И аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата си

29 юни е неподвижен църковен празник, който в източноправославния календар е посветен на светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още “стълбове на православната вяра”. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

Петър е бил един от любимците на Христос – той е свидетел на Преображението Господне, както и на предателството, извършено от Юда в Гетсиманската градина.

Хората смятали погрешно Исус ту за Йоан Кръстител, ту за пророк Илия, ту за пророк

Йеремия… Но Петър му казал: “Ти си Христос, синът на живия Бог”. А Христос му отговорил: “Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а моят отец, който е на небесата! И аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя “камък” /петър означава камък/ ще съградя църквата си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на царството небесно…”

Ето защо в народното съзнание и сега свети Петър е райски ключар. След Възнесението на Христос ап. Петър посетил различни земи и навсякъде проповядвал Божието слово. Към 67г. отишъл в Рим.

Точно по това време император Нерон предприел жестоки преследвания на християните. Ап. Петър бил затворен в тъмница и след няколко дни – на 29 юни 67г. бил предаден на смърт. Осъдили го на разпятие. Той поискал да бъде разпнат с главата надолу, защото не е достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тогава бил на 75г. Подвигът му не бил забравен и по-късно на гроба му бил построен храм – и то не какъв да е, а величествения “Сан Пиетро” в Рим – световния символ на християнството.

Павел, с рождено име Савел бил евреин от гр. Тарс, Киликия. Той имал римско гражданство, наследено от дедите му. Бил доста начетен за времето си човек и силно вярвал в Бога. Отначало гонел християните, докато не чул глас от небето: “Аз съм Исус, когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си!”

Савел бил толкова изплашен, че ослепял, три дни не ял и не пил нищо и само се молел. После при него отишъл ап. Ананий и го кръстил. Савел прогледнал и станал един от най-ревностните ученици и защитници на Христос. Заедно с християнството той приел името Павел и тръгнал да проповядва учението в различни страни.

Апостол Павел бил осъден на смърт от Нерон заедно с апостол Петър и на 29 юни 67г. бил посечен с меч.

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е най-почитаният летен празник в традициите

на нашия народ. Празнува се по време на жътвата. Но според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове, ябълки и сливи – петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забранено да се ядат ябълки, разрешението идва едва след носенето им в черквата. Народната вяра тачи свети Петър като пазач на райските порти. Ето защо раздаването на ябълки се свързва с това – да разреши св. Петър на починалите деца да си откъснат плод в райските градини.

Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. Отговяването става с петровско /тазгодишно/ пиле и пилешка каша, защото пилето е символът на Петровден. На трапезата се слага прясна пита, баница, прясно сирене. Празникът е един от дните, в които се прави курбан. Няма строга забрана за работа.

Във връзка с празника ще ви предложим няколко традиционни български рецепти за ястия с пиле.

Петровско пиле

Продукти:

1 кг пиле, 1 пакетче масло, 1 с.л. сол

Приготвяне:

Пилето се измива и почиства, в корема му се слага маслото, посолява се и се пече до почервеняване.

Пиле с джанки

Продукти:

1 кг. пилешко месо

100 г.масло

50 г.сланина /свински гърди/

20 г. брашно

700 г. джанки

15 г.лук

150 г.червени домати

лъжица червен пипер

връзка копър.

Приготвяне:

Пилешкото месо се нарязва на парчета, които се запържват леко в маслото, след което се прибавят сланината /свински гърди/ и нарязаният лук, доматите и солта, както и разтвореното в малко вода брашно.

Отгоре се наръсва с червен пипер /може и лют/ и се оставя да ври до сваряването на месото /да остане на мазнина/.

Измитите и изчистени от костилките джанки се прибавят към яденето накрая, като се варят около 5 минути. Готовата гозба се наръсва с червен пипер и и се слага нарязаният на ситно копър.

Супа от пиле

Продукти:

пиле 0.500 кг, моркови 50 г (1 бр.), корени от магданоз 60-75 г (2 бр.), кромид лук 100 г (2 глави), черен пипер 8-10 зърна, дафинов лист 2 бр., растително масло 50 мл (5 супени лъжици), брашно 10 г (1 супена лъжица), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), ориз 10 г (1 супена лъжица), яйца 2 бр., кисело мляко 100 г (1/2 чаена чаша), лимон 1 бр., магданоз, черен пипер и сол на вкус.

Приготвяне:

Пилето се нарязва, залива се с 6-7 чаени чаши студена вода и се слага на огъня да ври заедно с морковите, магданозовите корени, черния пипер, дафиновите листа и сол на вкус. В мазнината се поставят последователно и се задушават ситно нарязаният лук и брашното, разбъркват се с червения пипер, разреждат се с малко бульон и се изсипват в супата. След десетина минути се слага оризът и се вари до омекване. Супата след свалянето й от огъня се застройва с разбитите яйца, киселото мляко и лимоновия сок, поръсва се с черен пипер и ситно нарязан магданоз и се поднася.

Каша с пиле

Продукти:

1 пиле около 1 кг, кромид лук 300 г (4-5 глави), краве масло 100 г (1/2 чаена чаша), брашно 150 г (3/4 чаена чаша), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), сол на вкус.

Приготвяне:

Пилето се нарязва на парчета, посолява се и се сварява в малко вода. В мазнината се задушава ситно нарязаният лук, а след това се запържва до златисто оцветяване брашното. Прибавя се червения пипер и се налива по малко бульон от пилето, докато се получи рядка каша. След като заври кашата, се прибавя месото. Вари се още няколко минути, като често се разбърква, за да не загори.

Кокошка със сос

Продукти:

1 кокошка около 800 г, яйца 3 бр., брашно 20 г (2 супени лъжици), краве масло 60 г (1/2 пакетче), растително масло 100 мл (1/2 чаена чаша), чесън 4-5 скилидки, лимон 1 бр., оцет и сол.

Приготвяне:

Кокошката се сварява в подсолена вода. Отмерва се 0.5 л от бульона и в него се разбиват яйцата и брашното, а след това се прибавят счуканият чесън, малко оцет и кравето масло. Сосът се вари, докато получи желаната гъстота, като непрекъснато се разбърква, за да не се пресече. Кокошката се полива с растителното масло и се запича във фурната до зачервяване. Поставя се в широка чиния и се залива със соса. Наоколо се нареждат резенчета от лимона.

Задушено пиле с чесън

Продукти:

1 пиле около 800 г, растително масло 50 мл, кромид лук 100 г (2 глави), брашно 10 г (1 супена лъжица), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), черен пипер 5-6 зърна, чесън 10 скилидки, домати 0.500 кг (6 бр.), червено вино 60 мл (половин винена чаша), сол.

Приготвяне:

В мазнината се задушава до златисто оцветяване ситно нарязаният лук, а след това се прибавят и задушават брашното и нарязаните на ситно домати и скилидки чесън. Сместа се поръсва с червения и черния пипер, посолява се и се разбърква добре. Пилето се нарязва на парчета, посолява се, поставя се в тенджера, покрива се със задушените продукти, залива се с 1 чаена чаша топла вода и виното и се вари на тих огън до омекване.

Надя Петрова

Туин пийкс –ът на агент Купър – Кой уби Лора Палмър и Къде ми е вишневия пай

Кулинарната история се пише и в този момент. Киното също е муза за нашите “Знаменити рецепти”. Днес ще ви представим любимия десерт на любим герой от завладяващ сериал от началото на 90-те.

Аз съм доста асоциативен човек. Причините да избера днешната рецепта са, че излезе продължението на сериала. Лично аз никога не съм забравяла кой е агент Купър. Макар че за съжаление вече малко си спомням от “Туин Пийкс”и “Синьо кадифе” – двата филма, с които изгря звездата на Кайл Маклоклан, освен мрачната тежка атмосфера. Така или иначе, за да гледаме новите серии, ще се наложи някой ден да изгледаме отново старите, чийто край някак ми напомня за нещо от “Степния вълк” на Хесе, но тъй като скоро не съм препрочитала и вълка, не съм в състояние да обясня добре.

Иначе „Туин Пийкс“ (на английски Twin Peaks) е американски сериал по идея на Марк Фрост и Дейвид Линч, заснет за АВС в периода 1990 - 1991 г. Един от най-провокативните и интригуващи сериали изобщо, „Туин Пийкс“ пленява публиката с един-единствен въпрос: "Кой е убиецът на Лора Палмър?". Обаче както ние открихме, всъщност въпросите са два.

Името на сериите идва от малко градче близо до северната граница на САЩ и Канада,

разположено между хълмове близнаци /тук непременно трябва да вметнем, че в България не оставаме назад – има градче в Русенския край, наречено на доста използвания от местните жители български език Две могили – на английски – Туин пийкс/. Двоен е и образът на главната героиня, Лора Палмър (Шерил Лий), обичано от всички седемнайсетгодишно момиче, което е и Мис Туин Пийкс, отгледано от любвеобвилни родители. Или поне всички мислят така, докато трупът ѝ не е открит на брега, обвит в найлон. Шерифът Хари Труман, неговите подчинени и агентът на ФБР Дейл Купър (според множество критици най-добре изграденият образ в исторята на телевизията) проследяват загадъчните улики, тайните,опасни приятели на Лора и следите в нейните тайни дневници, за да разкрият загадката на нейната смърт. "Загадка,която постепенно и натрапчиво завладява жителите на провинциалното градче". Същевременно зрителят става свидетел на любовни триъгълници, безкомпромисната борба за финансовия рай-проекта "Гоуст Ууд", непростими грешки от тайното минало на героите. Убиецът Боб, Човекът от друго място, Гигантът, Жената с дънера, Едноръкият човек - какво свързва тези паранормални и странни персонажи и каква е тайната на Черната дупка? Каква връзка има Ронет Полански? Шедьовър, смесица от хорър, драма, трилър, научна фантастика. Друга запомняща се черта е саундтракът на Анджело Бадаламенти, заедно с гласа на Джули Круз. Но всичко това можеше да се случи и в Две могили. Сериалът роди крилати фрази - "Совите не са това, което са“ и „В град като Туин Пийкс никой не е невинен.“ Също и мъдри разсъждения, граничещи с философски въпроси като тези: „Сърцето — това е физически орган, всички знаем това. Но колко повече е емоционален орган — това също го знаем. Любовта, както кръвта, идва от сърцето. Кръвта и любовта свързани ли са? Сърцето изпомпва ли кръв, както изпомпва любов? Дали любовта е кръвта на вселената?“. Не забравяйте и следващите думи:

„Понякога — нека да кажем винаги — нещата се променят. Ние сме съдени като човешки същества по това как се отнасяме с нашите близки хора. Вечер, точно преди да заспим, както лежим в тъмното, как се чувстваме вътрешно? Гордеем ли се с държанието си? Или се срамуваме от него? Знаем в сърцето си, ако сме наранили някого — знаем. Ако сте наранили някого, не чакайте утрешния ден, за да му се извините. Светът може да свърши с тъга междувременно“.

А междувременно сериалът превърна актьора Кайл Маклоклан в звезда. Той става такъв докато говори за мястото, където свраките отиват, като умрат /обаче на английски сврака и пай се пишат по един и същи начин!/ или докато споделя мислите си с мистериозната Дайан /тя пък е нещо като Годо, въобще не я виждаме във филма/ на своя знаменит диктофон. Или докато пие прочутото си любимо кафе – в Туин пийкс, разбира се. И сега чуйте какво казва на Дайан: “Дайан, не е измислен начин ябълковият пай да изглежда като вишнев и дори велик сладкар нищо не може да направи по въпроса”. Цитираме това, защото във филма му дават да яде пай с горски плодове, маскиран като вишнев. Това е така, понеже сценаристът държал на своето – че агент Купър обича вишнев пай. Да, обаче Кайл Маклоклан слага вишневия пай сред най-омразните си храни на света заедно с варения бекон и зелето. “Ябълковият ми е любимият – казва той – обаче те /снимачния екип/ не могат да го направят да изглежда като вишнев, затова ми дават с горски плодове, с който се справям”. Когато в изграждането на една роля се намеси и такъв творчески проблем, само голям актьор може да се справи. Затова като питат Кайл Маклоклън как решава този сложен казус, той гордо отговаря: “Ходил съм три години да уча актьорско майсторство – за да разбера как да се преструвам в такива ситуации”. Научил е много повече обаче, щом като цял свят седи със затаен дъх и го гледа как ще излови убиеца на Лора Палмър. Какво направи специален агент Купър толкова любим на зрителите, особено на по-красивата част от тях?  Както споделя актьорът, той играе агента Купър като Шерлок Холмс в смисъл че е много интелигентен и разсъждава за мистерията умно. От друга страна агент Купър е чувствителен, разбира хората и се грижи за тях. Тази комбинация в характера му извиква топлотата на хората. В същото време хората усещат леката му ексцентричност. Е, и достатъчно хубав е... Това е готварската тайна на Маклоклан – да излъчваш нормалност, но всъщност да си ексцентричен и на моменти дори див.

И макар да минахме през вътрешната и екранната драма на актьора / героя, както и през ябълковия пай и този с горски плодове, време е да представим влезлия в кулинарната история, любимия

Вишнев пай на агент Купър

/който няма нищо общо с предпочитанията на звездата Маклоклан/

Продукти:

50 г захар, 1 с. л. лимонов сок, 400 г вишни или череши с изчистени костилки, 2 ч. л. нишесте, 1 с. л. вишновка, 1 с. л. грис (по желание), 3 ч. л. захар, 680 г замразено пясъчно тесто, което е размразено.

Приготвяне:

В тенджера на бавен огън кипнете 50-те г захар със 100 мл вода. Добавете лимоновия сок и вишните. Увеличете огъня и ги варете 3 минути. Разтворете нишестето с 3 с.л. от сока в тенджерата и добавете при вишните. Кипнете за 2 – 3 минути – да се сгъсти. Накрая добавете вишновката и оставете да изстива. На посипана с брашно равна повърхност разточете половината от тестото с дебелина половин см. С него наложете форма с диаметър 20 см, включая стените. Дъното посипете с гриса равномерно. Изсипете охладената плънка на равен слой.
От останалото тесто разточете кръг, краищата на който намажете с вода и покрийте с този лист пирога плътно. Подрежете излишните краища с нож и защипете с вилица капака към основата. Отгоре направете 2 нареза с нож /през тях ще излиза парата/ и охладете половин час.

През това време загрейте фурната до 180 градуса. Посипете пая с 3-те ч.л. захар и запечете до златисто 40-45 минути. Сервирайте с топка сметана или сладолед.

Ето и рецепта за пясъчно тесто:

Продукти:

3 чаши брашно, 300 г краве масло или маргарин, непълна чаша захар, 2 яйца, сода на върха на ножа, кората на половин лимон, ванилия

Приготвяне:

В широка купа сипете брашното, върху него – захарта, содата, ванилията, настърганата лимонова кора, най-отгоре – нарязаното масло. Първоначално объркайте всичко с тъп нож, прибавете яйцата и бързо омачкайте с ръце до получаване на еднородна маса. Пясъчното тесто не се меси продължително, защото става жилаво. Направете го на топка и го сложете завито в найлон в хладилник да се охлади. Ако остане, се съхранява във фризера и при нужда се размразява.

Забравих да спомена още една причина за избора на днешната рецепта. Сезонът на вишните идва. Репетициите започнете с череши...

Надя Петрова 

Болоня през зимата и сгряващата душата лазаня болонезе

Болоня е една достойна и приветлива стара жена с вкус към живота. Да я посетиш, сякаш напомня уюта на бабината къща с нейните разкази за миналото, топлота и гозби, чиито вкус и мирис не се забравя никога. Тя ще ти разкаже много, ще те научи на някои стари обичаи и в същото време ще те нахрани изобилно с най-простичките, но най-съвършени човешки консумативи – красота, култура и храна.

Хората в този голям град са разговорливи с чужденците и неуморени от тях. Те изключително приветливо ще ти посочат пътя, а не дай си боже, да поискаш съвет за храна – ще отбележат с кръстче върху смачканата ти карта къде е най-великата лазаня. 

Храната за тях е не просто култ, а религия със своите привични ритуали. Да ядеш там не

означава да отскочиш до магазина, за да напълниш хладилника си. Това е всъщност местното хоби, развлечение, чиято честота е право пропорционална на размера на вашите дънки. Често в търсенето на поредната забележителност може да кривнеш от маршрута, изкушен от поредната малка trattoria и нейното меню. И разбира се няма да сгрешиш. Да не ядеш там, това е същинският  „болонезе” грях. Разточителството по отношение на яденето битува на всяка крачка и човек с радост може да изучава хилядите видове салами, висящи по витрините.

Тук пазарът в почивните дни е една непрестанна феерия от човешки стъпки, отекващи в сенките на хилядите Болонски портици. Човек може да се заблуди, че тези хора отиват на мач или на някакво всенародно пиршество. Не, те просто са излязли да се разходят...до любимия си ресторант.

Старата университетска част е еклектичен градски кът. Там шумните студенти парадират с „новото” на фона на „старинното”. Най-древният измежду университетите стои като призрак от стари  времена. Времена, когато студентите са били шепа отбрана общност от равноправни колеги, а ученето е било възхищение, не задължение. Изключително любопитно е да се загубиш в това пространство, да отгатваш с колко съдби и истории е белязано. Именно там някъде се крие душата на университета, alma mater в същинския си вид.

Атмосферата напълно по италиански напомня карнавал, сгушен сред множество средновековни сгради с изхабено-червеникав цвят. В прегръдката на този град ще срещнеш хиляди усмивки и лица, озарени от радостите на живота. Най-приказната картина сред тези, които си складирам, я намерих там – в тишината на една декемврийска вечер. Снегът се сипе леко насред силуетите от сгради, докато хиляди коледни светлини окъпват мокрите паважи. Сякаш живееш в един черно-бял филмов декор и времето е спряло, за да запечаташ в съзнанието си тази коледна картичка.

Мина Петрова – текст и снимки

Визитната картичка на Болоня е без съмнение, любимата на всички италианска класика,

Лазаня болонезе

Продукти:

Кори за лазаня

Бял сос

Сос болонезе

Настъргана моцарела

Настърган пармезан

Краве масло

Бял сос – продукти:

4 с.л. краве масло

6 с.л. пълнозърнесто брашно

1 ч.л. сол

6 чаши мляко

1 чаша настъргана моцарела

1 чаша настърган пармезан

Настъргано индийско орехче 0.5 ч.л.

Болонезе сос – продукти:

3 с.л. краве масло

3 с.л. зехтин

1 глава нарязан лук

1 морков, ситно нарязан

1 стрък целина, нарязана

0.5 кг кайма – 50 на 50 свинско и телешко

1 чаша вино

Сол, пипер

700 мл. доматена пасата

2 скилидки пресован чесън

Риган и босилек

Приготвяне:

Пригответе белия сос – разтопете краве маслото в тефлонов съд, прибавете брашното и солта и бъркайте на среден огън докато стане на гладка каша. Прибавете млякото постепенно, за да не стават гранули. Накрая прибавете настърганите сирена и индийското орехче. Гъстотата на соса да е като на боза.

Пригответе Болонезе соса – разтопете в дълбок съд по 3 с.л. краве масло и зехтин. Прибавете лука, моркова, целината и леко запържете. Прибавете каймата, смесена с доматената пасата и виното и оставете да поври. Подправете със сол и пипер, риган и босилек и гответе захлупено на бавен огън около половин час. Пресовайте чесъна и смесете със соса. Сосът да е не е много гъст.

През това време затоплете фурната на 160-180 градуса.

В голяма и дълбока тава излейте половината от белия сос, покрийте с една трета кори за лазаня, без да ги застъпвате, излейте половината от месния сос – втората трета кори за лазаня, залейте ги с останалия месен сос. Покрийте с последните кори за лазаня и най-отгоре залейте с останалия бял сос. Печете на умерена фурна докато заруменее отгоре – половин до един час. Поръсете отгоре с още пармезан и моцарела накрая, ако искате. Сервирайте леко изстинала.

Аз предпочитам печенето на по-ниска температура, за да се избегне изсъхването на корите. Ако това стане, налейте отстрани покрай стените на тавата малко вода или бульон, за да го предотвратите. Дълбоката тава е задължителна, за да не изтече сос отстрани при печенето.

Рецептата е подходяща и за вегетарианци, ако месото се замени с 800 г нарязани пресни гъби.

Надя Петрова