Печените чушки несъмнено
са за България това, което е ароматът на българската роза. Като се понесе онази
упойваща сладостна миризма навсякъде, значи наближава краят на лятото.
Чушката до такава
степен се е превърнала в част от живота ни, че надали днес някой се замисля, че
тя е пристигнала по нашите земи едва преди няколкостотин години, донесена от
пътуващи венециански търговци. Подобно на доматите и картофите, чиято роднина
е, и тя произхожда от далечна Америка. Легендата разказва, че лично Христофор
Колумб е донесъл първите семенца в Европа като дар за испанската кралица
Исабела.
Двайсет години по-късно
чушките били познати вече из целия Стар свят, а хората започнали да ги
използват за храна и подправка. Пиперките, въпреки името си, нямат никаква
роднинска връзка с черния пипер. Името си получават поради лютивината на
чушлетата, с които първите изследователи се срещнали – тя ги накарала да видят
близост с безценната подправка от Индия. Това родство бързо било опровергано,
но пък популярното наименование на чушката останало свързано навеки с черния
пипер.
Въпреки че са
най-полезни сурови, чушките могат да бъдат подлагани на всякаква кулинарна
обработка - изпичане, задушаване, пържене, варене, пълнене, сушене, а
българският инженерен дух е изобретил техническото чудо чушкопек, без който
хиляди домакини щяха да проклинат горчиво всяка есен.
Родната кухня е
невъзможна без този зеленчук, като любими ястия с негово участие са пълнените с
кайма зелени пиперки, печените червени чушки, чушки с яйце и сирене, кьопоолу,
лютеница, салати, всевъзможни туршии и какво ли още не. По света приготвят от тях
паприкаш, кетчуп, сос табаско, чили, пименто, чоризо, пеперони, гулаш,
мексиканските чилес ен ногада и енчиладас, азиатски вариации с чушки, телешко и
манго.
Всички достойнства на
чушката - аромат, вкус, красиви багри, които правят всяко ястие радост не само
за небцето, но и за очите, в комбинация с полезните й свойства, не случайно са
я превърнали в ежедневен гост на нашата трапеза.
Пълнените чушки са жива
класика и една от родните визитки. И тук стои вечният въпрос, ин и янът, Да
бъдеш или да не бъдеш на българите – кои са по-вкусни – постните или тези с
месо. Рецептата тук недвусмислено показва категоричния женски избор – постни.
Точка.
Пълнени
постни чушки с жито
Продукти:
Варено жито 1 купичка,
15 сухи чушки или 8-10 пресни, 1 малък морков, 3 глави лук или 3 стръка праз, по
желание – 2 см. корен от джинджифил, ситно нарязан или 1 ч.л. сух, олио или
зехтин, 10-тина стафиди, мента или джоджен, ако имате шепа салвия, половин
чаена лъжичка куркума – тя придава аромат и цвят на плънката, смлян чер пипер,
сол
Приготвяне:
Свареното с малко сол жито
се отделя от водата преди да е готово. Прибавя се към задушения в олиото
лук или праз, готви се 4-5 минути. След това се слагат стафидите и подправките
и се разбърква. Чушките се подготвят предварително, като се попарят с вряла
вода 1 - 2 минути, ако са сухи, на едно
– две места се продупчват внимателно с вилица – това задължително се прави, и
се пълнят със сместа. Нареждат се в тавичка, заливат се с водата от варенето на
житото – 1-2 пръста в тавичката и се пекат в умерена фурна – на 180 градуса,
докато отгоре се запекат, а течността се изпари.
Рецептата е подходяща
за пости.
Надя Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар