Често представяме хора и рецепти, които са паметници на собствената си
слава. Днес ще ви представим едно пиле, което не само е достойно, но си има
истински паметник.
Брес е малка, китна област, разположена
в източната част на Франция, в Роно-Алпийски регион, който се намира между
Бургундия и Жура - и двете департаменти
във Франция, единият прочут с Дижонската горчица и прелестните си бели вина,
другият - с едноименната планина Жура, не толкова добре позната, а и забележима
по височина. Местността е предимно гориста, пейзажът - провинциален и селски в
пълния смисъл на израза “френски прованс”, т.е. не ме разбирайте погрешно - няма
мухи, ниви за обработване и стада с овце, а къщи с капаци на прозорците, семпли
и поддържани градини - за французина
това е въпрос на чест - биещи църковни камбани и симпатични люде, които никога
не пропускат да те поздравят. Къщите са издържани в един стил, тъй като е
задължително да съхраняваш местните традиции и да не разстройваш околния пейзаж
с каквато и да е модерна визия, която на такова място просто стои нелепо. Иначе
обстановката е приветлива – в кухните преобладават масивните дървени маси, а
всяка домакиня разполага с най-разнообразни, непознати нам, готварски принадлежности.
Машини за рязане на салами и сирена, огромни тенджери, гарафи и всякакви
изобретения, свързани с култа към храната и виното, пълнят уютните им кухни.
Отвън къщите са
украсени с връзки лавандула и сушени подправки, а насред цветята обичат да поставят
декоративни петли, кокошки и гномчета. Типичната брезанска къща е със скосен
покрив и вторият й етаж е поддържан с греди, които често пресичат цялата стая и
са потенциална опасност за контузии, ако не се движиш приведен. Интериорът
зависи от вкуса на собственика, но в повечето случаи и той носи духа на
мястото. Ако сте на “ти” с френския, тамошният може да ви се стори малко странен и
това е влияние на местния франко-провансалски диалект ( за сведение него го
говорят и в алпийските части на северна Италия, в Женева и Valle d’Aosta ).
Историята отрежда на това парче
земя роля на разменна монета може би заради граничното му разположение и
близостта едновременно с Швейцария и Италия. През средновековието е владение на Lord Bagé, впоследствие се оказва в ръцете на
династията Савой (1272г.) - най-устойчивата царска кръв в европейската история,
чийто представител е Виторио Емануеле – последният италиански крал. В 1601г.
френският крал Луи IV
получава Брес от Савой в замяна на тогавашното княжество Салуцо според
условията на Савойския договор и така след многобройни разправии и
дипломатически хватки остава в територията на Франция. Луи IV едва ли е предполагал с какво
богатство се сдобива в лицето на Брес и земята, по която тичат емблематичните
брезански пилета (Poulet de Bresse), чиято тежка участ е да се жертват вече векове в името на
родината и нейната гастрономическа слава, намирайки края си в ръцете на някой
опитен готвач.
Типичният пернат представител на
породата Bény, отличаващ се с червения си гребен, бяло оперение и сини
крачета, носи цветовете на трикольора и се слави като талисман на Франция.
Брезанци се гордеят не само със забележителния външен вид на пилетата си, но и
с уникалния вкус на месото, което експерти провъзгласяват за абсолютен
победител в категорията вкусови качества. Poulet de Bresse си има фенове по целия свят – обявеният за
гастрономически алхимик Хестън Блумънтол, главен готвач в английския ресторант
“The Fat Duck” също го възхвалява в специалното си изследване “В търсене на
съвършенството”. Не е тайна, че много от почитателите си устройват специални
кулинарни екскурзии, в които неизменно присъства и похапването на брезанско
пиле, комбинирано с прочутите за района бели вина. Цената за кило по супермаркетите и
деликатесните магазини надхвърля 15 евро. В местните брезански ресторанти го
сервират под всякакви форми - от салата до пици и спагети по брезански – но
независимо от това вкусът е незабравим и винаги на ниво.
Гурманът разбира, че е попаднал където трябва, когато види край пътя
паметника на прочутата кокошка.
Ето класическата рецепта:
Пиле по брезански
Продукти:
Един брой брезанско пиле, изчистено, около 2,2 кг
2 връзки естрагон
75 гр. масло
1 глава дребен лук
150 мл. бяло вино
500 мл прясна сметана за готвене
сол и пипер
Приготвяне:
Разтопете маслото в
малка тенджерка на бавен огън. Щом се разтопи, го преместете от котлона и с лъжица отстранете
образувалата се по повърхността бяла пяна, така че да остане само млечната
течност, утаила се по дъното. Използвайте само това пречистено масло, оставете го настрана, докато ви
потрябва, в съд, поставен в тава с гореща вода. Измийте естрагона и махнете
листата от стъблото му, след което ги подсушете с хартия. Напълнете пилето с четвърт
от него и го подправете със сол и пипер. Поставете пилето в съд и отгоре
полейте с разтопеното масло. Запечете пилето равномерно от всички страни на
умерен/среден огън – 180 градуса, често заливайки го с маслото, за да не
загори. Обелете лука и нарежете ситно. В огнеупорен /йенски съд/ с похлупак
сложете пилето по гръб и добавете лука, бялото вино, 150 мл. вода и четвърт от
пресния естрагон. Захлупете съда и оставете във фурната за 15 мин., после запечете
пилето от едната му страна за не повече от 20 мин., след което го обърнете на
другата му страна и го печете пак толкова. Извадете го от съда и го задръжте
топло. Същия съд от пилето оставете на висока температура, докато сосът не
намалее наполовина. Добавете сметаната и
остатъка от естрагона, запазвайки най-хубавото от тях за украса на блюдото.
Продължете да изварявате соса, докато не придобие консистенцията на сироп. Подправете
още, ако е нужно и прецедете, притискайки листата на естрагона, за да се отдели
хубаво повече сок. Сервирайте пилето в подходящ съд и го залейте отгоре със
соса. Гарнирайте със свежи листа от естрагон.
Не е случайно, че
естрагонът е познат още не само с името тарос, но и с името френски пелин. Така
тази рецепта става още по-френска.
Ммм, сещам се, че Естрагон е герой в "Очакване на Годо",
En attendant Godot на френски, пиеса, написана от нобелиста Самюъл Бекет
и разбира се, публикувана първо в Париж през 1952 г., макар авторът - гений да е ирландец...
Честит 14 юли! Свобода, равенство, братство! :)))
Надя Петрова и Мина Петрова