сряда, 5 март 2014 г.

В Канада обичат най-много путин


И аз като вас бях потресена от откритието, че в Канада и особено в Квебек направо има култ към него. Култът включва фестивали, празници, филми... Освен това популярността му расте с всяка година и вече е световна. Да не говорим че не подлежи на президентски мандат. Защото не става въпрос за Путин от Москва.
А за путин от Квебек. Национално канадско ястие от пържени картофи, кашкавал и сос. Както виждате, чист фастфууд, както винаги просто обгърнат от народната любов. Сервира се навсякъде, ако не, помолете да ви смесят картофи с кашкавал и сос по желание. Може да го превърнете и в кулинарна глезотия, ако искате – например гурманите биха го пробвали с трюфели или фуа гра. И тогава трудно може да го наречете третокачествена храна.
Путин стана на 58 години. През 1957 г. Фернан Лачанс, скромен ресторантьор, угодил на много
забързан клиент да увие заедно с картофите мек кашкавал. Лачанс като честен човек го предупредил, че ще стане каша и даже не можел да си помисли, че този бъркоч не само ще го прослави, но ще стане и любимото му ястие. Нарекъл го путин, което на канадски френски значи безпорядък... само че ударението е на последната сречка, да не сбъркате нещо с друг герой от кръстословицата... Ясно е, че хомо телевизионикус по целия свят, който, известно е, седи пред телевизора и набива фаст фууд, първо се е сетил за това ястие, когато избраха Путин. Сик транзит глория мунди – от манджа на човек. Сик се печелят и много пари. Ай сик тир и честито на печелившите.
Видовете путин са много - има даже италиански путин – със сос за спагети и италиански изварен кашкавал, но оригиналът бил направен с произведен в квебекския Уорик, което е върхът на канадския кашкавал. Сосът към путина се появил по-късно и в началото бил много по-малко, отколкото сега.
Лачанс бързо сметнал /в този бизнес бързината е важна, като да играеш на борсата, разсееш ли се, или нещо ще ти загори, или ще ти гепят под носа откритието/, че има хляб в това и започнал специално да прави пакети картофи с кашкавал – за из път или както вече е известно – тейк ауей. И така от дефекта преминал към ефекта. Вездесъщата американска на всяко гърне мерудия – кетчупа всеки да си добавя както си иска. Дълго се въздържал да въведе ястието в ресторантското меню, понеже гледката в чиния не му харесвала – чак со 1964-та се назлъндисвал. Тогава го предложил на клиентите, но с ароматен сос, създаден от жена му. Сервирали го отделно и всеки клиент сам решавал как да го ползва – като заливка или да си топи картофите в него. Така даже от естетическа гледна точка било по-добре. Освен това от устата на създателя излязла крилатата фраза «ежте путина без сос, че да не дебелеете».
Така били създадени първите путинарии в света.
Въпреки скромния произход, за путин писали къде ли не, макар че французите въобще не се посвенили да го определят като дърварска кухня...  
По канона картофите не бива в никакъв случай да са замразени, да се нарежат на дълги сламки и да са изпържени в качествена мас. Всичко друго – растително масло, краве, маргарин само ще развалят вкуса му. Що се отнася до соса, канадците са спрели предпочитанията си след дълги експерименти на тъмен гъст пикантен сос за барбекю, но тук не можем да бъдем настоятелни – в тази рецепта сосът е нещото, където хората проявяват творчески, артистични и всякакви предпочитания и експериментират, обикновено с това, което е в хладилника.
Най-важен в добрия путин е кашкавалът. Той трябва да е пресен, бял и направен от извара. Канадците препоръчват изварения чедър - Cheddar Cheese Curds, обаче е трудно с доставката. Като заместител много се използва и моцарелата, което канадците не приветстват.
Готовите картофи се смесват с кашкавала в дълбока купа и се заливат с горещ сос.
Вие може да поекспериментирате използването на разни сирена и сосове. Но може да
използвате и утвърдени прочути рецепти, като тази на главния готвач на американския хотел  Ritz-Carlton, който готви путин скрит от хорските очи само за семейството си. Че то иначе срам и позор – путин / Путин в изискано ресторантско меню, и то американско – живо начало на нова студена война, не дай боже никому.
И се опитайте да разберете дълбоката преданост на канадците към техния путин, която продължава повече от половин век. Дълбока и необятна е канадската душа, почти като руската.
Надя Петрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар