Въведение Богородично събира семейството край масата

На 21 ноември Българската православна църква отбелязва един от големите Богородични празници – Въведение на Божията Майка в храма, честван и като Ден на християнската младеж и семейство. Най-ранното известие за този празник в древната Църква е от края на І век. През VІІ век патриарх Тарасий го въвежда в Константинополската църква, а в Римокатолическата е установен от папа Григорий ХІ и за първи път е празнуван през 1374 година.

В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма. Тя заживяла там в служба на Бога, прекарвала дните си в усърден труд, молитви и се подготвяла да стане майка на Божия Син. Когато Дева Мария навършила пълнолетие, тя пожелала да не се омъжва, а да се посвети изцяло на Бога. Тогава свещениците по внушение на Светия Дух я сгодили за престарелия й сродник Йосиф. Той уважил обета й пред Господ, станал покровител на Света Богородица и пазител на родения от нея Иисус Христос.

Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости.

На този ден по време на празничната Света Литургия, вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света. На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната Света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага. В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

На отдалите се на пост им е позволено да ядат риба днес. Затова сме приготвили за вас една рибена рецепта за

Плато рибни асорти

Продукти:

300 г филета от платика

300 г филета от таранка /може и от херинга/

един морков, нарязан на жулиен с помощта на белачката за зеленчуци

10-тина цвята от броколи

50 г кашкавал, нарязан на пръчици

няколко пера лук

малко зелени подправки

маслини

1 лимон

сол, чер пипер, къри

олио

малко бяло вино

Приготвяне:

Измийте добре рибните филета и ги оставете да се отцедят. Намажете добре тава с олио и в малка купичка си направете смес от олио, сол, къри и пипер. Всяко от филетата намажете от вътрешната страна с тази смес и в единия му край сложете плънката – малко зелени подправки, пръчица кашкавал, морков, броколи, перо от лук. Може да използвате кисели краставички, зеленчуци от туршия – както ви покаже въображението. Навийте всяко филе на руло, прикрепете го с клечка за зъби и забодете на нея резен лимон и маслинка.

Налейте в тавичката половин чаша бяло вино и изпечете във фурна на 200 градуса около половин час, до готовност на рибата. Нека това ястие сплоти семейството ви край масата, както повелява традицията.

Надя Петрова

Патица с портокали - Ренесансовият чеиз на Катерина Медичи

Французите са родени гурмани, затова по инерция често им се приписва създаването на кулинарни шедьоври. Да не забравяме обаче, че образците на съвременното готварско майсторство, които познаваме добре, произхождат не само от Франция, но и от Италия...

Ако бракът на 14-годишната Катерина Медичи с наследника на френския престол беше осуетен, никога нямаше да опитаме изисканата патица с портокали например.

Потомката на един от най-богатите и влиятелни италиански родове още като бебе останала без майка, затова за нея започнал да се грижи чичо й. Благодарение на усилията му, които, както повелявало времето, били предимно съсредоточени в перспективата да се сключи изгоден брак, на богатата наследница й излязъл късметът да се омъжи на невръстната 14-годишна възраст. Избраникът Анри II бил от добро потекло, Орлеански херцог, бъдещ френски крал. Сватбата му с наследница на флорентински банкери била малко насила и мезалианс (неравен в социално отношение брак), но Катерина била роднина на папата, а това тогава било равносилно на „Равнис!Мирррно!” в католическия свят. Никой не си мислел, че Орлеанският херцог като втори кралски син ще седне на престола, освен съдбата, разбира се.

Катерина пристигнала във Франция с огромен багаж най-скъпи, изискани и нечувани предмети и с цяла свита италиански готвачи

които много скоро станали доста популярни. Не е за учудване, понеже по онова време френските им колеги смятали за качествен хранителния продукт с най-висока цена, който бил донесен от най-далеч.

Италианската кухня изиграла ролята на революционна за френската. Историците се кълнат, че тосканското ястие Papero al melaransio станало патица с портокали; че сосът бешамел е по-изискан вариант на Salsa colla и че именно от Тоскана Франция наследила страстта към лука и омлета и навика да се слагат

зелени подправки в сиренето

Дворът на Катерина Медичи станал моден законодател не само на френската кулинария, но и по отношение на всичко, свързано с приготвянето и консумирането на храната. Историците пишат, че именно италианците научили европейците да си мият ръцете преди ядене – прави са, защото до 1533-та това действие било непознато за френските люде. Заедно с готвачите и рецептите им Катерина донесла във Франция най-доброто венецианско стъкло, както и

посуда от италианския град Фаенца

откъдето и се родила думата „фаянс”.

Изневерите на краля съпруг – (Анри II бил изцяло под влиянието на любовницата си Диан дьо Поатие.), кървавата Вартоломеева нощ, деколтетата и токчетата, както и колекционирането на отрови все още предстоели в биографията на Катерина Медичи... Но в началото 14-годишната флорентинка била известна по-скоро с това, че дошла във Франция със свитата си от готвачи, за да научи французите на изискан вкус. Чак после тя се превръща в най-загадъчната жена на XVI век.

Патица с портокали (Paparo alla Melarancia)

През 1835 г. Франческо Замбрини публикува книгата Libro di Cucina, манускрипт на неизвестен тоскански автор от XIV в. В нея са събрани много средновековни рецепти, сред които и една за печена патица с портокал. Рецептата, която ви предлагам, е най-близка до оригиналната тосканска.

Продукти: - 115 г ситно нарязано прошуто - ситно нарязаната кора на 1 портокал - 60 плюс

още 30 г краве масло - щипка настъргано индийско орехче - сол и чер пипер - 1 изчистена и опърлена патица - половин чаша сухо бяло вино - сока, изстискан от 2 портокала и 1 лимон - корите на 2 портокала и на 1 лимон, нарязани на ситни кубчета - 2 с. л. ликьор „Гран марние” или друг портокалов ликьор - 1 портокал на резени – за декорация

Приготвяне:

1. В съд смесете прошутото, ситно нарязаната кора на 1 портокал, 60 г краве масло, индийското орехче, солта и пипера. Със сместа напълнете и намажете отвътре патицата. Зашийте отвора с готварски конец. Отгоре посолете патицата със сол и чер пипер.

2. В голям  и дълбок тиган или по-плитка тенджера разтопете 30-те грама масло на слаб огън. Веднага, след като се разтопи, сложете патицата и я запържете равномерно до златисто от всички страни. Намалете котлона на средна степен и прибавете виното – оставете го да се изпари.

3. Добавете сока и кората на портокалите и лимона, още малко сол и пипер. Покрийте с капак и гответе на слаб огън около час и половина, докато месото стане нежно. Обърнете патицата през това време веднъж, за да е равномерно задушена. Ако се налага, долейте по време на готвенето малко бульон, за да не се залепи патицата за дъното на съда.

4. Когато е готова, извадете я в чиния за сервиране и я дръжте на топло. Намалете огъня и прибавете в соса ликьора. Бъркайте с дървена лъжица 2–3 мин. и прецедете соса през фина цедка. Украсете патицата с резени портокали, полейте я със соса и я сервирайте топла.

Ако ви падне отнякъде и бутилка бяло тосканско винце (имам предвид някой от гостите да ви я подари например), ще сте най-щастливите хора на света.

Вместо да задушавам дълго на котлона, изпекох моята патица във фурната на 180 градуса - в началото отгоре и отдолу, докато получи златиста коричка, после - само на долния реотан до готовност. Важно е често да се полива с отделения сос, за да не изсъхне кожата - от китайците знаем, че тя е голям деликатес.

Надя Петрова

Печени ябълки с джинджифил, мед и канела

Няма по-добър символ на домашния уют от простичкия неделен десерт...

Продукти:

ябълки – за предпочитане сочен и леко кисел сорт

джинджифил – пресен или на прах

мед

канела

Приготвяне:

Измийте ябълките и ги издълбайте, като отстраните семената, но внимавайте да не пробиете отдолу плода. Ако джинджифилът е пресен, настържете го на ситно ренде. Във всяка ябълка сложете по четвърт чаена лъжичка джинджифил, щипка канела и чаена лъжичка мед. Отгоре – по 1 карамфилче за аромат. Наредете ябълките в тавичка, налейте малко вода на дъното и запечете в предварително загрята на 200 градуса фурна за десетина минути. Когато се разтопи медът и облее ябълките, вече имате бърз, ароматен, полезен и страхотен десерт. 

Печените ябълки са вкусни и топли, и студени, а ароматът им нашепва за домашен уют,

спокойствие и хармония.

Ако използвате сух джинджифил, сложете само 1 щипка, за да не люти.

Надя Петрова