Агнешко със спанак по индийски Dilli Ka Saag Gosht

На Великден и Гергьовден българите слагат на трапезата агнешко.

Бихте могли да спазите обичая, като внесете екзотична нотка с днешното ни предложение - класическа индийска рецепта за агнешко със спанак. Saag означава всъщност всякакви зелении, така че вместо спанак може да се приготви с лопуш или лапад. В този случай спанакът трябва да бъде нарязан много ситно. В рецептата се използва и кисело мляко, но по принципите на готвенето с него в индийската кухня – то се слага постепенно и преди спанака, за да бъде пропито добре с него агнешкото месо.

Агнешко със спанак по индийски

Продукти:

Агнешки бутчета /може и плешка, която да обработите по същия начин/

1 – 2 моркова

1 пащърнак

2 глави лук, нарязан на шайби

3 – 4 скилидки чесън

1 с.л. къри на прах най-добре мадраско

1 – 2 с.л. суха мента /или джоджен/

олио

200г кисело мляко – овче или краве, но с висок процент масленост

половин кг ситно нарязан спанак

Приготвяне:

Измийте добре агнешкото и го подсушете. Шпиковайте го с пръчици моркови и пащърнак, резени лук и скилидки чесън и го запържете в дълбок тиган с олио от всички страни да се запечата добре. Като се позачерви, сложете в тигана останалите моркови, лук, пащърнак и чесън на кубчета, както и кърито и налейте малко вода. Сложете на слаб огън да се задушава под капак. Когато водата се изпари, сложете в тигана и половината кисело мляко заедно с ментата и малко сол. Оставете отново да къкри, като обръщате от време на време месото или го заливате със соса. Млякото, кърито и ментата трябва да се поемат от месото – така то придобива типичния вкус на индийското тандури – готвене. Отделно нарежете много ситно спанака. След като месото поомекне и попие млякото, сложете и спанака в тигана /може да го задушите отделно с малко вода преди това/ заедно с останалото кисело мляко, добре разбито с вилица. Задушавайте бавно и полека и заливайте със соса често, за да не изсъхва.

Тайната на ястието е, че накрая месото трябва да бъде напоено със соса и спанакът да не се вижда – той се превръща в много вкусен сос, с който са гарнирате и поднасяте агнешкото.

Надя Петрова

Великден по света

Старата италианска поговорка, която гласи така: “На Коледа – вкъщи със семейството, на

Великден – където и с когото поискаш” напомня, че най-големият християнски празник идва с пролетта. Великденските пътища се събират в неделя – на Възкресение на площад Свети Петър в Рим, където стотици хиляди християни от цял свят идват да участват лично в папската служба "Urbi et Orbi". В Италия сме неслучайно – тук Мария Магдалена подала на император Тиберий първото червено яйце – символът на Възкресението. Християнските традиции на различните народи с течение на времето прибавили към червеното яйце и други традиционни лакомства.

Agnus Dei – агнето – жертва на Бога, е традиционен християнски символ на невинността и Христовата жертва, е любимото пасхално ястие на Ботуша. В много семейства го пекат и сервират цяло. Неаполитанците измислили оригинална гарнитура за него – печен артишок. Той прекрасно се съчетава с печено агнешко или агнешки бъбреци, задушени с кашкавал, грах и яйца. Има и традиционно предястие от зелена салата, чушки, маслини е сърцевини от артишок или от домати, магданоз и чесън. Агнето е и великденски сладкиш. Освен него ще споменем и традиционния кекс, наречен коломба /гълъб/ - християнски символ на мира. Неаполитанският шедьовър пастиера се прави от горски плодове, сирене рикота, сушени плодове и портокали. Сардинците имат пардула, наречена още формаделе – комбинация от вкусно тесто, цитрусов аромат и прясно сирене. В Болоня оризов кейк се прави само на Великден и всяко семейство ревниво повтаря ежегодно вековната семейна рецепта.

За най-ортодоксалните православни – гърците, очакването на Великден е мечта за празничната Според хитрите наследници на Одисей обаче през постите не е грях да похапват морски дарове – калмари, октоподи и раци. В събота преди празника гъркините готвят здравата – всичко, което ще бъде сервирано на празничната маса е готово и се носи в църква, за да бъде осветено от попа. Домакинята започва подготовката с чистене – нищо ново под слънцето, после за развлечение изпича пасхалните краваи и хляба и боядисва яйца. Главната й грижа обаче е да направи задължителната пасхална супа, наречена магерица, с която още в събота срещу неделя в полунощ се поздравяват с “Христос воскресе”, обаче на гръцки. И се чукат с яйца. Главното угощение в неделя е печеното агне на шиш. Почват да го готвят от ранна утрин и шишовете се въртят във всеки двор бавно и тържествено, покрай тях и кокореците – ароматът на агнешко печено просто се носи на талази из цяла Гърция.

трапеза - най-свещеният и разточително отбелязван гръцки празник. По стара традиция голямо значение по време на празнуването има великденската трапеза, предшествана както и при нас от 40-дневни пости.

Всяка година на Възкресение милиони деца по света със затаен дъх очакват пристигането на великденската кошничка. Ето нейната история.

Великденската кошничка се родила като традиция покрай великите християнски пости и станала знак за края им. Тогава в нея слагали месо, яйца и млечни продукти. Ето защо няма как да не радва окото, стомаха и сърцето на християнина. Краят на постите се отбелязвал с изобилна вечеря. В по-далечни времена този пир бил проконтролиран от църквата и включен в църковните догми по следния начин – храната за него се носела с кошница в църквата, за да я благослови отчето. Ето я топлата връзка с днешната великденска кошничка. Интересно е да отбележим, че юдейската традиция на празника Пурим, който също е по това време на годината, включва раздаването на кошници с храна, а героинята на празника се казва кралица Естер.

През 18 век германските деца в Северна Америка започнали да оставят шапките си, пълни със слама за през нощта пред домовете си и сутрин ги намирали пълни с боядисани сварени яйца. От 19 век в кошниците започнали масово да слагат и бонбони – все пак кошничките били голяма детска радост. Да не говорим за яйцата, които били все по-грижливо изписвани и рисувани – те служели за подаръци. Влязла в употреба и иновацията да източват белтъка и жълтъка от тях и кухината да пълнят с дребни подаръци.

Днешните великденски кошници са пълни с традициите на миналото – зайчета, пиленца, яйца, бонбони, трева и са истински пролетен подарък и за малки, и за големи. Всеки от нас е запазил детето в себе си и онази радост, която получава като подарява и като му подаряват.

Великденската кошница задължително е пълна и с желирани бонбони. Тези малки радости не само са най-любимото световно лакомство, но и популярно великденско изкушение. Те имат интересно и живописно минало.

Макар никой да не знае как точно са измислени, кулинарните историци са единодушни, че произхождат от турски сладкиш, открит в Истанбул в началото на 18 век. Сещате се като всеки българин за какво става дума. Понякога е с ядки, ароматизиран с розова вода и лимон – но това не е нищо друго, а локум – мюсюлманска радост в християнската великденска кошница – ами просто всичко идва от едно и също място горе на небето.

Връзката с локума е по отношение на сърцевината на желирания бонбон, но отвън великденският му вид е полутвърд. Тук се намесва френската кухня от 17 век, когато открили начин да облекат бадеми със захарна обвивка.

В началото на 19 век двете гореописани концепции се срещнали в САЩ и резултатът бил желираният бонбон. Бонбон за 1 пени станал любимото нещо на всяко малко американче. Продавали ги в хартиени кесии по цвят – червен, зелен и т.н. като резултат на това те станали любимо празнично лакомство, а специфичният цвят започнали да асоциират със сезоните и празниците.

Днес те са традиционно великденско лакомство, но едва от 30-те години на 20 век. Тогава се появили желираните бонбони с форма на яйца, днес по време на празниците се продават около 16 билиона от тях.

Няма великденска кошница, от която да не стърчат ушите на поне един усмихнат шоколадов

дългоушко. Направо да се чудиш как да изядеш тази радост за окото! Традицията пак идва от езическа Европа и прочутата зайча плодовитост. Иначе пак германците в началото на 19 век са измислили сладкишите с дълги уши. Днес шоколадовият Бъни за Великден е това, което е шоколадовият дядо Коледа. Има социологическо проучване, че 76 процента от американците ядат първо ушите му. Обаче това за щастие се случва само на шоколадовия, не на истинския заек.

След като има шоколадови зайци, ще има и шоколадови яйца. Те също са различни по големина. Най-голямото от тях е високо 7,65 метра. Направено било освен от шоколад и от дъвчащи бонбони и тежало над 4000 килограма и е изядено в Южна Африка на Великден през 1996г.

Страстната седмица е свързана и по смисъл, и по време с много древен еврейски празник. Точно в навечерието му Исус влиза на магаре в Йерусалим – така, както пишело в еврейските книги. Думата “песах”, “пасха” означава “преминаване” и отбелязва бягството на еврейския народ от Египет, описано в Библията като “Изход”. Евреите в Египет били роби и избягвайки оттам, станали свободни. На този празник древните юдеи чествали и скотовъдите. Исус пък чрез възкресението си преминал от царството на мъртвите в царството на вечния живот, а също и от земята на небето. Така Възкресението и Пасха се свързали по смисъл. А двата празника – на евреите и на християните винаги са близо по време един с друг, както е и в Библията.

Сирните пасхи са старинно блюдо, запазено и до днес в традиционната еврейска кухня. То се приготвя от извара, смесена с мляко, сметана и масло, понеже е било традиционно за Песах – деня на скотовъдите. Освен това сладката пасха много добре се съчетава с вкуса на козунаците, а солената – с варените яйца.

Козунаците

Любимото на всички великденско изкушение не е измислено много отдавна. Това станало преди 300 години. В началото на ХVІІ век един прочут френски хлебар изпекъл първия великденски козунак. Направил го сладък и ароматен, което се харесало на мнозина и скоро в цяла Европа станало традиция да се пекат козунаци за Великден. Започнали да им добавят ядки, сушени плодове и други вкусни неща, с което те ставали все по-желани. В различните християнски страни козунаците изглеждат различни на вид и имат нещо специфично. Много известен днес е италианският козунак, наречен панетоне, който не се разваля шест месеца. У нас козунаците дошли в началото на ХХ век, като първо  започнали да ги приготвят в градовете. Така било, защото традицията дошла от Европа и я донесли търговците и по-заможните хора. До това време българите приготвяли обредни хлябове за Великден, подобни на тези за други християнски празници. Украсявали ги с червени яйца, венци, кръстове и други символи на възкресението. През вековете обредните великденски хлябове станали произведения на българското народно изкуство, запазено до днес чрез уменията на нашите баби. Днес нашата традиция се е смесила с европейската и истинските майстори приготвят козунаци, украсени с яйца, пиленца, кръстове и какво ли не още. Типичният български козунак има продълговата форма и е оплетен на плитка.

Така ароматното изкушение станало любимо на малки и големи. Най-вкусен е козунакът, който “се точи”, както казват бабите.

Весел и слънчев Великден и Христос Воскресе!

Надя Петрова

За най-ортодоксалните православни – гърците очакването на Великден е мечта за празничната трапеза

Православната Пасха – най-важният религиозен празник за южните ни съседи, идва заедно с аромата на пролетта, възраждането на природата и покритата с цветя земя.

Много са традициите, свързващи поколенията, които се отнасят до празнуването на Възкресение. Той е и най-свещеният и разточително отбелязван гръцки празник. По стара традиция голямо значение по време на празнуването има великденската трапеза. Затова сме тук.

Възкресението е предшествано както и при нас от 40-дневни пости. По три дни всяка седмица

до Цветница гърците постят. На Цветница като нас хапват риба. После следва Страстната седмица, по време на която въобще не помислят за храна от животински произход – ни месо, ни млечни продукти, риба и пилешко. Разрешава се обаче яденето на морски дарове – калмари, октоподи и раци. В събота преди празника гъркините готвят здравата – всичко, което ще бъде сервирано на празничната маса е готово и се носи в църква, за да бъде осветено от попа.
Домакинята започва подготовката с чистене – нищо ново под слънцето, после за развлечение изпича пасхалните краваи и хляба и боядисва яйца. Главната й грижа обаче е да направи задължителната пасхална супа, наречена магерица.

По време на цялата страстна седмица църквите са пълни с хора. В събота срещу неделя в полунощ зазвъняват камбаните и вярващите със запалени свещи в ръка тичат към приготвените вкъщи маси. Започват с магерицата, после се чукат с яйца, а отвсякъде се чува “Христос воскресе”, обаче на гръцки.

Главното угощение в неделя е печеното агне на шиш. Почват да го готвят от ранна утрин и шишовете се въртят във всеки двор бавно и тържествено, покрай тях и кокореците – ароматът на агнешко печено просто се носи на талази из цяла Гърция.

Днес сме подбрали за вас няколко от най-типичните и вкусни рецепти на гръцкото Възкресение. Сервирайте заедно с тях и изобилие от зелени салати – сега им почва сезона. На масата трябва да има хубаво червено вино или рецина.

А ако ви поканят на Великден в гърция, не се колебайте. Ще получите несравнимо с нищо друго удоволствие не само от традициите и храната, но и от песните и танците, разговорите с чаша вино край огъня, над който се пече агнето.

Ще започнем с една супа, която се яде на Велики четвъртък.

Тахиносупа

Тахини е сусамена паста, която гърците слагат в супи, пайове и апетитки.

Продукти:

4 чаши вода

3 с.л. дългозърнест ориз

половин чаша тахини

сока от 2 лимона

сол и прясно смлян чер пипер

Приготвяне:

Налейте водата в тенджера и оставете да заври. Прибавете ориза и го варете 15-тина минути. В купа смесете тахини, лимоновия сок и 3 с.л. студена вода и объркайте. После прибавете сместа в тенджерата, разбъркайте добре и оставете на огъня още 5 минути. Подправете със сол и пипер.

Пасхални кравайчета

Имат портокалов вкус и се пекат специално за празника из цяла Гърция.

Продукти:

3 яйца
чаша и половина захар
3 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода
половин ч.л. сол
половин чаша мляко
половин чаша портокалов сок
настърганата кора на 1 портокал
200 г маргарин
2 пакетчета ванилия
брашно – кило и половина

Приготвяне:

Смесете яйцата със захарта, маргарина, содата, солта, млякото, портокаловия сок, кората и ванилията. Разбъркайте и слагайте по малко брашно, месете докато се получи еластично тесто.

Оставете го да почине 15 минути на топло. На постлана с хартия за печене тава наредете кравайчетата, направени от тестото. Те могат да са с формата на гевречета, елипси – както решите. Намажете ги с разбито яйце и ги изпечете 15-тина минути на 180 градуса.

Иде ред на прочутата среднощна супа –

Магерица

С нея гърците тържествено отбелязват края на дългите пости. Тя е първото нещо, на което се нахвърлят след великденската литургия.

Продукти:

1 комплект агнешки дреболии

сока от 3 лимона

сол

6 стръка фино нарязан пресен лук

25 г краве масло

крехката част на 2 салати – нарязана

чаена чаша нарязан пресен копър или фенел, може и магданоз

литър и половина гореща вода

сол и чер пипер

60 г ориз

за соса Авголемоно:

2 яйца

сока от 2 лимона

Приготвяне:

Изчистете и измийте добре дреболиите, обработете ги и със сол и лимонов сок и отново ги измийте. Нарежете ги на ситно. В голяма тенджера сотирайте лука в маслото, след което прибавете дреболиите и запържете няколко минути, като разбърквате. Прибавете салатата и пресните подправки и сотирайте още няколко минути. След това налейте водата, подправете и варете с капак половин час. Като мине, сложете ориза и варете още 10 минути. Махнете супата от огъня и я оставете да изстива 10 минути. През това време направете Авголемоно – разбийте много добре яйцата и лимоновия сок. Прибавете го в супата внимателно, с бъркане, да не се пресече и дръжте 2 минути на слаб котлон. Сервирайте гореща.

Следва любимото мезе на гърците, приготвяно докато чакат агнето да се опече –

Кокореци

Продукти:

Агнешки дреболии от няколко агнета, включително бели бъбреци, шарденчета и чревца

Риган

Сол и пипер

Зехтин

Приготвяне:

Измийте дреболиите много добре и ги нарежете на малки парчета, но достатъчно големи да се набодат на шиш. Измийте чревцата и шарденчетата отвън и отвътре, като ги оставите цели. Пригответе сувла – шишовете. Набодете на тях дреболиите и после  всяко шишче увийте с чревца, като краищата им прикрепете за шиша. Важно е дреболиите да не се виждат и да са покрити добре. Подправете със сол, пипер и риган. Подгответе огън и изпечете кокореците от всички страни, докато станат златисти и хрупкави. Като ги сервирате, нарежете и ги полейте леко със зехтин.

Надя Петрова

Еврейският празник Пасха /Песах/ и ястието пасха

Страстната седмица е свързана и по смисъл, и по време с този много древен еврейски празник. Точно в навечерието му Исус влиза на магаре в Йерусалим – така, както пишело в еврейските книги. Думата “песах”, “пасха” означава “преминаване” и отбелязва бягството на еврейския народ от Египет, описано в Библията като “Изход”. Евреите в Египет били роби и избягвайки оттам, станали свободни. На този празник древните юдеи чествали и скотовъдите. Исус пък чрез възкресението си преминал от царството на мъртвите в царството на вечния живот, а също и от земята на небето. Така Възкресението и Пасха се свързали по смисъл. А двата празника – на евреите и на християните винаги са близо по време един с друг, както е и в Библията.

Сирните пасхи са старинно блюдо, запазено и до днес в традиционната еврейска кухня. То се приготвя от извара, смесена с мляко, сметана и масло, понеже е било традиционно за Песах – деня на скотовъдите. Освен това сладката пасха много добре се съчетава с вкуса на козунаците, а солената – с варените яйца. В началото ви предлагаме две рецепти за

Лесна пасха

Продукти:

0,500г извара, 100г краве масло, непълна чаена чаша пудра захар, 50г стафиди, белени бадеми за украса, 2 пакетчета ванилия.

Приготвяне:

Изварата ароматизираме с ванилията. Измиваме стафидите и оставяме да омекнат във водата.

Омекналото масло разбиваме с пудра захар.

Изварата прибавяме постепенно към маслото и накрая слагаме стафидите. Добре разбитата смес слагаме в подходяща купа и украсяваме с бадемите.

В Русия пасхата е едно от задължителните ястия на празничната православна трапеза. Ето една класическа рецепта за

Руска пасха

Продукти:

1 кг кашкавалена прясна извара, 5 яйчни жълтъка, 200 г краве масло, 250 г сметана, 300 г захар, 1 ванилия, 100 г стафиди, 100 г бадеми

Приготвяне:

Разбивайте с тел жълтъците и захарта до побеляване, след това добавете сметаната и загрейте леко, за да се разтопи захарта, но без да кипва. Бадемите обелете и нарежете на ситно, може да са и лешници. Изварата претрийте през сито. В горещата смес от яйцата, захарта и сметаната добавете маслото и разбърквайте докато се получи еднородна консистенция. Добавете изварата, бадемите, стафидите, ванилията, объркайте много добре и сложете в гевгир, постлан с платнена кърпа. Отгоре сложете нещо, което да играе формата на преса и оставете в хладилника за 6 – 8 часа, за да се отцеди суроватката. Объртене върху чиния за сервиране и украсете по ваш вкус.

Може да приготвите и солена пасха вместо сладка, ето идея, която може да дообогатите.

Солена пасха

Продукти:

 

половин кг кашкавалена извара

4 с.л. кисело мляко

1 кафена чашка олио (или 4 - 5 с.л. майонеза)

1 с.л. сол

1 ч.л. червен пипер

1 к.л. черен пипер

3-4 скилидки чесън

1 главичка (средна) кромид лук

 половин кафена лъжичка кимион

1 с.л. чубрица

Приготвяне:

В купа се слагат всички продукти и се разбива много добре с миксер, като чесънът и лукът трябва предварително да бъдат настъргани. По желание може да се добави или махне някоя от подправките, както и да се променят съотношенията им. Идеално е както за предястие, особено в комбинация с варените яйца.

След като е готов, в пастета може да се сложат нарязани на ситно кисели краставички, нарязани маслини, пресни репички и други неща по ваше желание.

 

Надя Петрова