петък, 28 февруари 2014 г.

Сирни заговезни – ден за веселие и прошка. Българският карнавал


През тази година православните християни отбелязват Сирни заговезни, или както е отбелязан в християнския календар Неделя Сиропустна, на 2 март. Той е  подвижен празник, включен във Великденския цикъл и е 7 седмици преди Възкресение, винаги в неделя. С него тържествено завършва Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости. Заговява се със сирене, мляко и яйца. Според християнската традиция на Сирни заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да пристъпят към взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят, е “Сладки заговезни и леки пости”.
За празника са характерни три основни момента: обредната трапеза, празничните огньове и кукерските игри.
Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична обредна трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства. Особено оживление създава обичаят хамкане – на края на конец /кълчищен или мартеница/, окачен за гредата на тавана или на полилея, се върти парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата – особена радост това доставя на децата – се мъчат да уловят окаченото с уста. Конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот. По същия начин се гадае за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба.
В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за празничната вечеря, си мият лицата на следващия ден – чист понеделник – за предпазвани от бълхи и мухи.
На Сирни заговезни и през предходната седмица, както казахме, си вземат прошка – по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. По-младите, държейки в ръка портокал или лимон, целуват ръка на възрастните по три пъти, като им се отговаря “Просто да ти е”. Те носят и подаръци – най-често баница и вино.
Паленето на огън на Сирница е важен и характерен обичай. Прави се в деня на Заговезни преди вечерята. Главните участници са момчета от 8 до 14 години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че докъдето стига светлината им, дотам през лятото няма да падне градушка. А прескачането на огъня предпазва от бълхи.
Хора се играят за последен път на Сирни заговезни, защото както и сватбите, те са забранени по време на строгите Великденски пости.
Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже /главно ергени/ през Сирната неделя и някъде в понеделника след Сирни заговезни, наричан Кукеровден. Всяка кукерска дружина си има водач – кукер, баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари /двама или четирима/, берберин. Всички кукери са с окачени на кръста звънци с различна големина и носят дървени саби.
Първият обреден момент от кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, съпроводено със събиране на подаръци /брашно, боб, яйца/. Вторият момент е обредното заораване и засяване, в което централна фигура е царят. Обикновено той е най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. На царя може да се сложи трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символически “убиват царя” с носеното от тях оръжие – кросно, след което това обредно лице възкръсва.
Ето една от моите изпробвани рецепти в традицията на празника:

Салата Каприз
Тази ефектна салата е вдъхновена от италианската класика Салата Капрезе, разбира се, адаптирана като за у нас. 
Патриотична е - в бяло, зелено и червено - като по поръчка за 3 март.
Продукти:
2 – 3 големи домата
10-тина маслини
1 малка главичка лук
100 г сирене
100 г извара
2 с.л. настъргано пармиджано
по 1 с.л. ленено семе и бял синап /семена от горчица/
пресен босилек
зехтин
сол
Приготвяне:
Нарежете лука на ситно или на пръстени и леко го размачкайте. Нарежете доматите на едро, може и да ги обелите. Посолете и подправете със сол и зехтин и поръсете с листенца пресен босилек, накъсани на парченца.
Намачкайте сиренето в друг съд, прибавете към него изварата, пармиджаното и семената /може и без тях/. Пармиджаното и семената придават пикантен вкус на сиренената смес. Капнете малко зехтин в нея и объркайте добре. Направете я на топки с големината на цариградски кюфтенца и ги наредете върху доматите в салатиера. Украсете с клонче босилек. 
За заговяването не е важно толкова яденето, колкото веселието.
Сладки заговезни!
Надя Петрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар