Свети Димитър – покровителят на зимата

Октомври е, а това според прадедите ни означава, че агнетата са станали овце. Че е време да се заплодят овцете. От това зависи бъдещото плодородие, а в крайна сметка и животът на семейството. Понток и листопад са още по-древните названия на октомври. А според християнската религия се почита Свети Димитър.
Празникът съществува още от V век, а житието разказва: Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Разбирайки това, пратеници на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. В затворническата си килия Димитрий не само се молел на Бога да приеме безсмъртната му душа, когато й дойде времето, а и благословил младия воин Нестор да излезе в битка срещу жесток гладиатор. „Въоръжен“ с Христовата благословия, Нестор победил, но императорът заповядал да го убият незабавно. А когато узнал, че Димитрий го е благословил, наредил да отнемат и неговия живот. Войници проболи тялото на мъченика с копия на 26 октомври.
Обагрените с кръвта на светеца негова дреха и пръстен дълго изцелявали болестите и недъзите на хората. Това правели и светите му мощи, които лежали в малък храм в Солун. По-късно, когато на мястото му бил построен по-голям храм, нетленните мощи трикратно спасили Солун от вражески нахлувания. Българи и гърци еднакво тачат паметта на воина светец.

В народните представи именно от деня на Свети Димитър Солунски започва зимата.
Според легендите свети Димитър е неин покровител. Той препуска на червен кон и води след себе си студовете. Краят на селскостопанските дейности се отбелязва със събори, песни и хора. На този ден се освобождават ратаите, та някъде наричат празника Разпус.

След като се е погрижил за изхранването на живите, българинът прави нужното, за да са спокойни душите на онези, които не са между нас. Затова преди Димитровден почистваме гробовете на починалите си близки, раздаваме жито, хляб и се прави Голяма задушница.

След празника пък почват тъй наречените миши дни – това става на 27 октомври – денят на Св. Нестор. За да не „косят“ мишките с острите си зъби дрехите и посевите, жените не докосват остри предмети - не шият, не плетат. Мъжете пък не гребат жито от хамбара и не ронят и зрънце от царевицата.
В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимния период в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е покровител на зимата, студа и снега, затова на 26 октомври приключват работа пастири, ратаи и работници, наети в началото на летния сезон. На този ден се спазаряват и работниците за следващите шест месеца до Гергьовден. При наемането на ратай се давали освен определена сума пари, кат дрехи и цървули за всеки месец.

Св. Димитър е важен и за нашата българска история. Легендата разказва, че през ХІІ век по

време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.

Наричат Св. Димитър Мироточиви, понеже като го посекли с меч, от тялото му потекло чудотворно миро. Добре познатите икони на С. Димитър много си приличат с тези на С. Георги, когото народът смята за негов брат. Разликата е в това, че Св. Димитър е на червен кон и с копието си убива военачалника Лий, а Св. Георги убива змея.

И така светецът, от брадата на който се сипе сняг, довежда зимата – това става с много веселие и отрупани с блага трапези. Трапезата за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки. 
Надя Петрова

Докато Свети Петър е Храмът Божи, Свети Илия е Крепост господна

Почита се от всички християни като най-големия библейски пророк на 20 юли. Приказното му житие разказва как при смъртта му огнена колесница с четири бели коня го отнесла с вихър във висините. В народните представи светията е господар на летните небесни стихии и градушката...

Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.

В християнизираните митологични представи при подялбата на света на св. Илия се паднали

“летни гръмотевици, летни трескавици”; Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата. Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е силен, властен и сърдлив, затова сестра му никога не казва на светеца кога е неговият празник - ако знае, би сторил чудеса на този ден. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета. И се похапват вкусно приготвени на тиферич меса като тези:

Овнешко на шиш

Продукти:

1.250 кг овнешко месо, 300 г крехка сланина, 10-15 пиперки Сиврия, 3-4 глави кромид лук, чер пипер и сол на вкус.

Обезкостеното и измито месо се нарязва на средно големи парчета. Сланината се нарязва на тънки парченца, а пиперките се почистват от семето и се разрязват на половина. Нанизват се на шиш, като се редуват парче сланина, парче месо, 1/2 пиперка, сланина и т. н. Посоляват се, поръсват се със счукан черен пипер и се пекат на жар. Когато се изпече месото, шишът се изнизва в съд, на дъното на който е поставен едро нарязаният лук. Похлупва се с капак и се поднася.

Овнешко чеверме, както го правят в Родопите

Заколва се по-тлъст млад овен, т. нар. брав. Одира се и се почиства от вътрешностите. Измива се и се посолява. Между трупа и краката се правят отвори с нож, в които се посипва сол. Зашива се коремният отвор и овенът се набожда на дървен шиш. Единият заден крак се отрязва до колянната става, а другият се прерязва така, че да се държи на сухожилията. Между костите и сухожилията на коленните стави се пробиват широки отвори. Задните крака се извиват назад успоредно на опашката и се скопчват с шина, като полупрерязаният крак се намушква в направената дупка на другия крак.

Изгарят се дърва, за да се получи много жар. На 30-40 см от жарта се забиват 2 чатала, на които се поставя шишът с овена. Шишът се върти бавно и непрекъснато на 25-30 см над жарта. От време на време овенът се намазва с парче лой, набодено на пръчка, за да не прегори. Печенето продължава от 3 до 5 часа (в зависимост от големината и върастта на животното и от силата на огъня). За да се познае дали чевермето е готово, с върха на ножа се пробожда месото около плешката. Ако излиза бял сок, чевермето и опечено. След изпичането чевермето се свлича от шиша върху букови или елови клонки или над широк съд. Яде се топло.

А ако сте на Илинден вкъщи, очаквайте

Яхния от петел

Продукти:

Около кг месо от петел,10 – 12 глави  стар кромид лук, 2 – 3 домата, 1 с.л. доматено пюре, 2 с.л. препечено брашно, 1 пакетче краве масло, 1 ч.л. червен пипер, чер пипер, магданоз и сол на вкус.

Лукът, след като се почисти и измие, се нарязва на тънки филийки и се задушава в маслото, докато остане на мазнина. Прибавят се червеният пипер, доматите, настъргани на ренде и месото, нарязано на порции. Ястието се залива с 1-2 кафени чашки топла вода, посолява се и се задушава на тих огън, докато омекне месото. Прибавят се брашното, размито в малко студена вода, и счукан черен пипер. След като поври още десетина минути, ястието се сваля от огъня и се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Надя Петрова

И аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата си

29 юни е неподвижен църковен празник, който в източноправославния календар е посветен на светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още “стълбове на православната вяра”. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

Петър е бил един от любимците на Христос – той е свидетел на Преображението Господне, както и на предателството, извършено от Юда в Гетсиманската градина.

Хората смятали погрешно Исус ту за Йоан Кръстител, ту за пророк Илия, ту за пророк

Йеремия… Но Петър му казал: “Ти си Христос, синът на живия Бог”. А Христос му отговорил: “Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а моят отец, който е на небесата! И аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя “камък” /петър означава камък/ ще съградя църквата си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на царството небесно…”

Ето защо в народното съзнание и сега свети Петър е райски ключар. След Възнесението на Христос ап. Петър посетил различни земи и навсякъде проповядвал Божието слово. Към 67г. отишъл в Рим.

Точно по това време император Нерон предприел жестоки преследвания на християните. Ап. Петър бил затворен в тъмница и след няколко дни – на 29 юни 67г. бил предаден на смърт. Осъдили го на разпятие. Той поискал да бъде разпнат с главата надолу, защото не е достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тогава бил на 75г. Подвигът му не бил забравен и по-късно на гроба му бил построен храм – и то не какъв да е, а величествения “Сан Пиетро” в Рим – световния символ на християнството.

Павел, с рождено име Савел бил евреин от гр. Тарс, Киликия. Той имал римско гражданство, наследено от дедите му. Бил доста начетен за времето си човек и силно вярвал в Бога. Отначало гонел християните, докато не чул глас от небето: “Аз съм Исус, когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си!”

Савел бил толкова изплашен, че ослепял, три дни не ял и не пил нищо и само се молел. После при него отишъл ап. Ананий и го кръстил. Савел прогледнал и станал един от най-ревностните ученици и защитници на Христос. Заедно с християнството той приел името Павел и тръгнал да проповядва учението в различни страни.

Апостол Павел бил осъден на смърт от Нерон заедно с апостол Петър и на 29 юни 67г. бил посечен с меч.

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е най-почитаният летен празник в традициите

на нашия народ. Празнува се по време на жътвата. Но според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове, ябълки и сливи – петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забранено да се ядат ябълки, разрешението идва едва след носенето им в черквата. Народната вяра тачи свети Петър като пазач на райските порти. Ето защо раздаването на ябълки се свързва с това – да разреши св. Петър на починалите деца да си откъснат плод в райските градини.

Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. Отговяването става с петровско /тазгодишно/ пиле и пилешка каша, защото пилето е символът на Петровден. На трапезата се слага прясна пита, баница, прясно сирене. Празникът е един от дните, в които се прави курбан. Няма строга забрана за работа.

Във връзка с празника ще ви предложим няколко традиционни български рецепти за ястия с пиле.

Петровско пиле

Продукти:

1 кг пиле, 1 пакетче масло, 1 с.л. сол

Приготвяне:

Пилето се измива и почиства, в корема му се слага маслото, посолява се и се пече до почервеняване.

Пиле с джанки

Продукти:

1 кг. пилешко месо

100 г.масло

50 г.сланина /свински гърди/

20 г. брашно

700 г. джанки

15 г.лук

150 г.червени домати

лъжица червен пипер

връзка копър.

Приготвяне:

Пилешкото месо се нарязва на парчета, които се запържват леко в маслото, след което се прибавят сланината /свински гърди/ и нарязаният лук, доматите и солта, както и разтвореното в малко вода брашно.

Отгоре се наръсва с червен пипер /може и лют/ и се оставя да ври до сваряването на месото /да остане на мазнина/.

Измитите и изчистени от костилките джанки се прибавят към яденето накрая, като се варят около 5 минути. Готовата гозба се наръсва с червен пипер и и се слага нарязаният на ситно копър.

Супа от пиле

Продукти:

пиле 0.500 кг, моркови 50 г (1 бр.), корени от магданоз 60-75 г (2 бр.), кромид лук 100 г (2 глави), черен пипер 8-10 зърна, дафинов лист 2 бр., растително масло 50 мл (5 супени лъжици), брашно 10 г (1 супена лъжица), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), ориз 10 г (1 супена лъжица), яйца 2 бр., кисело мляко 100 г (1/2 чаена чаша), лимон 1 бр., магданоз, черен пипер и сол на вкус.

Приготвяне:

Пилето се нарязва, залива се с 6-7 чаени чаши студена вода и се слага на огъня да ври заедно с морковите, магданозовите корени, черния пипер, дафиновите листа и сол на вкус. В мазнината се поставят последователно и се задушават ситно нарязаният лук и брашното, разбъркват се с червения пипер, разреждат се с малко бульон и се изсипват в супата. След десетина минути се слага оризът и се вари до омекване. Супата след свалянето й от огъня се застройва с разбитите яйца, киселото мляко и лимоновия сок, поръсва се с черен пипер и ситно нарязан магданоз и се поднася.

Каша с пиле

Продукти:

1 пиле около 1 кг, кромид лук 300 г (4-5 глави), краве масло 100 г (1/2 чаена чаша), брашно 150 г (3/4 чаена чаша), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), сол на вкус.

Приготвяне:

Пилето се нарязва на парчета, посолява се и се сварява в малко вода. В мазнината се задушава ситно нарязаният лук, а след това се запържва до златисто оцветяване брашното. Прибавя се червения пипер и се налива по малко бульон от пилето, докато се получи рядка каша. След като заври кашата, се прибавя месото. Вари се още няколко минути, като често се разбърква, за да не загори.

Кокошка със сос

Продукти:

1 кокошка около 800 г, яйца 3 бр., брашно 20 г (2 супени лъжици), краве масло 60 г (1/2 пакетче), растително масло 100 мл (1/2 чаена чаша), чесън 4-5 скилидки, лимон 1 бр., оцет и сол.

Приготвяне:

Кокошката се сварява в подсолена вода. Отмерва се 0.5 л от бульона и в него се разбиват яйцата и брашното, а след това се прибавят счуканият чесън, малко оцет и кравето масло. Сосът се вари, докато получи желаната гъстота, като непрекъснато се разбърква, за да не се пресече. Кокошката се полива с растителното масло и се запича във фурната до зачервяване. Поставя се в широка чиния и се залива със соса. Наоколо се нареждат резенчета от лимона.

Задушено пиле с чесън

Продукти:

1 пиле около 800 г, растително масло 50 мл, кромид лук 100 г (2 глави), брашно 10 г (1 супена лъжица), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), черен пипер 5-6 зърна, чесън 10 скилидки, домати 0.500 кг (6 бр.), червено вино 60 мл (половин винена чаша), сол.

Приготвяне:

В мазнината се задушава до златисто оцветяване ситно нарязаният лук, а след това се прибавят и задушават брашното и нарязаните на ситно домати и скилидки чесън. Сместа се поръсва с червения и черния пипер, посолява се и се разбърква добре. Пилето се нарязва на парчета, посолява се, поставя се в тенджера, покрива се със задушените продукти, залива се с 1 чаена чаша топла вода и виното и се вари на тих огън до омекване.

Надя Петрова

Туин пийкс –ът на агент Купър – Кой уби Лора Палмър и Къде ми е вишневия пай

Кулинарната история се пише и в този момент. Киното също е муза за нашите “Знаменити рецепти”. Днес ще ви представим любимия десерт на любим герой от завладяващ сериал от началото на 90-те.

Аз съм доста асоциативен човек. Причините да избера днешната рецепта са, че излезе продължението на сериала. Лично аз никога не съм забравяла кой е агент Купър. Макар че за съжаление вече малко си спомням от “Туин Пийкс”и “Синьо кадифе” – двата филма, с които изгря звездата на Кайл Маклоклан, освен мрачната тежка атмосфера. Така или иначе, за да гледаме новите серии, ще се наложи някой ден да изгледаме отново старите, чийто край някак ми напомня за нещо от “Степния вълк” на Хесе, но тъй като скоро не съм препрочитала и вълка, не съм в състояние да обясня добре.

Иначе „Туин Пийкс“ (на английски Twin Peaks) е американски сериал по идея на Марк Фрост и Дейвид Линч, заснет за АВС в периода 1990 - 1991 г. Един от най-провокативните и интригуващи сериали изобщо, „Туин Пийкс“ пленява публиката с един-единствен въпрос: "Кой е убиецът на Лора Палмър?". Обаче както ние открихме, всъщност въпросите са два.

Името на сериите идва от малко градче близо до северната граница на САЩ и Канада,

разположено между хълмове близнаци /тук непременно трябва да вметнем, че в България не оставаме назад – има градче в Русенския край, наречено на доста използвания от местните жители български език Две могили – на английски – Туин пийкс/. Двоен е и образът на главната героиня, Лора Палмър (Шерил Лий), обичано от всички седемнайсетгодишно момиче, което е и Мис Туин Пийкс, отгледано от любвеобвилни родители. Или поне всички мислят така, докато трупът ѝ не е открит на брега, обвит в найлон. Шерифът Хари Труман, неговите подчинени и агентът на ФБР Дейл Купър (според множество критици най-добре изграденият образ в исторята на телевизията) проследяват загадъчните улики, тайните,опасни приятели на Лора и следите в нейните тайни дневници, за да разкрият загадката на нейната смърт. "Загадка,която постепенно и натрапчиво завладява жителите на провинциалното градче". Същевременно зрителят става свидетел на любовни триъгълници, безкомпромисната борба за финансовия рай-проекта "Гоуст Ууд", непростими грешки от тайното минало на героите. Убиецът Боб, Човекът от друго място, Гигантът, Жената с дънера, Едноръкият човек - какво свързва тези паранормални и странни персонажи и каква е тайната на Черната дупка? Каква връзка има Ронет Полански? Шедьовър, смесица от хорър, драма, трилър, научна фантастика. Друга запомняща се черта е саундтракът на Анджело Бадаламенти, заедно с гласа на Джули Круз. Но всичко това можеше да се случи и в Две могили. Сериалът роди крилати фрази - "Совите не са това, което са“ и „В град като Туин Пийкс никой не е невинен.“ Също и мъдри разсъждения, граничещи с философски въпроси като тези: „Сърцето — това е физически орган, всички знаем това. Но колко повече е емоционален орган — това също го знаем. Любовта, както кръвта, идва от сърцето. Кръвта и любовта свързани ли са? Сърцето изпомпва ли кръв, както изпомпва любов? Дали любовта е кръвта на вселената?“. Не забравяйте и следващите думи:

„Понякога — нека да кажем винаги — нещата се променят. Ние сме съдени като човешки същества по това как се отнасяме с нашите близки хора. Вечер, точно преди да заспим, както лежим в тъмното, как се чувстваме вътрешно? Гордеем ли се с държанието си? Или се срамуваме от него? Знаем в сърцето си, ако сме наранили някого — знаем. Ако сте наранили някого, не чакайте утрешния ден, за да му се извините. Светът може да свърши с тъга междувременно“.

А междувременно сериалът превърна актьора Кайл Маклоклан в звезда. Той става такъв докато говори за мястото, където свраките отиват, като умрат /обаче на английски сврака и пай се пишат по един и същи начин!/ или докато споделя мислите си с мистериозната Дайан /тя пък е нещо като Годо, въобще не я виждаме във филма/ на своя знаменит диктофон. Или докато пие прочутото си любимо кафе – в Туин пийкс, разбира се. И сега чуйте какво казва на Дайан: “Дайан, не е измислен начин ябълковият пай да изглежда като вишнев и дори велик сладкар нищо не може да направи по въпроса”. Цитираме това, защото във филма му дават да яде пай с горски плодове, маскиран като вишнев. Това е така, понеже сценаристът държал на своето – че агент Купър обича вишнев пай. Да, обаче Кайл Маклоклан слага вишневия пай сред най-омразните си храни на света заедно с варения бекон и зелето. “Ябълковият ми е любимият – казва той – обаче те /снимачния екип/ не могат да го направят да изглежда като вишнев, затова ми дават с горски плодове, с който се справям”. Когато в изграждането на една роля се намеси и такъв творчески проблем, само голям актьор може да се справи. Затова като питат Кайл Маклоклън как решава този сложен казус, той гордо отговаря: “Ходил съм три години да уча актьорско майсторство – за да разбера как да се преструвам в такива ситуации”. Научил е много повече обаче, щом като цял свят седи със затаен дъх и го гледа как ще излови убиеца на Лора Палмър. Какво направи специален агент Купър толкова любим на зрителите, особено на по-красивата част от тях?  Както споделя актьорът, той играе агента Купър като Шерлок Холмс в смисъл че е много интелигентен и разсъждава за мистерията умно. От друга страна агент Купър е чувствителен, разбира хората и се грижи за тях. Тази комбинация в характера му извиква топлотата на хората. В същото време хората усещат леката му ексцентричност. Е, и достатъчно хубав е... Това е готварската тайна на Маклоклан – да излъчваш нормалност, но всъщност да си ексцентричен и на моменти дори див.

И макар да минахме през вътрешната и екранната драма на актьора / героя, както и през ябълковия пай и този с горски плодове, време е да представим влезлия в кулинарната история, любимия

Вишнев пай на агент Купър

/който няма нищо общо с предпочитанията на звездата Маклоклан/

Продукти:

50 г захар, 1 с. л. лимонов сок, 400 г вишни или череши с изчистени костилки, 2 ч. л. нишесте, 1 с. л. вишновка, 1 с. л. грис (по желание), 3 ч. л. захар, 680 г замразено пясъчно тесто, което е размразено.

Приготвяне:

В тенджера на бавен огън кипнете 50-те г захар със 100 мл вода. Добавете лимоновия сок и вишните. Увеличете огъня и ги варете 3 минути. Разтворете нишестето с 3 с.л. от сока в тенджерата и добавете при вишните. Кипнете за 2 – 3 минути – да се сгъсти. Накрая добавете вишновката и оставете да изстива. На посипана с брашно равна повърхност разточете половината от тестото с дебелина половин см. С него наложете форма с диаметър 20 см, включая стените. Дъното посипете с гриса равномерно. Изсипете охладената плънка на равен слой.
От останалото тесто разточете кръг, краищата на който намажете с вода и покрийте с този лист пирога плътно. Подрежете излишните краища с нож и защипете с вилица капака към основата. Отгоре направете 2 нареза с нож /през тях ще излиза парата/ и охладете половин час.

През това време загрейте фурната до 180 градуса. Посипете пая с 3-те ч.л. захар и запечете до златисто 40-45 минути. Сервирайте с топка сметана или сладолед.

Ето и рецепта за пясъчно тесто:

Продукти:

3 чаши брашно, 300 г краве масло или маргарин, непълна чаша захар, 2 яйца, сода на върха на ножа, кората на половин лимон, ванилия

Приготвяне:

В широка купа сипете брашното, върху него – захарта, содата, ванилията, настърганата лимонова кора, най-отгоре – нарязаното масло. Първоначално объркайте всичко с тъп нож, прибавете яйцата и бързо омачкайте с ръце до получаване на еднородна маса. Пясъчното тесто не се меси продължително, защото става жилаво. Направете го на топка и го сложете завито в найлон в хладилник да се охлади. Ако остане, се съхранява във фризера и при нужда се размразява.

Забравих да спомена още една причина за избора на днешната рецепта. Сезонът на вишните идва. Репетициите започнете с череши...

Надя Петрова