История на руската водка Или съдбата на цяла една нация

Ще започна днешния разказ с едни много отдавна любими ми думи: «Тази история започва така, както започват всички хубави руски истории. Да ви кажа, веднъж бях пийнал и...» Думите са на Чехов, преводът – мой. А истина е, че всичко там започва с пийването, продължава обикновено с напиването, за да завърши с неповторимото преживяване на руското похмелье. Вижте филмите за «Особености на руския национален лов» и следващите го от поредицата, почетете руски класици, че и съвременни писатели и ще разберете много за руската история. А също и защо тя и толкова свързана с водката – ами спомнете си изпълненията Хрущови, Брежневи и напоследък Елцини и се опитайте да си обясните като как им се разминава резила да се поклащат пияни на важни световни форуми, пък на горкия Клинтън една нищо и никаква Моника за едното нищо му съсипа кариерата. Тайната е в широката руска душа, която много носи, но и много прощава.

Любопитното е, че първата среща на руснаците с водката не е никак обещаваща.

През 15 век генуезки търговци почерпили пътем княз Дмитрий Иванович и свитата му с това, което носели – аква вита. Дето се вика, тогавашните я помирисали, помирисали, па я хвърлили настрана. Малко по-късно тя пак дошла, този път като лекарство за всичко. Понеже били свикнали на тогавашното пиво и славянската медовина, взели да я разреждат с вода. Ами ето – разреден с вода спирт – това е водката всъщност. Неочаквано за мен е съобщението, че пионери в производството на водката станали монасите от манастирите на Московската Рус. И вместо от грозде като генуезците, те я правели от това, което имали най-много. Жито. Поради което тя станала още по-хубав и чист спирт. Логично е, че само век по-късно взели да я изнасят, а цар Иван ІІІ въвел държавен монопол за производството и продажбата й. Следващият факт е съдбовен.

През 1533г. В Москва открили първия «царски кабак». По времето на Иван Грозни този тип заведения се умножили. Думата кабак е с източен произход. Това били места, където се харчат мръсни по днешното понятие пари, бият се, играят хазарт. И най-важното – без да замезват – храна нямало. Бизнесът носел добри пари на царството, и макар че бил вреден за хората, процъфтявал. Петър І бил най-ревностен привърженик на този вид доходи и направо задължавал населението да се пропива. Ами щом първият им император ги карал, хорицата се стараели. Така било поставено началото руския национален характер.

Императрица Екатерина ІІ продължила в същата посока – сега вече водка

можели да произвеждат само дворяните. Даже ги освободила от данъци. Което има и хубава страна – водката се произвеждала единствено в именията на помешчиците и падало голямо старание да я направят колкото се може по-чиста, за което използвали модерния днес биологичен метод – чрез мляко и яйчен белтък. Освен това всеки дворянин произвеждал собствена марка – ароматизирана, при това с какво ли не, направо от А до Я.

След Отечествената от 1812 руската хазна била ометена и държавата въвела пак строг монопол. Но какво можела да направи в Сибир? Там нещата били извън контрол и разбираемо... Наполеоновите войници занесли водката във Франция, където я представяли не само като екзотичен трофей, но и като принос във френския културен живот.

След всичката тази чиста алхимия или алхимична чистота /както ви харесва/, продължила векове, няма как в историята да не влезе знаменитият химик Дмитрий Менделеев. Той написал след година и половина научни изследвания върху идеалното съотношение вода – спирт /дано не му е пострадал черния дроб!/ докторската дисертация «Разсъждения за смесването на спирта с вода». Това е един изключителен пример за връзка между науката и производството, защото теорията веднага влязла във водкопроизводството и през 1896 бил въведен държавен еталон, основан на нея. А иначе – събитието е свързано с появяването на прочутата «Московская особая». Ако знаех по-рано за този принос на Менделеев, нямаше да му се сърдя толкова много за Менделеевата таблица.

ХХ век е знаменит със забраните на водката. Не знаех, че от 1914 до 1925 в Русия имало също сух режим, както и в Щатите. За разлика обаче от американския народ, който влязъл във веселата Ера на джаза, руският като по-сериозен направил революция. Това довело до значително намаление на пиянството, което към началото на века било страшно. Обаче намаляването на пиянството респективно води до увеличаване на страданието, тъй че да не се радваме много. Потресаваща за руската култура на пиене е и забраната от 1985-та на Горбачов, която изтрая само 5 години и бе най-голямата грешка в живота му – по-голяма и от туй че разпусна социалистическия лагер и даваше на Раиса да се показва по кожени палта.

Елцин пък реши да се прави на демократ, като през 1992 отмени държавния монопол на водката. В резултат руският народ щеше да умре всичкия от цироза – такива ментета се появиха, че да ти падне шапката. Чудото му трая 1 година.

Сега братушките пият руска водка. Как замезват обаче? В началото не замезват – помиришат някоя краставичка, чирозче или парче чер хляб и продължават – като в «Съдбата на човека». Плод на водкопиенето по съветско време е културата на третия – трима по-лесно разделят 3 рубли, колкото е била бутилката. Водката по руски се пие от водна чаша «залпом», сиреч на екс. По тази причина 7 години лъжех руските туристи /бях екскурзовод/, че не пия водка – от страх да не изложа не само себе си, че и родината. Не съм военно устроена и пиенето залпом ме плашеше, не самото пиене ...Що Столичная, Московская, Перцовка се разля наоколо – сърцето да ти се скъса. Ама на – кой да ми каже че прекалявам с опазването?

Ще завърша пак с едни любими думи от същия любим Антон Павлович: Водка белая, но красит нос и чернит репутацию ...

Надя Петрова