Японците се радват на Сакура, ние – когато сливите родят много плод

Така е, ще се съгласите с мен. Даже умните троянчани са направили празник на сливата, сливата от всякакъв вид, обаче най-вече на сливовата троянска ракия. Която – няма да преувелича ако кажа – е като Троянския кон, способен да превземе и най-здравата крепост. Това с варенето на ракия в този край си е цял църковен ритуал – обичаи, правила, тайнства... В които разбира се, са намесени и монасите от Троянския манастир, които под предлог че произвеждат нещо полезно, вадят страхотна ракия с билки. Тази манастирска сливовица може съвсем успешно да съперничи на онзи дестилат, с който монасите – бенедиктинци събират световна слава. Да не забравяме обаче, че плахите бенедиктинци правят ликьор, което си е слаба ракия, пък нашите – елексир и истинска о дьо ви /жива вода, както е на френски ракия/.

Няма да ви напомням колко добре действа разтриването с ракия при настинка, това го знаете. ще ви напомня факта, че в Троянския край има много столетници. Тайната е проста – там кафе не пият, а сутрин – греяна ракия, както ми сподели едно симпатично дядо преди няколко години. Чувам, че бил още жив и здрав – да си жив и здрав и все така румен, бай Кольо!

Тъй че ако и да не се съпротивляваме на Европата за европейските пари, разните им критерии

и изисквания, в името на дълголетието на българина трябва да вдигнем гребен и знаме и да запазим родния ритуал по варенето на домашни елексири.

И не само в Троянско и Тетевенско, където освен сини сливи друго не признават. В други краища на България джанката – бедната посестрима на синята слива дава не по-лоши резултати. Особено ако я оставим да узрее като хората. Защото неприятностите с иначе пребогатата на плод джанка са от това, че плодовете й не зреят едновременно. Затова на нашенци се налага да слагат материал за ракия по няколко пъти, което разбира се не ги притеснява въобще – така пък има джанкова отлежала. Никак не е лоша.

Иначе сливите са отлична храна, както в прясно състояние, така и сушени, печени или пък преработени във вид на нектари, сладка, конфитюри, мармалади и пестили. Сливите са чудесни когато ги ядем пресни, полезни са и когато ги ядем сушени. Не забравяйте как добре действат при запек – просто не давайте грешни пари за скъпи кисели млека с прехвален ефект – яжте вечер по няколко сливи и сте ОК. Нищо че за тях няма реклама – това е защото и баба знае този ефект.

Като ги избирате, не забравяйте, че узрелите сливи са леко меки в горната си част и поддават на лек натиск с ръка, както и че са ароматни.

Съхранявайте ги в хладилник, без да са измити, в найлонов или хартиен плик, до 3 дни.
Твърдите сливи ще узреят, ако ги оставите на стайна температура. За да ускорите узряването, ги поставете в хлабаво завързана хартиена кесия.

А сега няколко рецепти със сливи, традиционни за българина.

Войнишки сладкиш

Продукти:

4 ч. ч. брашно
400 г мармалад или сладко от сини сливи
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
100-150 г едро начупени орехови ядки
2 ч. л. сода бикарбонат
1 ч. л. канела и 2 – 3 гвоздейчета смлян карамфил

Приготвяне:

Сладкото от сливи се разбърква със содата и се оставя да престои 20 минути, да се угаси содата. Прибавят се брашното и олиото и се разбърква, докато брашното поеме олиото. Добавят се останалите продукти и 400 мл хладка вода и се разбърква, докато се получи еднородна смес. Изсипва се в намазана тава. Сладкишът се пече 40 минути при температура 180 градуса, изважда се от фурната и се изчаква да се охлади. Нарязва се на ромбове.

Наричат го войнишки, понеже трае дълго. Макар че виждали ли сте храна пред войник да се задържи?

Сливова яхния

Много вкусна е, ако се изпече в голяма, хубава, родна тиква.

Продукти:

500 г лук
200 г сухи сини сливи
500 г свинско
1 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
черен пипер и сол на вкус
щипка риган
1 с.л. магданоз

Приготвяне:

Сливите се заливат с топла вода и престояват в нея, докато набъбнат. Лукът се нарязва на колелца и се запържва за няколко минути в олиото и малко вода. Поръсва се с червен пипер и се залива с 1 ч. ч. от водата, в която са киснали сливите. В тенджерата се поставят сливите и нарязаните на парченца свинско месо, посолява се и се налива топла вода до нивото на продуктите. Гозбата се вари около 1 час на тих огън под капак, като от време на време внимателно се разбърква.

Може да се приготви и във фурната.

Любимата ми манджа, която знам от покойната ми баба:

Телешко със сини сливи
Продукти:
500 г телешко или говеждо месо
250 г сушени сини сливи
1 с.л. олио
1 глава кромид лук
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. доматено пюре
1 с.л. брашно

Приготвяне:

Нарежете месото на парчета и го задушете в мазнината и малко вода, заедно със ситно нарязания лук. След това към него прибавете червения пипер, доматеното пюре. Залейте месото с 1 чаена чаша топла вода и го оставете да ври на слаб огън. Накиснете предварително във вода сушените сливи и ги прибавете към месото. За да приготвите успешно това ястие, не трябва да го разбърквате, а да го разклащате от време на време. Когато месото омекне, прибавете смесеното с малко вода брашно за сгъстяване и оставете да къкри. Десетина минути по-късно подправете ястието с карамелизирана захар от 1 пакетче и го свалете от котлона. Сервирайте горещо.

Владишки хляб

Продукти:

захар 300 г (1 и половина чаени чаши)

едро нарязани орехови ядки 400 г (2 чаени чаши)

канела 5 г (1 чаена лъжичка)

брашно 400 г (2 чаени чаши)

яйца 5 бр.

сушени сливи 200 г, нарязани на кубчета (или стафиди 1 чаена чаша)

сол на върха на ножа.

Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта до побеляване. Прибавят се брашното, ореховите ядки, канелата и солта. Сместа се разбърква леко и се изсипва на 3 пласта в намазана с масло тава, като между пластовете се разпределят сушените сливи, оваляни в брашното. Сладкишът се пече в умерена фурна около 45 минути.

Пай със сливи

Продукти:

1 чаша кисело мляко

половин чаша захар /може и повече, ако обичате по-сладичко/

1 и половина чаша брашно

половин чаша олио

1 ч.л. сода бикарбонат

настъргана лимонова кора и джинджифил на прах

1 ванилия

400 г пресни непрезрели сливи /най-добре сини или джанки, ренклода – да се дели костилката/, които са срязани на 2 чашки и са обезкостилчени

1 пакетче канела

кафява захар

Приготвяне:

В купа сложете киселото мляко, захарта и содата и разбъркайте с лъжица. Оставете сместа така 10 минути, за да се угаси содата и да се разтопи захарта. Налейте олиото и разбъркайте отново. Пресейте брашното и започнете постепенно да го прибавяте в съда като разбърквате постоянно. Накрая ароматизирайте с ванилията, джинджифила и лимона. Тестото трябва да е като за кекс – не много гъсто.

В намазана с мазнина тава или кръгла форма изсипете тестото. Отгоре наредете като чашки изчистените сливи и с помощта на малка кафена лъжичка сипете във всяка по малко канела и захар. Изпечете сладкиша в предварително загрята фурна на 180 градуса – около 40 минути. Може да проверите дали е готово като го прободете с клечка – ако е суха, а и отстрани се е отделило от тавата, вадете блата от фурната. Става да се опече и в електрическа тенджера.

Надя Петрова

Голяма Богородица идва след двуседмични пости с разточителни тържества

Всяка година на 15 август, на границата между лятото и есента, се празнува Голяма Богородица. Това е един от 12-те големи православни празници. Предшества се от Богородичните пости, които траят две седмици. По божествен начин смъртта на божата майка събира всички апостоли. Този момент се рисува най-често в икони, стенописи и миниатюри. По-късно апостолите се събрали на прощална трапеза и когато благославяли хляба, св. Богородица се явила пред тях. В чест на това събитие на този ден църквата отслужва тържествена литургия и прави възношение /въздигане на хляба/, наречено още панагия /пресвета/.

След възнесението на Христос майка му била непрекъснато сред апостолите. Живяла 10 години  след него в дома на св. Йоан Богослов, когото Исус й оставил като неин син. Когато цар Ирод започнал да гони църквата, тя заминала от Ерусалим за Ефес, където проповядвал Йоан Богослов, посетила и Света гора Атонска и остров Кипър, където епископ бил възкресеният от Христос Лазар.

Когато се завърнала в Ерусалим, много езичници и юдеи търсили начин да я погубят, но Бог я пазел. Като станала на 64г., при нея се явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни ще се представи отвъд, като й подал палмова клонка. Тя съобщила това на Йоан Богослов, украсила дома си, дала дрехите си на бедни жени и помолила да я погребат в Гетсимания при Йосиф и родителите й.

Като узнали това, апостолите дошли при нея. В определения ден тя легнала на леглото си. Към 9 ч. светлина озарила стаята й. Сам Христос, обкръжен от ангели и светци дошъл за майка си. Апостолите я погребали в Гетсимания. Три дни стояли те край пещерата – гробница и пазели тялото й. На третия ден пристигнал и апостол Тома, който току-що се завръщал от Индия. Когато отворили пещерата, за да се поклони той на Богородица, видели, че я няма. Останала била само плащаницата. Така смъртта на Богородица се оказала само успение /заспиване/, затова така се нарича и денят на нейната смърт.

Голяма Богородица е велик християнски празник, честван от жените, затова в

този ден женска работа не се похваща.

На Богородица – защитница на грешните, покровителка на жените, майчинството, родилката и детето, те даряват в този ден кърпи, ризи, пари, много цветя. Раздават се питки за здраве и за “бог да прости”, плодове, мед, сирене.

На този ден църквата почита паметта на своите ктитори /дарители/. В много райони се устройват събори, оброци и курбани. Денят е храмов празник на Троянския манастир, където всяка година се провежда и тържествено поклонение – шествие на Чудотворната икона на Света Богородица. 

Традиционно на трапезата има прясна пита, мед, пиле, грозде и диня, с които се отговява след Богородичните пости.

Надя Петрова

УЗО: Гърците – точни като швейцарци по отношение на табиета

Така е, уважаеми читатели – също като в прочутото писмо “Мили ми Венето и Иванке, знайте че след родината най-много обичам вас” на Ботев – след виното гърците най-много обичат узо, особено по тихите места в провинцията и най-вече на островите. Имат си и точен час - 11:00 –12:30 и 18:00 –20:00. Пият го за апетит, обаче внимателно, защото е силничко – спиртът е от 34 до 47 градуса. Има два вида – с и без аромати. Вторият е или тсИпуро от Северна Гърция, или ракИ – както е познат на остров Крит. А ето и някои от традиционните аромати – на първо място анасон – звезден или на зърна, мастика, кориандър, кардамон, кедрови шишарки, фенел, горчев бадем и т.н. всеки производител пази тайната си, заключена със 7 катинара. Но пък всички гърци охотно показват като на театър трите начина за пиене на узо:

Неразредено – за тънки познавачи, които смятат, че така може да усетиш и да се насладиш на

вкуса най-добре. Но това не е за начинаещи...

С кубчета лед – смята се, че ароматите се събеждат в прохладната среда на леда, който тихо се топи, удължавайки удоволствието и превръщайки го освен във вкусово, и във визуално.

Разредено с вода и с кубчета лед – за аджамлии /начинаещи/. Цветът му се променя и става млечен, освен това водата сваля алкохолния градус и узото придобива кадифен вкус.

Сред малките тайни на гърците при изпълняването на този неповторим ритуал се открояват две. Първо – винаги на масата има обикновена вода. Освен това мезетата за узо са задължително солени – и да не искаш, ще пиеш вода. Иначе следва пиянска излагация, недопустима за гордия Барба Янис.

А мезетата за узо са не само солени, но и задължителни за консумация – независимо дали са туршии, риба и морски дарове, ястия с масло и много сос, мезета с ориз или макарони, задължително се яде и хляб, който балансира алкохола в организма. Гърците въздигат в Бог и пресните зелении, които според тях много пазят от напиване. Нищо общо с нашенския махмурлук, дето все е от магданоза.

И ето те, скъпи читателю – седиш си в таверна на брега на морето, вълните шушукат право в ухото ти, а негово величество Слънцето за твой кеф бавно се потапя в морето. А ти си пийваш и мезиш бавно, ако си сам – мечтаеш – ако си с компания – може и философ да станеш. Нали тук и тъй се е зародила философията.

Днешните рецепти са от различни острови, изпробвани, че и на гръцки ще ви ги дадем – като отидете там, да знаете какво ви поднасят.

Задушени скариди в доматен сос  (гаридес саганаки)

Продукти:

500 г средно големи скариди

3 глави ситно нарязан лук

500 г обелени, отцедени и ситно нарязани на кубчета домати

чашка и половина зехтин

1 зелена чушка на лентички

1 ч.л. захар

1 с.л. коняк

малко риган, 1 люта чушка, 2 дафинови листа

Приготвяне:

Измийте и отцедете добре скаридите. В тенджера загрейте зехтин и запържете лука до златисто. Добавете коняка и след 2 минути – доматите. Варете 15 минути без капак и след това добавете скаридите, чушкету – и сладката и лютата, ригана и сол. Задушете още 10 минути. Сервирайте в дълбока чиния, да може човек да си топне и от соса...

Напомням ви, че вместо коняк може да използвате узо или мастика. Освен това някои домакини 5 минути преди края слагат в манджата и 200 г сирене фета.

Кюфтенца с мента от остров Митилини (кефтедес ме диосмо)

Продукти:

500 г говежда или телешка кайма

1 глава лук и 2 скилидки чесън – ситно нарязани

2 с. л. ситно нарязан магданоз

2 с.л. ситно нарязана мента или 1 с.л. суха

2 яйца

3 филии вчерашен сух хляб, натопен във вода и после изцеден

2 с.л. зехтин

сол, чер пипер на вкус

за пърженето – брашно и царевично олио

Приготвяне:

Омесете каймата с всички продукти и я оставете за 2 часа в хладилника да почине. След това направете от нея малки кръгли кюфтета, оваляйте ги в брашно и ги изпържете в загрятото олио до златисто – олиото да е повечко.

Сервирайте ги върху подложка от листа на салата, украсени с резени лимон и зелении /много както стана ясно вече/.

Сушени панирани домати  (остров Сирос)

Много си ги обичат на островите, но не само там. Правят си сушени домати за зимнина, ядат ги всеки ден, особено по Великите пости. И италианците много си падат по тях, от лятото насам – и аз, да си призная, съм голяма почитателка на сушените домати. Продават ги обикновено в бурканчета в масло. За тази рецепта може да използвате този вид, обаче ги отцедете от маслото добре преди това.

Продукти:

300 г сушени домати

за панировката:

чаша и половина брашно

1 бакпулвер

четвърт чаша настърган твърд кашкавал

2 ч.л. с връх сух босилек

1 нарязана и изпържена до златисто в 2 с.л. зехтин глава лук

бира колкото поеме панировката

сол и чер пипер на вкус

половин ч.л. суха мента

Приготвяне:

Един час преди готвенето накиснете сушените домати във вода. В блендера на слаба скорост приготвяме от продуктите панировката – тя трябва да е с гъстотата на заквасена сметана. Панираме доматите в сместа и ги пържим до хрупкава коричка в много горещо олио. Покрийте плато със зелении, сложете зелени маслини, прясно козе сирене, доматите и пресни краставици. Вкусно!

Веяна риба, печена на дървени въглища (остров Евия)

Може да я видите провесена за опашката по много гръцки села. Това си е най-обикновена скумрия, която после пекат на дървени въглища и си замезват узото с нея. По градски /все пак в града не можеш я провеси на балкона/ се приготвя така:

Продукти:

4 скумрии

100 г сол

риган и чер пипер

Приготвяне:

Махнете главите и изчистете рибата от вътрешностите, измийте я добре и с остър нож я направете на 4 филета по дължина, като първо отстраните гръбнака и после я отделите внимателно. Отново я измийте – да няма останала кръв и подсушете с кухненска хартия. Посипете със сол, пипер и риган. Сложете я на широка плоскост, покрийте с марля и сложете на слънце за цял ден, като я обръщате 2 пъти.

После я опечете на скара в дървени въглища 15 минути. Като е готова, полейте я с лимоново – маслен сос:

Лодолемоно:

Разбиваме сока на лимон със зехтин в пропорции 1 : 2.

С лодолемоно полейте рибните филета и сервирайте с пръстени лук.

От мухи не се бойте, обаче хората като я опитат, просто като мухи на мед ще реагират.

Надя Петрова