската империя. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат Великите сили принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.

Крит е родина на известния художник Ел Греко, на значимия политически ръководител на Гърция Елефтериос Венизелос и на писателя Никос Казандзакис.

Та точно защото в главата ми отекват копитата на коня на Свети Мина – покровителя на Крит и виждам най-мъжествения герой в литературата /поне според мен/ - Капитан Михалис, както си спомням и за гордостта на критяните, описани в “Капитан Михалис” на Казандзакис, реших да ви разкажа за критската кухня. Има и още една причина – тя се счита за основа на средиземноморската диета. И освен това тази кухня наистина се различава от кухните на другите гръцки райони. Искам да кажа, че на първо място гордостта на критяните е в спазването и съхраняването на силните традиции от миналото, но и това, че на острова се произвеждат и отглеждат всички необходими продукти. Изобщо, нещо като Другата България /в случая Гърция/. 

Тук няма как да не се прехласнеш пред морето, величествените планини, историята – да не говорим за гостоприемството на жителите на малките селца от вътрешността на острова. Там са планините – и то не какви да е, а най-високите в Гърция. Според мита там е роден Зевс, а нимфата Амалфия го отгледала с млякото на дива коза.

Днес Зевс е далече – първото нещо пред очите ни са големите луксозни хотели и малките живописни селца. Жени, които сякаш от векове са наведени и събират полски билки и треви и ги продават на пазарите. Старци, които упорито носят критските национални костюми в черно или тъмносиньо с ботуши, с черни шапки, седят по кафенетата с чашка кафе или раки и мобилен телефон. 

Старци, посивели от времето, цигарите и ракията, но излъчващи все същата гордост на

капитан Михалис... Въпреки мобилката.

По същия начин изглежда и критската кухня – древна и едновременно с това съвременна. На масата е изобилие от зърнени продукти, маслини и зехтин, плодове. Месото е с мярка – най-вече агнешко и козе, малко говеждо, дивеч. Обичат свинско, което се приготвя по старинна рецепта. И днес вместо захар ползват известния по цял свят критски мед. Още от византийски времена с мед подправяли пикантни ястия, особено като печали големи късове месо – например цяло прасе. Едно от най-добрите мезета за ракия е свинско, мариновано в мед. И освен това само на Крит пият «ракОмело» - ракия с мед.

Виж, за хляба, има много книги. И днес празничните хлябове се украсяват с разни символи, останали от античността. Уникалното е, че само тук и никъде другаде в Гърция се използва ечемичено брашно, също по старинни рецепти.

И за сирената важи същото - каквото е било в древността, е и днес.

А сега да пристъпим към най-знаменитата закуска на Крит. Казва се

Ечемичен критски сухар с домати

Това са сухари с кръгла форма, които може да се купят във всички фурни и магазини не само на Крит, но и в Атина. Често ги наричат сови, понеже приличат на очите на совата.

Продукти:                    

4 кръгли ечемичени сухара нтакос

половин чашка зехтин

2 големи домата, обелени и изчистени и настъргани на ренде или ситно нарязани

200 г извара

20 маслини

2 ч.л. риган

сол

Приготвяне:

Леко намокряме сухарите с вода. Редим ги в чиния. Поливаме всеки с 1 с.л. зехтин, отгоре слагаме доматите, изварата, солим и посипваме с риган. Украсяваме с маслини и поливаме с останалото масло и сервираме.

И още една рецепта – печени маслини. Те трябва да са узрели, черни, набръчкани, на гръцки -  «thrumba». Тъй като вече няма мангали, се пекат на тефлонов тиган, макар че в критските села това е свято дело – винаги на мангала! И понеже нямаме пресни маслини, може да използваме купени солени по-твърд сорт, тогава не трябва сол.

Печени маслини

Продукти:

1 чаша узрели маслини

2 с.л. сол /ако са купени – без сол/

Приготвяне:

На дървени шишчета нанизваме по 5 маслини и ги солим, ако трябва. Загряваме тигана на средна степен и ги печем 3 – 4 минути, като често ги обръщаме.

Маслинен пастет

Сложете в съд 250 г черни маслини без костилки, 80 г аншоа, 50 г каперси, пюрирайте и смесете всичко добре. Прибавете при постоянно бъркане сока на 1 лимон, лъжица бренди, 200 г зехтин, сол, пипер. Дръжте готовия пастет в хладилника и си мажете с него препечени филийки.

Ето и една рецепта за приготвяне на риба – лесна и проста, но много вкусна.

Печена риба със сос от домати и зехтин

Измийте, посолете и опечете на грил или в силна фурна 4 – 5 филета от едра морска риба. В купа объркайте два обелени узрели домата, тънко нарязани, чаша зехтин, нарязан магданоз, сока на половин лимон, сол и пипер.

Сервирайте рибата направо от грила като я полеете с доматено – зехтинения сос.

Буреки

Продукти:

Кило и половина едри тиквички

1 кило картофи

половин кг мизитра /меко бяло сирене, може наше свежо или прясно или извара/

8 с.л. антогало /сметана/

1 връзка мента

1 винена чаша зехтин

3 – 4 домата

сол, пипер, риган

брашно

Приготвяне:

Нарежете тиквичките, картофите и доматите на тънки кръгчета и ги оставете да се отцедят 10-тина минути, после ги посолете, подправете с пипер и риган. Набрашнете картофите и тиквичките и в намазана със зехтин тава наредете половината от тях. Посипете половината от сиренето и половината от ментата. Повторете процедурата с останалите картофи, тиквички и сирене. Отгоре наредете резени домати, полейте със сметаната и зехтина и достатъчно вода до нивото на продуктите.

Печете ястието на 180 градуса във фурна около 2 часа. Сервирайте топло и декорирано с няколко ментови листа.

От мен - Кали сас орекси! - Приятен апетит!

Надя Петрова