Болоня през зимата и сгряващата душата лазаня болонезе

Болоня е една достойна и приветлива стара жена с вкус към живота. Да я посетиш, сякаш напомня уюта на бабината къща с нейните разкази за миналото, топлота и гозби, чиито вкус и мирис не се забравя никога. Тя ще ти разкаже много, ще те научи на някои стари обичаи и в същото време ще те нахрани изобилно с най-простичките, но най-съвършени човешки консумативи – красота, култура и храна.

Хората в този голям град са разговорливи с чужденците и неуморени от тях. Те изключително приветливо ще ти посочат пътя, а не дай си боже, да поискаш съвет за храна – ще отбележат с кръстче върху смачканата ти карта къде е най-великата лазаня. 

Храната за тях е не просто култ, а религия със своите привични ритуали. Да ядеш там не

означава да отскочиш до магазина, за да напълниш хладилника си. Това е всъщност местното хоби, развлечение, чиято честота е право пропорционална на размера на вашите дънки. Често в търсенето на поредната забележителност може да кривнеш от маршрута, изкушен от поредната малка trattoria и нейното меню. И разбира се няма да сгрешиш. Да не ядеш там, това е същинският  „болонезе” грях. Разточителството по отношение на яденето битува на всяка крачка и човек с радост може да изучава хилядите видове салами, висящи по витрините.

Тук пазарът в почивните дни е една непрестанна феерия от човешки стъпки, отекващи в сенките на хилядите Болонски портици. Човек може да се заблуди, че тези хора отиват на мач или на някакво всенародно пиршество. Не, те просто са излязли да се разходят...до любимия си ресторант.

Старата университетска част е еклектичен градски кът. Там шумните студенти парадират с „новото” на фона на „старинното”. Най-древният измежду университетите стои като призрак от стари  времена. Времена, когато студентите са били шепа отбрана общност от равноправни колеги, а ученето е било възхищение, не задължение. Изключително любопитно е да се загубиш в това пространство, да отгатваш с колко съдби и истории е белязано. Именно там някъде се крие душата на университета, alma mater в същинския си вид.

Атмосферата напълно по италиански напомня карнавал, сгушен сред множество средновековни сгради с изхабено-червеникав цвят. В прегръдката на този град ще срещнеш хиляди усмивки и лица, озарени от радостите на живота. Най-приказната картина сред тези, които си складирам, я намерих там – в тишината на една декемврийска вечер. Снегът се сипе леко насред силуетите от сгради, докато хиляди коледни светлини окъпват мокрите паважи. Сякаш живееш в един черно-бял филмов декор и времето е спряло, за да запечаташ в съзнанието си тази коледна картичка.

Мина Петрова – текст и снимки

Визитната картичка на Болоня е без съмнение, любимата на всички италианска класика,

Лазаня болонезе

Продукти:

Кори за лазаня

Бял сос

Сос болонезе

Настъргана моцарела

Настърган пармезан

Краве масло

Бял сос – продукти:

4 с.л. краве масло

6 с.л. пълнозърнесто брашно

1 ч.л. сол

6 чаши мляко

1 чаша настъргана моцарела

1 чаша настърган пармезан

Настъргано индийско орехче 0.5 ч.л.

Болонезе сос – продукти:

3 с.л. краве масло

3 с.л. зехтин

1 глава нарязан лук

1 морков, ситно нарязан

1 стрък целина, нарязана

0.5 кг кайма – 50 на 50 свинско и телешко

1 чаша вино

Сол, пипер

700 мл. доматена пасата

2 скилидки пресован чесън

Риган и босилек

Приготвяне:

Пригответе белия сос – разтопете краве маслото в тефлонов съд, прибавете брашното и солта и бъркайте на среден огън докато стане на гладка каша. Прибавете млякото постепенно, за да не стават гранули. Накрая прибавете настърганите сирена и индийското орехче. Гъстотата на соса да е като на боза.

Пригответе Болонезе соса – разтопете в дълбок съд по 3 с.л. краве масло и зехтин. Прибавете лука, моркова, целината и леко запържете. Прибавете каймата, смесена с доматената пасата и виното и оставете да поври. Подправете със сол и пипер, риган и босилек и гответе захлупено на бавен огън около половин час. Пресовайте чесъна и смесете със соса. Сосът да е не е много гъст.

През това време затоплете фурната на 160-180 градуса.

В голяма и дълбока тава излейте половината от белия сос, покрийте с една трета кори за лазаня, без да ги застъпвате, излейте половината от месния сос – втората трета кори за лазаня, залейте ги с останалия месен сос. Покрийте с последните кори за лазаня и най-отгоре залейте с останалия бял сос. Печете на умерена фурна докато заруменее отгоре – половин до един час. Поръсете отгоре с още пармезан и моцарела накрая, ако искате. Сервирайте леко изстинала.

Аз предпочитам печенето на по-ниска температура, за да се избегне изсъхването на корите. Ако това стане, налейте отстрани покрай стените на тавата малко вода или бульон, за да го предотвратите. Дълбоката тава е задължителна, за да не изтече сос отстрани при печенето.

Рецептата е подходяща и за вегетарианци, ако месото се замени с 800 г нарязани пресни гъби.

Надя Петрова