Фетучини Алфредо - едно от чудесата на Рим са създадени con amore

Това е една истинска римска рецепта – не е трудна и е наистина калорична. Фетучини Алфредо – паста, направена от фетучини, пармиджано, краве масло и сметана. За последното пак ще говорим. Та като се разтопят сирената и маслата, обгръщат с гъст, ароматен и калоричен крем фетучините. Ястието носи името на италиански ресторантьор, но е много популярно в Америка, където към горните съставки слагат магданоз, чесън, скариди или пилешко.

Въпросната паста с кашкавал и масло има дълга история както в Италия, така и извън нея. Алфредо ди Лелио, ресторантьорът – създател, я популяризира сред американските туристи със собственото си име и неповторим спектакъл при сервирането й, което просто я превръща в една италианска опера.

Историята разказва, че ястието е създадено от ди Лелио в неговия ресторант Алфредо алла

Скрофа през 1914 като вариант на фетучини ал буро, известна италианска рецепта. При нея маслото се прибавя преди и след като фетучините се слагат в купата за сервиране и това се нарича doppio burro – двойно масло. Оригиналният принос на ди Лелио е да увеличи количеството на маслото в съда, т. е. да се напоят с масло още повече – това той нарича triplo burro – тройно масло. Чудите се защо му било нужно това. Ами ето ви опера, аморе, италиано – измислил това за бременната си женица, която много повръщала. Явно загрижен за нея и бъдещия си наследник, той решил да слага здрава подсилка в храната й. След като тя отново почнала да яде, Алфредо прибавил новото ястие към менюто на ресторанта си. Почит и уважение на такива съпрузи, нали дами?

Ето как един уважаван колега тълкува рецептата: “Всеки турист асоциира фетучини Алфредо с Рим, макар че същото се казва талятели в Болоня. Но приготвянето на фетучините е много римско нещо със своята свещена простота. Нищо не правиш освен да прибавиш настърган кашкавал и масло – много масло. Това прави ястието златно на цвят”.

Кой е Алфредо? На първо място – готвач с опит, който предложил това красиво ястие през 1914-та в ресторанта си. Загрижен съпруг, върнал апетита на бременната си съпруга с яйчената си паста, пармиджано и масло, приготвена по римската готварска традиция, синоним на която е простотата.

Но също и екстравагантен италианец – готвач, който лично сервирал на клиентите тънките си като хартия фетучини със златни вилици, подарени му на времето от не по-малко златните звезди на нямото кино Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс. Ето за този “оперен” спектакъл Алфридо останал в историята. През 50-те и 60-те Холивуд преоткрива Рим. Папараците се скъсват да снимат актьори като Тайрон Пауър, Ава Гарднър, Ричард Бъртън, Лиз Тейлър и София Лорен пред чинии с фетучини Алфредо, с което направили ресторанта световноизвестен. Днес ресторантът се управлява от внука на Алфредо и златните вилици все още се използват при специални случаи.

Кулинарният писател Самюъл Чембърлейн срещнал Алфредо в Италия в края на 50-те. Описва

го като великият Алфредо, шоумен пар екселанс, който кара безброй очаровани и гладни туристи да възприемат красотата, седнали пред чиния гореща паста. Кралят на пастата отново е в играта /Алфредо – пенсионер се отказва от стоенето вкъщи/ и открива нов ресторант, в който размахва златната вилица и лъжица, а неговите Maestosissime Fettuccine all’Alfredo са най-царственото нещо без съмнение. Според него ресторантът му трябва да бъде посетен поне веднъж, за да види човек този възрастен, мелодраматичен добродушен човек в действие.

Ако вярваме на Ню Йорк Таймс, ресторантът на ди Лелио става известен когато златната двойка на нямото кино спират там да похапнат и се влюбват във фетучините Алфредо по време на медения им месец през 1927 г. За да изразят своето задоволство, те му подаряват въпросните митични златни вилица и лъжица, както и снимка, на която папкат точно това в същия ресторант. Собственикът гордо закача снимката на стената на малкия си ристоранте. А когато младоженците Мери и Дъглас се връщат в Холивуд, сервират точно това ястие на близки и приятели. Мълвата бързо тръгва и ето – Америка е в плен на фетучините.

Като се пенсионира през 1938, Алфредо продава бизнеса си заедно със снимките на дядото на Марио Мозети. Той запазва всичко така, включително и менюто. За завръщането на големия готвач вече говорихме, но това не е краят на историята. Напротив – има истинска експанзия – в Ню Йорк са открити два ресторанта през 70-те години, а днес в Америка фетучини Алфредо се сервират навсякъде.
Разбира се има вариации на рецептата, които смъкват цената, но лошото е, че и качеството отива надолу. Например да се ползват по-евтини сирена вместо Пармиджано – Реджано, някои даже в сиренето слагат брашно, за да лепне. За да ги използват пък като гарнитура, отгоре слагат пилешко и зеленчуци.  

А сега – оригиналната рецепта

Фетучини Алфредо

Надя Петрова