 |
| Св. Георги, Кремиковски манастир |
Най-зеленият от всички /като ирландския Св.
Патрик/ - 6 май е денят на Св. Великомъченик Георги Победоносец – любим народен,
че и всенароден празник, понеже го тачат българите от всички етнически групи.
Като дойде, вадим не само летните дрехи от гардероба, но и летните навици и
тиферичи – това започва с печенето на агнето в деня на празника и така продължава
до есента.
Св. Георги е може би най-почитаният светец
на българите. С блестящо за времето си образование и едва 20-годишен той
получил военната титла трибун за отличните си качества на пълководец. След
официалното признаване на християнството се превръща в образец на идеалния воин
– християнин и в светец – покровител на войната и войската. Ето защо на иконите
го виждаме изобразен като въоръжен конник, в нозете му е убитата ламя. Облечен
е със зелени дрехи, цветът - символ на идващата пролет.
Свети Георги е от раннохристиянските светци, когото почитат не само
православните и
 |
| Св. Георги, Широка лъка |
инославни християни, но също и мюсюлмани, и дори будисти.
Затова и хиляди мюсюлмани се стичат в навечерието на 23 април /по стар стил/ в
манастирите, посветени на светеца, в Близкия изток.
 |
| Гела - място за агнешки курбани |
Още през ХIV век византийският император Йоан Кантакузин се позовава на
древната мюсюлманска почит към светията като аргумент в полемиката си с исляма.
Сред най-посещаваните от мюсюлманите днес светини са манастирът "Св.
Георги" в Лида, където е неговият гроб. Мощите му са взети от
кръстоносците, като сега там се съхранява само малка частица. Въпреки че
Йерусалимската патриаршия чества паметта на светеца по стар стил, мюсюлманите
се събират и на 23 април, като купуват жертвени агнета.
Друга популярна светиня е
крепостта на св. Георги в Кайро, където е бил държан затворен, както и
манастирът "Св. Георги Кудуна" на Принцовите острови. Мюсюлманите
честват православния светец, защото го възприемат като символ на живота.
Другата причина за тяхната
почит е зеленият цвят на дрехите му в повечето икони. А в исляма зеленият цвят
е основен символ. Вярва се, че е предпочитан от Мохамед, който носел само
зелени чалми. Зелено било и неговото знаме. Затова е много използван във
вътрешната украса на джамиите, на гробовете на ислямските учители, както и е
един от задължителните цветове в знамената на мюсюлманските държави.
Многобройните са
мюсюлманските предания за чудодейната помощ от страна на светеца към тях.
Освен това зографисван като победител с меч, копие и бойни доспехи, той
няма как да не
 |
| Агнус деи - тъжната жертва в името на живота |
предизвиква у мюсюлманите чувство на страхопочитание и уважение.
"Раят лежи в сянката на меча", както е писал знаменитият ислямски
богослов от VIII век Ал Букари.
У нас мюсюлманите - турци,
българи или роми, също празнуват масово празника под името Хедрелез (Херделез,
Айдрелез). Това са всъщност двама мюсюлмански светци мъченици – Хадър и Илияз, покровители на хората,
животните и плодородието. Те постепенно са
персонифицирани в една личност. Двамата винаги се движат в противоположна посока – ако
единият върви към изток, другия върви на запад, ако единия е на север, другият
държи юга. Това правят, за да помагат на хората от различните пространства.
Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образи и
искат помощ; ако не я получат, тези, към които са се обърнали, са обречени на
неуспех, а понякога и на големи беди. Двамата светци се срещат само веднъж в
годината, между първи и пети май, за да си разкажат къде са били, какво добро
дело са извършили, с какво са помогнали на хората.Етнолозите прибавят още една причина за това
почитане на Гергьовден от страна на мюсюлманите в България - в началото на май
и за тях, както за християнските им съседи, започва усилената полска работа.
 |
| Родопите, където религията е една - красотата |
В крайна сметка и християните, и мюсюлманите жертват агне
за курбан на светеца – покровител. Обикновено се избира първото родило се мъжко,
по-често бяло на цвят, по-рядко черно. То също се окичва с венец, на дясното
рогче /или на двете/ се прикрепя свещичка и се запалва преди коленето. В този
момент то се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода.
Колят агнето под плодно дърво и оставят кръвта да попие в
земята. В Западна България колят при река, където кръвта изтича във водата.
С тази кръв правят кръстен знак по челата на децата, за
да не ги лови уроки.Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не
влизат магии и болести в къщи.
Костите на агнето се събират и след празника се заравят в
мравуняк, за да се въдят овцете като мравки, на нивата или ги хвърлят в реката
– да тече млякото като вода. Запазва се само кокалчето от десния преден крак на
агнето, с което на следващата година украсяват обредните гергьовски хлябове.
Гергьовденското агне се пече цяло, може да е пълнено с
дреболии и ориз, като върху него се слага стрък зеленина.Така се отнася в
църква да го освети свещеникът или направо на празничната трапеза, където той
идва и прекадява.
Традицията агне да е курбан идва от Стария завет, в който
се говори как Аврам трябва да принесе сина си в жертва на Бога. Бог се смилил и
изпратил агне, което спасило детето от заколение.
Гергьовденската трапеза обикновено е общоселска и се
прави “на зелено” – в черковния двор или на подходящо място край селото /на
оброчище, кръст, манастир и пр./
Обредните гергьовски хлябове също имат особено място,
както и ритуалите за плодородие, на които няма да се спираме.
По-важно е, че при трапезата през целия ден се играят
гергьовденски хора.
Още сутринта всички се теглят на кантар, окачен на зелено
дърво /любопитно е, че същият ден е обявен за международен ден без диети/ и се
люлеят на люлки, вързани също на зелено дърво – за здраве.
Рано сутринта и здрави, и болни се търкалят в росна трева
или нива. На празника се събират треви, които тогава са най-лековити. Къпят се
болни с вода, в която са врели билки, след което водата се изхвърля на
кръстопът.
Вярва се, че Гергьовден е един от празниците, на които
чрез магии за обиране може да се вземе
 |
| И пак Кремиковски манастир |
плода от нивите и млякото от добитъка.
Това правят жени – магьосници – мамници.
Но те не показват къде “играе имане”, т. е. излиза огън
там, където има заровени пари. Така че вместо да ги омилостивите, пуснете тото.
Дано чуят Господ и шефът, че едно време на Гергьовден се
подновявали старите или сключвали новите трудови договори. Само дано не са
6-месечни като тогава - зиме – от Димитровден до Гергьовден, и лятос – от
Гергьовден до Димитровден.
Агнешкото е традиционно на този ден не само за
православните християни, но и за турците и ромите. На много места в страната се
дава общ курбан от трите общности.
Прескачаме родната класика по отношение на
гергьовденската трапеза по разбираеми икономически причини и Ви предлагаме
темата „Агнешкото по света” с напомнянето, че на 6 май не се пази диета;)
Агнешко с плънка и босилек
Италианците също се изкушават да пекат цяло агне, но
следващата рецепта е класика за агнешки бут.
Продукти:
 |
| Агнешко с плънка по италиански |
половин глава ситно
нарязан лук
2 стръка нарязана целина
2 счукани скилидки чесън
2 с.л. зехтин
2 разбити яйца
половин кг бланширан и отцеден спанак
1 с.л. нарязан пресен магданоз
3 с.л. пресен нарязан босилек
четвърт ч.л. чер пипер
6 чаши крутони
четвърт чаша настърган пармезан
вода за намокряне
1 агнешки бут – обезкостен
сол и пипер на вкус
Приготвяне:
В малка тенджерка сотирайте лука,
целината и чесъна в зехтин. В друг, по-голям съд объркайте яйцата, спанака,
магданоза, босилека и пипера. Съединете с лучената смес, крутоните и пармезана.
Прибавете половин чаша вода – да се съедини всичко и оставете настрана.
За да приготвите агнешкото, за печене, го поначукайте да омекне.
Разпределете равномерно плънката. Сложете го в тава с разреза от долната
страна. Печете във фурна час и половина на 140 градуса, като намокряте месото с
вода да не се изсуши. Извадете го 10-тина минути преди да го сервирате.
Поднесете на резени.
Агнешко
бутче пълнено по сардински
Сардинците са богове в отглеждането на овце.
 |
| Агнешко по сардински |
Продукти:
Около 2 кг агнешко бутче
Четвърт кг агнешка кайма
Около 100г прясна наденица, обелена и раздробена
3 яйца
1 филия натрошен сух хляб
750 г обелени, изцедени и нарязани добре узрели
домати, може и консерва
2 скилидки чесън
1 китка пресен нарязан магданоз
1 ситно нарязана глава лук
100 г зехтин
сол и пипер на вкус
дебел конец или канап
Приготвяне:
Обезкостете бутчето, като гледате месото да остане
цяло парче. Загрейте зехтина в достатъчно голяма тенджера или тава /да събира
бутчето/, и сотирайте ситно нарязания чесън, лук и магданоз докато лукът стане
златист. Преместете зеленчуците с решетеста лъжиза в друг съд, а тенджерата
оставете настрана. Като изстите лучената смес, прибавете каймата, наденицата,
яйцата и хлебните трохи. Объркайте добре сместа и я подправете със сол и пипер.
Разположете я от вътрешната страна на парчето бут, завийте на стегнато руло и
вържете здраво в конеца, да не изпада плънката по време на готвенето.
Затоплете отново тенджерата със зехтина и
запържете бутчето до светлокафяво от всички страни. Прибавете доматите, като ги
донамачкате с пръсти и вода до половината на съда и внимателно разбърквайте
съдържанието на съда, като обръщате и месото, докато то стане нежно и готово.
Извадете го от тенджерата, махнете внимателно конеца и го нарежете върху
затоплено плато за сервиране, а наокоро сложете соса. Виното да е червено.
 |
| Цяло агне - световна класика |
Признавам, че има и
още по-хубави и при това нашенски рецепти
като агне в трап, чеверме и любимата ми мъжка зевзешка рецепта агне със зрял
боб /на практика докато пекат агнето, мъжете пият ракия и варят боб в гърне,
което няма нищо общо нито с агнето, нито с ракията, а по-скоро играе ролята на
таймер/. Важното е наоколо да е зелено, да мирише на лято и да пече слънце –
или както е казал народът:
Хубав ден Великден.Още по-хубав Гергьовден!
Надя Петрова
