Как да задържиш съпруга си за цял живот – руски вариант или Опитът на една кремълска съпруга. В кухнята на Виктория Петровна Брежнева

Да си грижовна съпруга и добра домакиня не е трудно, когато мъжът ти е Генсек на КПСС. Има някои важни неща, от които се налага да се отучиш – например да стоиш по опашки, да се возиш на градски транспорт, да забравиш прелестите на съветската комуналка и да се ограничиш да познаваш медицината само чрез спецобслужването на 4 управление на кремълската болница.

На млади години Брежнев много обичал да похапва вкусни неща, и не е тайна, да попийва здравата, затова разточителните вечерни трапези, както и кулинарните способности на съпругата Виктория изглаждали разногласията между тях. Тя имала два интереса – кухнята и парите, поради което била скучна на чувствителния си съпруг, за който се говори, че знаел наизуст Есенин и Пушкин. А такива хора, както знаете, ги влече любовта и това е съвсем естествено.

За брежневите любовници се говори много – между тях има певици, медсестри, жени от

Казахстан и Сочи, но най-дълго на сърцето му лежала фронтовата му любов Тамара. Връзката му с нея била извънбрачна, понеже той се оженил рано и веднага се сдобил с 2 деца. Бил дълбоко влюбен в нея и дори направил опит да се разведе, но хитрата Виктория тикнала напред децата и бъдещият генсек омекнал. Иначе години наред тайно и явно се срещал с Тамара – то тайна от КГБ не може да имаш, пък и този романс заинтригувал не кого да е, а Сталин, за когото се знаело, че любимо четиво са личните досиета на партийната върхушка. Както се знаело и какъв е изходът от такива ситуации – есть человек – есть проблема, нет человека, нет и проблемы. Така че в кръв се обляло сърцето на високопоставения ни герой, но както е казано в руската и освен това много мъжка пословица – любовта си е любов, но кариерата си е кариера...

Като всички жени, имали късмета да се оженят за партийни функционери, сиреч излезли от калта, Виктория също развила синдрома на Пепеляшка. Не че била красива, но взела да купува парцалки, които говори се, Брежнев насякъл с брадвичка, с което сложил край на мерака й да се изявява като светска лъвица. Затова тя тихо започнала да трупа – дали й малък апартамент, в който влачела подаръците на Брежнев от целия свят и там най-систематично ги радпределяла между огромната си рода. Както виждате от снимката, умеела учудващо добре да трупа и килограми. А на Брежнев великодушно прощавала забежките. Говори се, че затова бракът им бил здрав и продължил 60 години.

Кремълските трапези били приказни. Ръководителите на СССР се сменяли, развенчавали се един друг, обаче на трапезите никой не дръзнал да посегне – и Леонид Илич също. Следва описание на прием от неговото време: «голяма част от гостите си знаят мястото и направо се насочват натам. И понеже са наясно с менюто, започват да пълнят чиниите си с червена риба, чер и червен хайвер, гъби, салати. Като въобще не ги е еня, че разрушават естетиката на масата. На главната маса, на която под бурни аплодисменти излизат членовете на Политбюро, лежи огромна риба. Навсякъде има водка – Столичная, Московская, Кубанская, Пшеничная, Сибирская, коняци от Армения, Грузия и Азърбейжан. И вина родни, по нищо не отстъпващи на прочутите френски, италиански и испански. Истински пир за гурмани».

Прочутите закрити разпоредители – така наричали спецмагазините, предлагали абсолютно всичко, даже и екзотични продукти. Поради което предполагаме, че имал почва за развитие кулинарният талант на нашата съпруга.

Партията решила да вдигне цените на някои продукти, обаче на кои точно? Решили да въртят рулетка – която буква се падне, продуктът, който започва с нея, се оскъпява. Паднала се буквата «М» и вдигнали цената на месото, «К» - на колбасите също. Паднала се обаче «Ф» и Политбюро се замислило. Тогава се обадил Брежнев – на Фсичко казал той мъдро.

Та да се върнем при Виктория Петровна – тя готвела по уникални рецепти и дори имала дързостта да храни вкъщи членовете на Политбюро, разбира се, когато в Кремъл нямало гурмански събития като гореописаното. По рецептите й готвачите готвели за VIP-персони.

Имала си тетрадчица, в която си ги записвала и в която днес ще имаме уникалната възможност да погледнем и ние.

Торбички с извара и шунка

Продукти:

1 кочан зеле

1 глава лук

200 г шунка

200 г извара

4 жълтъка

1 връзка зелен лук

100 мл бульон

50 мл бяло вино

70 г доматено пюре

1 ч.л. захар

сол чер пипер

Приготвяне:

Зелевите листа отделете, измийте и бланширайте 3 минути. Нарежете лука и шунката на ситно. Изварата смесете с жълтъците и прибавете лука и шунката в сместа. Зелевите листи наложете по два един върху друг и във всеки сложете от плънката. В гореща вода попарете перата от лука и с тях вържете всяка зелева торбичка. Наредете ги в широка тенджера, залейте с бульона и виното и задушавайте половин час, след което ги извадете внимателно. В тенджерата сипете доматеното пюре, захарта, сол и пипер на вкус и оставете леко да клокне за минута - две. Торбичките сервирайте в чиния и полейте със соса. Вместо торбички може да завиете добре познатите ни сарми от зелето, тогава поръсете при сервиране с пресния лук.

Есетра по кремълски от спецбюфета на ВЦИК

Продукти:

600 г филе от есетра /или друга едра бяла риба/

300 г изчистени скариди

250 г печурки

800 г пресни домати
2 с.л. олио

60 г кашкавал

за соса:

половин литър сметана

2 глави лук

1 с.л. бяло вино

80 г краве масло

3 – 4 с.л. брашно

Приготвяне:

Нарежете гъбите и леко ги сварете. Нарязаното на порции рибно филе изпържете в олиото за 10 минути и го наредете в тава за печене. Отгоре сложете гъбите, скаридите, нарязаните на кръгчета домати, залейте със соса и посипете с настъргания кашкавал. Изпечете във фурна на 220 градуса 15 минути.

Сосът се приготвя, като нарежете лука и го задушите в тиган, като налеете и виното. Гответе на слаб огън, като прибавите за 10 минути и сметаната. Към тази смес прибавете запърженото в маслото брашно, внимателно разбъркайте, за да се получи гладък сос и оставете да кипне още веднъж. Ако сосът е станал на топчета, минете през гевгир.

Когато човек похапва по този начин, нищо чудно че не спи спокойно. Ето какъв бил най-големият кошмар на Леонид Брежнев – Парад на Червения площад. Той маха на преминаващите американски танкове. В тях седят китайски войници и дъвчат маца.

Маца е ритуален еврейски хляб.

Надя Петрова

Пости по гръцки - Саганаки с морски дарове

Откакто напоследък поглеждаме в чиниите на други народи, традиционните пости станаха доста по-леки и интересни. Под сурдинка и нашият Свети синод призна, че яденето на морски дарове по време на пости не е грях, а си е в реда на нещата. Така де, от години гледаме как се мъчат гърците със скариди, миди, октоподи и други дарове на гръцките морета в очакване на Великден.

Съвсем в гръцките традиции, а и подходящо за постите, е приготвянето на днешното предложение.

Саганаки е думата, с която гърците наричат ястие, приготвено в малко тиганче, обикновено като мезе за узо. Самото тиганче също се нарича така, а думата идва от турски – сахан – меден съд с подобна употреба. Та така – както с ракъ и узо, сахан и саганаки е предмет на спор между двете комшийски държави. Интересното е, че гърците обикновено наричат саганаки пържено в тиганчето сирене, макар че по света саганаки е известно повече като ястие с морски дарове, приготвено в ароматен доматен сос и понякога поръсено със сирене.

Ето моята рецепта, която приготвих с готови морски дарове в зехтин. Скаридите са класика, както и миди, калмари и октопод, но имайте предвид, че трябва първо да ги обработите, преди да влязат в саганаки.

Саганаки с морски дарове

Продукти:

500 г готови морски дарове

3 главички ситно нарязан лук или връзка пресен

500 г обелени, отцедени и ситно нарязани на кубчета домати или консерва домати

чашка и половина зехтин

1 зелена чушка на лентички

1 ч.л. захар

1 с.л. коняк, узо или мастика

малко риган, 1 люта чушка, 2 дафинови листа

Приготвяне:

В тенджера загрейте зехтин и запържете лука до златисто, накрая чушките. Добавете коняка и след 2 минути – доматите. Варете 15 минути на слаб огън без капак и след това добавете ригана и подправете със сол. Накрая сложете морските дарове и задушете още 5 минути на много слаб огън. Сервирайте в дълбока чиния, да може човек да си топне и от соса...

Напомням ви, че вместо коняк може да използвате узо или мастика. Освен това някои домакини 3 минути преди края слагат в манджата и 200 г сирене фета.

Саганаки с рапани

Приготвя се по същата рецепта, стига да има месо от рапани. Тук предвидете 10 минути за рапаните в соса.

Надя Петрова

Пицата е родена в дълбока древност

Героят ни е познат на всички – дотолкова, че ако ни попитат откъде идва, машинално ще отговорим – от Италия.

На кой народ се пада честта да изобрети това ястие, което многократно променяло – и към все по-добро – лицето, вкуса и аромата си, преди да стане италианска знаменитост – не се знае. Ясно е само, че мераклиите да се бият в гърдите за бащинство са много. Етруски, римляни, финикийци, гърци... и не само...

От книгите по история на древната Персийска империя освен всичко друго научаваме, че войниците на Дарий Велики още през 6 – 5 век преди нашата ера /а те били свикнали на дълги многодневни преходи/ си готвели особена разновидност на хляба, на която слагали сирене и фурми. По-интересното е, че правели това върху плоските си щитове, като ги използвали за тави. Нещо подобно с най-различни добавки било любимо и на древните етруски.

Гърците наред с другите си таланти били и изкусни хлебари. Явно именно те започнали да слагат върху плоския хляб сирене и други работи още преди печенето върху още суровото тесто. На историците е известно древногръцкото плакунтос – кръгъл плосък хляб отгоре с масло, чесън, лук, зелени подправки и маслини. То се споменава и в «Републиката» на Платон.

Според една легенда римските легионери като се върнали от Палестина донесле със себе си ястие с име «пицеа». То било хляб, върху който имало разни зеленчуци. По други, по-достоверни сведения римляните просто променили гръцкия плакунтос, като въвели освен сиренето и сруги продукти. Нарекли го плакента. Един от първите римски историци – Марк Порций Катон, известен и като Катон Стари пише за «плосък кръг тесто, намазан със зехтин и покрит с подправки и мед, изпечен върху камъни».

През първи век от нашата ера била написана книгата «De Re Coquinaria» на знаменития кулинар Марк Гавий Апиций. За Апиций казват, че толкова обичал яденето, че когато го лепнала финансова криза, се отровил да не би да умре от глад. Моля ви, не следвайте примера му, макар да е вярна фразата «обичай до смърт». Та в книгата му има рецепти на прототипи на днешната пица – върху тесто, намазано със зехтин се слагат пилешко, сирене, орехи, чесън, мента, пипер – почти като днес. Една от тези рецепти завършвала с "insuper nive, et inferes", т.е. «охладете в снега и сервирайте». Парчета от това ястие били намерени при разкопките на Помпей близо до гръцката колония Неополис, която с течение на времето станала днешен Неапол...

Векове наред питки със сирене и зеленчуци, лук и чесън /между другото и днес ги продават в Италия – наричат ги селска пица/ си приготвяли жителите на Ботуша. Само че – внимание – върху тях нямало домати!

Доматите пристигнали от Новия свят, по-точно от Южна Америка през 1522-ра – това италианеца насън да го бутнеш, ще ти каже веднага. Понеже били червени, веднага ги сметнали за отровни и ги нарекли дяволски ягоди. Но скоро и разбира се първи, селяните разбрали че това се яде. Бедняците от неаполските покрайнини взели да ги слагат върху питките си. Така се появили първите пици, подобни на днешните. През 17 век пицата става много популярна – дотолкова, че хората, които я правят, станали пицайоли – както и днес наричат майсторите на истинска италианска пица. Нищо че смятали пицата за бедняшка храна. Скоро тя станала Пепеляшка.

Пътят към славата й започнал когато я поканили на кралската маса. В летния дворец на кралица Мария Каролина д’Асбурго Лорен (1752-1814), жена на краля на  Неапол Фердинанд IV (1751-1821) била построена специална фурна, в която кралския готвач да пече пица за господарката и гостите й.

Но истинския кралски успех бил през 1889, когато Маргарита Савойска, съпруга на италианския крал Умберто І, решила да опита неаполитанския специалитет. Приготвил й го лично най-известният на времето си пицайоли – Рафаеле Еспозито в три варианта – със свинска мас, сирене и босилек; с чесън; и патриотичната пица – с домати – червено, моцарела – бяло и босилек – зелено. Това били цветовете на италианското знаме, а пицата нарекли Маргарита.

Друго си е, като те хвали краля. В края на 19 век в Неапол ядяли пица от сутрин до мрак. Любима била тази с аншоа и гъби. Пицайолите освен дето печели пици от сутрин до мрак, не спирали да измислят нови топинги и скоро се появили пицариите – най-после можело да хапваш, пийваш и да си поговориш с приятели.

Но както знаете – услуга за услуга и преди да поеме по пътя на световната слава, на пицата й се наложило да върне жеста и да направи турне из Новия свят. Там попаднала заедно със семейство Корлеоне и тям подобни италиански емигранти в края на 19 век. Италианецът освен с мафията, си върви и с навиците – скоро почнали да продават пица по улиците. Първият американски Град на Пицата станал Чикаго, където вървяла по 2 цента парчето. Първата пицария обаче открил Дженаро Ломбарди през 1905-та в Ню Йорк. В Америка го наричат Патриарх на пицата, а заведението му работи по живо по здраво и днес. Не може обаче американците да не бутнат нещо – през 40-те там измислили «американска пица» - с високи краища и повече плънка.

Популярността й става още по-голяма след Втората световна, когато се върнали американските войници. По-точно онази част от тях, която имала рядкото военно удоволствие да бъде на Ботуша. Кой каквото взел оттам – взел – жена, картина, песен, обаче никой не можел да забрави вкуса на пицата. А това били момчета не само от Чикаго и Ню Йорк, а от най-затънтените американски градчета.

Нещата загрубели още повече и с увеличаването на влиянието на джубокса в американските кръчми. Оттам все по-често се леели песни на Джери Колон, Франк Синатра и други /също като тях с италианска кръв/. А когато Дийн Мартин любовно ревнал: «когато луната свети право в очите ти като голяма пица», всички американци просто и послушно заяли пица. И така до ден днешен.

Така пицата станала световна кулинарна звезда. Популярността си дължи на Америка, качеството – на Италия.

В родината й ходят истинските ценители на шедьоври, защото е ясно, че оригиналът днес е там. Ако под носа на случаен неаполитанец набутате пица – кралица, направена на друго място, той просто няма да я оцени повече от мекица. Това, с което се хранело простолюдието, днес е италианска гордост и защитено от закона. Няма майтап.

През 2004-та оригиналната рецепта за неаполитанска пица беше публикувана в Gazzetta Ufficiale – а това е италианският Държавен вестник. Според правителството, истинската пица e тънка, при приготвянето й се използват особени сортове домати и моцарела. Като добавки са разрешени само босилек, чесън, риган и зехтин. Всичко останало е фалшименто.

Истинската пица неаполитана според правителствения орган е три вида: Маргарита /с пресни продълговати домати Сан Марцано, босилек и прясна моцарела от южните Апенини/, Маргарита екстра /чери домати и биволска моцарела/ и Маринара /домати, чесън, зехтин и риган/. Тестото трябва да се подхвърля и върти, както правят истинските пицайоли, а не да се разточва. Пече се само на фурна с дърва, 200 – 215 градуса. Рецептата заема във вестника цели три страници, няма майтап.

Пицариите в Италия се проверяват от специални правителствени инспектори, които следят за оригиналността на неаполитанската пица. Каквито и критерии обаче да имат, пицата си върви по своя път. Я колко почитатели има американката! Ами мексиканската – с чили или тако, чедър, чушки, домати и лук? Или калцоне – загънатата пица. Все портрети на Пепеляшка, превърнала се в Кралица на кулинарията.

По традиция следва рецепта. Днес това ще бъде един вариант, заради който в Италия биха ме линчували. Но пък е 100 процента успешна и много бърза. Стотици пъти изпробвана и адмирирана. Буквално

15-минутна бърза бъркана пица – основна рецепта

 Продукти:

1 кисело мляко

брашно

1 яйце

по 1 ч.л. сода и сол

1-2 супени лъжици зехтин

доматено пюре или кетчуп

босилек и риган

риган

колбас - вариация

кашкавал – пармиджано или друг, каквото имате

маслини, лук, чушки, гъби са добре дошли

Приготвяне:

Загрейте фурната на 250 градуса. В купа сипете млякото и содата и разбъркайте да шупне. В чаша разбийте яйцето и солта. Сипете го при млякото, разбъркайте с лъжица и започнете да сипвате брашно. Бъркайте, сипвайте, докато се получи гладко тесто с плътност като на Лютеница Хорце /който не помни, с гъстота на плътно доматено пюре/. Накрая налейте зехтина и разбъркайте добре за последно – той ще направи тестото по-еластично. В намазана голяма тава сипете тестото – на тънък слой, позагладете го и наръсете с босилек и риган. Върху босилека и ригана намажете с доматеното пюре и загладете леко с лъжицата. Следва нарязания колбас и най-отгоре – настърган кашкавал. Пъхате във фурната и печете 10-тина минути – кашкавалът да се зачерви.

Пицата става тънка и много вкусна. Може да сложите чушки, резени лук, маслини, гъби, това само ще я направи по- хубава. И най-важното – никакво месене и точене.

Светът е пица, бих казала за финал!

Надя Петрова