Празникът в чест на Света Петка Българска – Петковден се
празнува на 14 октомври. Българската светица и отшелница Параскева – Петка е
живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват, Тракия. След смъртта на родителите
си се заселва в Йорданската пустиня. На преклонна възраст се връща в родния си
град, където почива. Мощите на светицата са един от трофеите, които цар Иван
Асен ІІ донася в Търново след Клокотнишката битка, за което има разказ, датиращ
от това време. Сред литературните творби, които са й посветени, особено ценно е
“Житие на Св. Петка”, написано от Патриарх Евтимий.
За отношението към нея като закрилница на българския
народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в
държавни и международни актове. В договора с Венеция цар Иван Александър (1347 г.)
се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата
Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново са
странствали доста през вековете – първо били отнесени от видинския Константин II Асен, син на Иван Срацимир през
1395-та. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св.
Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се
озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия
изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн.
село Пороище, край Разград) в столицата му Яш.
Те се пазят и днес в църквата “Три светители”
в този румънски град.
Сред миряните има разпространена друга версия за
озоване на мощите в Яш. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат
спасени от турското поробване. Когато турците превземат и Видин са дадени на
сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали
голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.
По всичко личи, че Света Петка Търновска е
най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през
следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата
българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. Името й носи и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска
присъстват в българските църкви още от XIII в.
На Петковден се правят курбани и сборове. Овчарите пускат
кочове при овцете за оплождане, поради което на жените е забранено да шият,
режат и предат. На този ден е обичай да се четат молитви за здраве и се правят
освещавания на нов дом.
С празника българите отбелязват началото на зимата. В
някои райони от Петковден до Димитровден са “вълчите празници” – за предпазване
на овчари и добитък от вълци, поради което е забранено на жените да работят с
вълна.
В съботата преди Петковден в някои части на България
отбелязват Петковата задушница. Света Петка е покровителка на Троян.
На традиционната за празника обредна трапеза се слагат типични
за есента ястия от месо – предимно овнешко, кокошка, яхния с праз, сарми.
Предлагаме ви традиционни за различни части на страната рецепти, подходящи и за
сезона.
КУРБАН-ЧОРБА ОТ ОВЧЕ МЕСО
Според
познавачи истинският курбан е точно такъв – като в тази смолянска рецепта.
Продукти: тлъсто овче месо 0.500 кг, сол на вкус.
Месото се
нарязва на парчета, залива се със 7 чаени чаши вода и се слага на огъня. Посолява
се, след като кипне, и се вари на тих огън. Поднася се топла.
ОВНЕШКО ЧЕВЕРМЕ
Тази
рецепта е есенен вариант на прочутото родопско чеверме.
Заколва
се по-тлъст млад овен, т. нар. брав. Одира се и се почиства от вътрешностите.
Измива се и се посолява. Между трупа и краката се правят отвори с нож, в които
се посипва сол. Зашива се коремният отвор и овенът се набожда на дървен шиш.
Единият заден крак се отрязва до колянната става, а другият се прерязва така,
че да се държи на сухожилията. Между костите и сухожилията на коленните стави
се пробиват широки отвори. Задните крака се извиват назад успоредно на опашката
и се скопчват с шина, като полупрерязаният крак се намушква в направената дупка
на другия крак.
Изгарят
се дърва, за да се получи много жар. На 30-40 см от жарта се забиват 2 чатала,
на които се поставя шишът с овена. Шишът се върти бавно и непрекъснато на 25-30
см над жарта. От време на време овенът се намазва с парче лой, набодено на
пръчка, за да не прегори. Печенето продължава от 3 до 5 часа (в зависимост от
големината и върастта на животното и от силата на огъня). За да се познае дали
чевермето е готово, с върха на ножа се пробожда месото около плешката. Ако
излиза бял сок, чевермето и опечено. След изпичането чевермето се свлича от
шиша върху букови или елови клонки или над широк съд. Консумира се топло.
от Пиринско
Продукти: агнешко (овнешко, телешко) месо 750 г,
мазнина 100 г (1/2 чаена чаша), кромид лук 150 г (2-3 глави), червени домати
0.500 кг (6-7 бр.), гъби 300 г (2 чаени чаши), пиперки 0.500 кг (8-10 бр.),
лютиви пиперки 4-5 бр., ориз 100 г (1/2 чаена чаша), чесън 1 глава, чубрица,
копър, магданоз и сол на вкус.
Месото
се нарязва на дребни парчета и се запържва в сгорещената мазнина заедно със
ситно нарязания кромид лук, след което се задушава с част от нарязаните на
дребно червени домати, залива се с бульон или топла вода и се вари на умерен
огън, докато омекне. Тогава се прибавят нарязаните на ивички гъби и пиперки,
целите лютиви пиперки, обелените скилидки на чесъна и сол на вкус. След 15-20
минути се прибавят оризът и останалите домати, нарязани на кръгчета. Ястието се
залива с малко вода и се доварява на тих огън. Поръсва се със ситно нарязаните
чубрица, копър и магданоз и се поднася.
Надя Петрова
