Така е, уважаеми читатели – също като в прочутото писмо “Мили ми Венето и
Иванке, знайте че след родината най-много обичам вас” на Ботев – след виното
гърците най-много обичат узо, особено по тихите места в провинцията и най-вече
на островите. Имат си и точен час - 11:00 –12:30 и 18:00 –20:00. Пият го за апетит, обаче внимателно, защото е
силничко – спиртът е от 34 до 47 градуса. Има два вида – с и без аромати.
Вторият е или тсИпуро от Северна Гърция, или ракИ – както е познат на остров
Крит. А ето и някои от традиционните аромати – на първо място анасон – звезден
или на зърна, мастика, кориандър, кардамон, кедрови шишарки, фенел, горчев
бадем и т.н. всеки производител пази тайната си, заключена със 7 катинара. Но
пък всички гърци охотно показват като на театър трите начина за пиене на узо:
Неразредено – за тънки познавачи, които смятат, че така може да усетиш и да
се насладиш на
С кубчета лед – смята се, че ароматите се събеждат в прохладната среда на
леда, който тихо се топи, удължавайки удоволствието и превръщайки го освен във
вкусово, и във визуално.
Разредено с вода и с кубчета лед – за аджамлии /начинаещи/. Цветът му се
променя и става млечен, освен това водата сваля алкохолния градус и узото
придобива кадифен вкус.
Сред малките тайни на гърците при изпълняването на този неповторим ритуал
се открояват две. Първо – винаги на масата има обикновена вода. Освен това
мезетата за узо са задължително солени – и да не искаш, ще пиеш вода. Иначе
следва пиянска излагация, недопустима за гордия Барба Янис.
А мезетата за узо са не само солени, но и задължителни за консумация –
независимо дали са туршии, риба и морски дарове, ястия с масло и много сос,
мезета с ориз или макарони, задължително се яде и хляб, който балансира
алкохола в организма. Гърците въздигат в Бог и пресните зелении, които според
тях много пазят от напиване. Нищо общо с нашенския махмурлук, дето все е от
магданоза.
И ето те, скъпи читателю – седиш си в таверна на брега на морето, вълните
шушукат право в ухото ти, а негово величество Слънцето за твой кеф бавно се
потапя в морето. А ти си пийваш и мезиш бавно, ако си сам – мечтаеш – ако си с
компания – може и философ да станеш. Нали тук и тъй се е зародила философията.
Днешните рецепти са от различни острови, изпробвани, че и на гръцки ще ви
ги дадем – като отидете там, да знаете какво ви поднасят.
Задушени скариди в доматен сос (гаридес саганаки)
Продукти:
500 г средно големи скариди
3 глави ситно нарязан лук
500 г обелени, отцедени и ситно нарязани на кубчета домати
чашка и половина зехтин
1 зелена чушка на лентички
1 ч.л. захар
1 с.л. коняк
малко риган, 1 люта чушка, 2 дафинови листа
Приготвяне:
Измийте и отцедете добре скаридите. В тенджера загрейте зехтин и запържете
лука до златисто. Добавете коняка и след 2 минути – доматите. Варете 15 минути
без капак и след това добавете скаридите, чушкету – и сладката и лютата, ригана
и сол. Задушете още 10 минути. Сервирайте в дълбока чиния, да може човек да си
топне и от соса...
Напомням ви, че вместо коняк може да използвате узо или мастика. Освен това
някои домакини 5 минути преди края слагат в манджата и 200 г сирене фета.
Кюфтенца с мента от остров Митилини (кефтедес ме диосмо)
Продукти:
500 г говежда или телешка кайма
1 глава лук и 2 скилидки чесън – ситно нарязани
2 с. л. ситно нарязан магданоз
2 с.л. ситно нарязана мента или 1 с.л. суха
2 яйца
3 филии вчерашен сух хляб, натопен във вода и после изцеден
2 с.л. зехтин
сол, чер пипер на вкус
за пърженето – брашно и царевично олио
Приготвяне:
Омесете каймата с всички продукти и я оставете за 2 часа в хладилника да
почине. След това направете от нея малки кръгли кюфтета, оваляйте ги в брашно и
ги изпържете в загрятото олио до златисто – олиото да е повечко.
Сервирайте ги върху подложка от листа на салата, украсени с резени лимон и
зелении /много както стана ясно вече/.
Сушени панирани домати (остров Сирос)
Много си ги обичат на островите, но не само там. Правят си сушени домати за
зимнина, ядат ги всеки ден, особено по Великите пости. И италианците много си
падат по тях, от лятото насам – и аз, да си призная, съм голяма почитателка на
сушените домати. Продават ги обикновено в бурканчета в масло. За тази рецепта може
да използвате този вид, обаче ги отцедете от маслото добре преди това.
Продукти:
300 г сушени домати
за панировката:
чаша и половина брашно
1 бакпулвер
четвърт чаша настърган твърд кашкавал
2 ч.л. с връх сух босилек
1 нарязана и изпържена до златисто в 2 с.л. зехтин глава лук
бира колкото поеме панировката
сол и чер пипер на вкус
половин ч.л. суха мента
Приготвяне:
Един час преди готвенето накиснете сушените домати във вода. В блендера на
слаба скорост приготвяме от продуктите панировката – тя трябва да е с гъстотата
на заквасена сметана. Панираме доматите в сместа и ги пържим до хрупкава
коричка в много горещо олио. Покрийте плато със зелении, сложете зелени
маслини, прясно козе сирене, доматите и пресни краставици. Вкусно!
Веяна риба, печена на дървени
въглища (остров Евия)
Може да я видите провесена за опашката по много гръцки села. Това си е
най-обикновена скумрия, която после пекат на дървени въглища и си замезват
узото с нея. По градски /все пак в града не можеш я провеси на балкона/ се приготвя
така:
Продукти:
4 скумрии
100 г сол
риган и чер пипер
Приготвяне:
Махнете главите и изчистете рибата от вътрешностите, измийте я добре и с
остър нож я направете на 4 филета по дължина, като първо отстраните гръбнака и
после я отделите внимателно. Отново я измийте – да няма останала кръв и
подсушете с кухненска хартия. Посипете със сол, пипер и риган. Сложете я на
широка плоскост, покрийте с марля и сложете на слънце за цял ден, като я
обръщате 2 пъти.
После я опечете на скара в дървени въглища 15 минути. Като е готова,
полейте я с лимоново – маслен сос:
Лодолемоно:
Разбиваме сока на лимон със зехтин в пропорции 1 : 2.
С лодолемоно полейте рибните филета и сервирайте с пръстени лук.
От мухи не се бойте, обаче хората като я опитат, просто като мухи на мед ще
реагират.
Надя Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар