Всяка година на 15 август, на границата между лятото и
есента, се празнува Голяма Богородица. Това е един от 12-те големи православни
празници. Предшества се от Богородичните пости, които траят две седмици. По
божествен начин смъртта на божата майка събира всички апостоли. Този момент се
рисува най-често в икони, стенописи и миниатюри. По-късно апостолите се събрали
на прощална трапеза и когато благославяли хляба, св. Богородица се явила пред
тях. В чест на това събитие на този ден църквата отслужва тържествена литургия
и прави възношение /въздигане на хляба/, наречено още панагия /пресвета/.
След възнесението на Христос майка му била непрекъснато
сред апостолите. Живяла 10 години след
него в дома на св. Йоан Богослов, когото Исус й оставил като неин син. Когато
цар Ирод започнал да гони църквата, тя заминала от Ерусалим за Ефес, където
проповядвал Йоан Богослов, посетила и Света гора Атонска и остров Кипър, където
епископ бил възкресеният от Христос Лазар.
Когато се завърнала в Ерусалим, много езичници и юдеи
търсили начин да я погубят, но Бог я пазел. Като станала на 64г., при нея се
явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни ще се представи отвъд,
като й подал палмова клонка. Тя съобщила това на Йоан Богослов, украсила дома
си, дала дрехите си на бедни жени и помолила да я погребат в Гетсимания при
Йосиф и родителите й.
Като узнали това, апостолите дошли при нея. В определения
ден тя легнала на леглото си. Към 9 ч. светлина озарила стаята й. Сам Христос,
обкръжен от ангели и светци дошъл за майка си. Апостолите я погребали в
Гетсимания. Три дни стояли те край пещерата – гробница и пазели тялото й. На
третия ден пристигнал и апостол Тома, който току-що се завръщал от Индия.
Когато отворили пещерата, за да се поклони той на Богородица, видели, че я
няма. Останала била само плащаницата. Така смъртта на Богородица се оказала
само успение /заспиване/, затова така се нарича и денят на нейната смърт.
Голяма Богородица е велик християнски празник, честван от
жените, затова в
този ден женска работа не се похваща.
На Богородица – защитница на грешните, покровителка на
жените, майчинството, родилката и детето, те даряват в този ден кърпи, ризи,
пари, много цветя. Раздават се питки за здраве и за “бог да прости”, плодове,
мед, сирене.
На този ден църквата почита паметта на своите ктитори
/дарители/. В много райони се устройват събори, оброци и курбани. Денят е
храмов празник на Троянския манастир, където всяка година се провежда и
тържествено поклонение – шествие на Чудотворната икона на Света
Богородица.
Традиционно на трапезата има прясна пита, мед, пиле,
грозде и диня, с които се отговява след Богородичните пости.
Надя Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар