Това е една истинска римска рецепта – не е трудна
и е наистина калорична. Фетучини Алфредо – паста, направена от фетучини,
пармиджано, краве масло и сметана. За последното пак ще говорим. Та като се
разтопят сирената и маслата, обгръщат с гъст, ароматен и калоричен крем
фетучините. Ястието носи името на италиански ресторантьор, но е много популярно
в Америка, където към горните съставки слагат магданоз, чесън, скариди или
пилешко.
Въпросната паста с кашкавал и масло има дълга
история както в Италия, така и извън нея. Алфредо ди Лелио, ресторантьорът –
създател, я популяризира сред американските туристи със собственото си име и
неповторим спектакъл при сервирането й, което просто я превръща в една
италианска опера.
Историята разказва, че ястието е създадено от ди
Лелио в неговия ресторант Алфредо алла
Скрофа през 1914 като вариант на
фетучини ал буро, известна италианска рецепта. При нея маслото се прибавя преди
и след като фетучините се слагат в купата за сервиране и това се нарича
doppio burro – двойно масло.
Оригиналният принос на ди Лелио е да увеличи количеството на маслото в съда, т.
е. да се напоят с масло още повече – това той нарича triplo burro – тройно масло. Чудите
се защо му било нужно това. Ами ето ви опера, аморе, италиано – измислил това
за бременната си женица, която много повръщала. Явно загрижен за нея и бъдещия
си наследник, той решил да слага здрава подсилка в храната й. След като тя
отново почнала да яде, Алфредо прибавил новото ястие към менюто на ресторанта
си. Почит и уважение на такива съпрузи, нали дами?
Ето как един уважаван колега тълкува рецептата: “Всеки
турист асоциира фетучини Алфредо с Рим, макар че същото се казва талятели в
Болоня. Но приготвянето на фетучините е много римско нещо със своята свещена
простота. Нищо не правиш освен да прибавиш настърган кашкавал и масло – много
масло. Това прави ястието златно на цвят”.
Кой е Алфредо? На първо място – готвач с опит, който предложил това красиво
ястие през 1914-та в ресторанта си. Загрижен съпруг, върнал апетита на
бременната си съпруга с яйчената си паста, пармиджано и масло, приготвена по
римската готварска традиция, синоним на която е простотата.
Но също и екстравагантен италианец – готвач, който лично сервирал на
клиентите тънките си като хартия фетучини със златни вилици, подарени му на
времето от не по-малко златните звезди на нямото кино Мери Пикфорд и Дъглас
Феърбанкс. Ето за този “оперен” спектакъл Алфридо останал в историята. През
50-те и 60-те Холивуд преоткрива Рим. Папараците се скъсват да снимат актьори
като Тайрон Пауър, Ава Гарднър, Ричард Бъртън, Лиз Тейлър и София Лорен пред
чинии с фетучини Алфредо, с което направили ресторанта световноизвестен. Днес
ресторантът се управлява от внука на Алфредо и златните вилици все още се
използват при специални случаи.
Кулинарният писател Самюъл Чембърлейн срещнал Алфредо в Италия в края на
50-те. Описва
го като великият Алфредо, шоумен пар екселанс, който кара безброй
очаровани и гладни туристи да възприемат красотата, седнали пред чиния гореща
паста. Кралят на пастата отново е в играта /Алфредо – пенсионер се отказва от
стоенето вкъщи/ и открива нов ресторант, в който размахва златната вилица и
лъжица, а неговите
Maestosissime Fettuccine all’Alfredo са най-царственото нещо без съмнение. Според
него ресторантът му трябва да бъде посетен поне веднъж, за да види човек този
възрастен, мелодраматичен добродушен човек в действие.
Ако вярваме на Ню Йорк Таймс, ресторантът на ди Лелио става известен когато
златната двойка на нямото кино спират там да похапнат и се влюбват във
фетучините Алфредо по време на медения им месец през 1927 г. За да изразят
своето задоволство, те му подаряват въпросните митични златни вилица и лъжица,
както и снимка, на която папкат точно това в същия ресторант. Собственикът
гордо закача снимката на стената на малкия си ристоранте. А когато младоженците
Мери и Дъглас се връщат в Холивуд, сервират точно това ястие на близки и
приятели. Мълвата бързо тръгва и ето – Америка е в плен на фетучините.
Като се пенсионира през 1938, Алфредо продава бизнеса си заедно със снимките на
дядото на Марио Мозети. Той запазва всичко така, включително и менюто. За
завръщането на големия готвач вече говорихме, но това не е краят на историята.
Напротив – има истинска експанзия – в Ню Йорк са открити два ресторанта през
70-те години, а днес в Америка фетучини Алфредо се сервират навсякъде.
Разбира се има вариации на рецептата, които смъкват цената, но лошото е, че и
качеството отива надолу. Например да се ползват по-евтини сирена вместо
Пармиджано – Реджано, някои даже в сиренето слагат брашно, за да лепне. За да
ги използват пък като гарнитура, отгоре слагат пилешко и зеленчуци.
А сега – оригиналната рецепта
Надя Петрова
