Есенна плакия

В началото на есента изобилието от зеленчуци те кара да грабиш от всичко наред – като за последно. В тази рецепта са обединени вкусовете на много зеленчуци. Ястието е с аромат и вкус, които не се дължат на подправки – те са резултат от чудесната комбинация зеленчуци.

Продукти:

1 голям патладжан

2 тиквички

2 домата

1 лимон

2 глави лук

3 – 4 скилидки чесън

няколко стръка целина

3 – 4 моркова

1 пащърнак

олио

сол

Приготвяне:

В обилно намазана с олио тава наредете плътно резените патладжан – да покрият добре дъното. Нарежете на кубчета морковите, лука, пащърнака и ги смесете със ситно нарязаните чесън и целина. Объркайте сместа и я посолете. Изсипете я върху подложката от патладжани, притиснете и изравнете с лъжица. Отгоре наредете резените тиквички също плътно един до друг. Срежете доматите и лимона на 2 половини и ги нарежете на полумесеци. Наредете ги върху зеленчуковата смес. Посолете леко и полейте отгоре с олио. Налейте и половин чаша вода в тавата. Изпечете плакията на 200 градуса във фурната – отначало печете само отдолу, а накрая включете и горния реотан. По време на печенето поливайте отгоре със соса, който се образува, за да не изсъхва. Ястието трябва да остане на масло.

Сервирайте топла или студена – плакията не е капризна по отношение на температурите.

Надя Петрова

История на коктейла – от Ганимед до Венечка Ерофеев, с почит към облака

Някои автори на наръчници за коктейли опитват да открият корените на това питие в древността. Като аргумент се цитират извори за китайци, които преди 3000 години пиели плодови сокове, смесени с лед и сняг, или старогръцкият мит за обаятелния юноша Ганимед, когото Зевс, преобразен като орел, отвлякъл на Олимп, за да разлива амброзия (първия коктейл) на боговете. Усилията да се изкара човешкият род закърмен с коктейли понякога намесват и Библията заради съвета, който св. ап. Павел дава в първото послание до Тимотея: "Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания" (5:23). Тук явно става дума за антисептичните свойства на виното.
Истината за съвременния коктейл няма нищо общо с древността, гръцката митология и Св. писание. Неговата история се простира не повече от двеста години назад. Той е млад като Америка, която е и негова родина.

Първият писмен документ, в който думата е употребена със собственото й значение, е нюйоркското издание "The balance" от 1806 г. Там коктейлът е определен като "стимулираща напитка, съставена от силни алкохоли, захар и горчиви настойки."

Известни са няколко легенди за раждането на този микс, като повечето се въртят около етимологията на английската дума cock tail - петльова опашка. Според една версия го изобретил някакъв американски кръчмар, който събирал, каквото остане по чашите в порцеланов чайник с форма на петел и после предлагал сместа на нови клиенти. Испанците твърдят, че това е станало в Мексико и авторът бил техен човек.
Друга версия разказва Джеймс Фенимор Купър в "Последният мохикан". През 1779 г., в разгара на Войната за независимостта, вдовицата Бетси Фланаган държала кръчма в Йорктаун, където често се отбивали офицери от армиите на Дж. Вашингтон и Лафайет. Вероятно подбуждана от патриотични пориви, една вечер младата кръчмарка откраднала няколко петлета от курника на своя съсед англичанин и ги сготвила на офицерите. На финала поднесла и питиета, украсени с пера от опашките на петлите. Всичко завършило с възторжения възглас: "Vive le cocktail!." Според трета (евроцентристка) версия модата да се пият коктейли е пренесена в Америка от френските войници на Лафайет, които имали обичай да смесват вино с друг алкохол и наричали напитката Coquetel.

Някои смятат за исторически първообраз на коктейла английския пунш, пренесен от Индия през XVIII в. От онова време е известна една рецепта, която би смаяла и най-развинтеното въображение. "В подходящ басейн се смесват 1200 бутилки ром, 1200 бутилки вино, 400 л гореща вода, 500 кг захар, сокът от 1600 лимона и подправки. Човек в малка лодка от слонова кост плува отгоре и разбърква пунша със специално весло. Празникът завършва, когато поканените 600 гости изпият всичко." Явно не им е било никак лесно на англичаните в Индия.
Няма спор, че коктейлът намира историческа почва за развитие в САЩ и след средата на XIX век започнало известно систематизиране на познанията в тази област. Тогава е зачената и необятната днес барманска литература. Първата книга за коктейли е издадена от калифорниеца Джери Томас през 1862 г. и се казва "Bon vivant's guide, or how to mix drinks". Двадесет години по-късно Хари Джонсън издава в Ню Йорк наръчника "The New and Improved Bartender's Manual, or How to Mix Drinks in the Present Style". Почти по същото време е създаден и най-популярният коктейл за всички времена - мартини. Авторството му се приписва на някой си сеньор Мартини, барман в нюйоркския хотел "Никърбокър" през 1860 г.
Истинският бум в културата на коктейла настъпва в годините около Първата световна война. Тогава се раждат много класически днес комбинации. Допълнителен стимул бил сухият режим в Америка, който развил въображението както на контрабандистите, така и на консуматорите.

Част от удоволствието около коктейлите не е само в смесването на съставките, но и в измислянето на ефектни имена. От ранната история на жанра са известни заглавия като "Меча лапа", "Ударът на плантатора", "Дълъг крив нож" и много други, чиито рецепти са разтворени във времето. Другото удоволствие е в откриването на предпочитано съотношение. В автобиографията си Луис Бунюел описва своето мартини с джин "Гордънс", вермут "колкото слънчев лъч", капка ангостура, лед и всичко това в пренощували във фризера чаши. Въпреки че коктейлът е известен от сто години, това не му пречи да вярва, че неговото мартини е уникално.

В началото на миналия век коктейлите често били кръщавани на знаменити личности. По-късно идват по-неутралните заглавия като Sex on the beach или Kamikadze. Някои се появяват на бял свят като щастливо хрумване, при други завършеният вкус е резултат от продължителни търсения.

Комбинацията водка с доматен сок била известна преди повече от век, но едва през 1921 г. някакъв парижки барман добавил сол, черен пипер и уочестър сос. След това в Ню Йорк коктейлът "Блъди Мери" бил дооформен с табаско. Твърди се, че е кръстен на актрисата Мери Пикфорд, но това не пречи мнозина да го свързват с дъщерята на английския крал Хенри VIII.

У нас модата на коктейлите плахо започна да навлиза с демокрацията. По-рано отношението към този жанр беше някак иронично. Те винаги са били смятани за дамски, т.е. несериозни питиета, които не могат да съперничат на задължителните за всеки истински мъж три ракии с една салата. Въображението в епохата на зрелия социализъм рядко надхвърляше облака (мента с мастика), който много бързо докарва и най-угрижения човек до чувство на пълна безметежност. От онова време са останали и комбинации като "Земетръс" (от всичко на бара по 50 г) или "Железен анцуг" (бира с ракия). Сложното отношение на социалистическия човек към коктейлите особено точно е представено от Венедикт Ерофеев в неговата повест "Москва-Петушки". Там има няколко авторски смеси от типа на "Сълзата на комсомолката" - лак за нокти, политура за мебели и други специални съставки. Става дума за поезия и проза, които за американеца са непонятни.

Надя Петрова

Райта с краставици и мента – свеж полъх от Северна Индия

Райта е една от традиционните индийски гарнитури, които се сервират с люти ястия от типа на бириани. Като всяка индийска манджа райта е подправена с люти подправки, но киселото мляко – основната съставка на райта, прави силния аромат и вкус лек и далечен. Същата роля има и ментата, с която подправят най-типичния индийски таратор.

Още един добър начин за употреба на киселото мляко.

Продукти:

1 краставица

1 кисело мляко с добра масленост

по четвърт чаена лъжичка сол и захар

половин чаена лъжичка смлян кимион

10 зърна чер пипер

четвърт чаена лъжичка лют червен пипер

мента или джоджен

Приготвяне:

Обелете краставицата и я нарежете като за таратор. Разбийте с вилица добре изстуденото

кисело мляко и го подправете със солта и захарта. Прибавете смлян пипера и кимиона /В Индия запичат на тиган двете подправки, за да се подсили аромата им и едва след това ги смилат/. Разбъркайте с краставицата и част от нарязаната мента и разсипете в купички, като отгоре поръсите червения пипер и украсите с ментови листа.

Сервирайте студена – все пак това е таратор, макар и по индийски.

Надя Петрова

Нийлс ярд – мистичният триъгълник в сърцето на Лондон

Спокоен, забавен, бохемски, уникален, райски, непретенциозен, специален, олтар, прекрасна атмосфера, оазис, духовен, в духа на живота – това са отзивите от цял свят, накратко разбира се, за малкото алтернативно пространство в сърцето на мегаполиса.

Днес Нийлс ярд с историята и специфичната си хубост – не му отива определението красота – е знаков символ на Лондон, уникален и незаменим, чаровен, със задушевна атмосфера.

Малкият триъгълен вътрешен двор – това всъщност представлява Нийлс ярд – се намира само на 5 минути пеша от артистичния днес Ковънт гардън, в недалечното минало и задълго най-големия пазар на Лондон. Съвсем наблизо, малко на запад пък е лондонското Сохо, създадено като ловна резиденция на Хенри VIII, днес етнически най-разноцветния район на Уест енд. В Сохо около 3 века намирали пристан крадци и проститутки, но и поети и мислители. Каналето живял на Бик стрийт, Маркс – на Дийн стрийт и тук съчинил Манифеста на Комунистическата партия. На Грик стрийт било убежището на Казанова, а на Фрит стрийт осемгодишният Моцарт очаквал да бъде поканен за концерт в кралския двор.

Още по-интересно и във връзка с темата е, че през 60-те и 70-те години Сохо станал епицентър

на движението на хипитата (Flower-Power), което довело тук идолите на попкултурата. Недалеч е записана прочутата песен „Хей, Джуд” на Бийтълс.

Нийлс ярд е кръстен на името на Томас Нийл, който получил малкото парче земя от Уилям III през 1690 година и започнал да търгува. Но името на човека, който направил известно това място и го поставил на картата, е Никълъс Сондърс.

Бившият автор на алтернативни пътеводители – с това се занимавал гуруту на Нийлс Ярд – купил занемареното, сиво и грозно място през 70-те за скромните 7000 паунда. Сам член на комуната Християния в Дания, той бил привърженик на хипи движението. През 1976-та с помощта на съмишленици открил тук своя магазин за пълноценни храни Whole Food Warehouse. Стоките били евтини и здравословни, а магазинът – в хипи стил, което обърнало съдбата на мястото. Замислено от него като село в сърцето на големия град – имам предвид че той поканил тук да живеят и работят съмишленици от комуната – то веднага станало алтернативно пространство за хора, които искат да запазят духовното си пространство чисто и да живеят природосъобразно. Идеята му да направи селска комуна всъщност се трансформирала в комуна за малък бизнес, като всеки от хората бил свободен да върви и се развива по свой собствен път.

Както виждате, Нийлс ярд е създаден с оригинална зелена концепция – рожба на 70-те и до днес се развива като зелен и приятен оазис за работа и срещи. Той е пример как малкият, с човешки измерения бизнес на комунална основа може да работи за създаването на позитивна атмосфера, в която всеки външен посетител е добре дошъл. Тук веднага и някак естествено се приобщаваш към идеята за пълноценен живот и креативност – дори само като видиш дърветата, посадени в ярко боядисани петролни варели. Коли няма и би могъл да поседиш просто така сред зеленината и цветната експлозия на къщите наоколо, при това без да се чувстваш длъжен да купуваш – това също е в концепцията на мястото. Разбира се Нийлс ярд предлага възможности за здравословно и личностно развитие – медитация, билколечение, йога; пълноценна храна, различни терапии. При това на крайно етични цени, с прекрасно обслужване, разбиране и съучастие. През 1981-ва Никълъс Сондърс подава ръка на приятелката си Роми Фрейзър, която се интересувала от алтернативна медицина, поднесена на хората с достатъчно информация и разбиране - така пък се ражда Neal’s Yard Remedies – вече с над 300 офиса в цяла Британия. През 1979-та пък е създаден Neal’s Yard Dairy – днес най-добрият магазин в страната за екологично чисти сирена. А е започнал като място, където се продава сладолед и кисело мляко… Прочути са и Therapy Rooms, Soup and Salad Bar, няколкото вегетариански кафе-ресторанта, East West Herbs Shop, Neal’s Yard Bakery – все места със запазената марка на рая на пълноценната храна, както наричат мястото.

Идеята за природосъобразен живот вече прелива и извън него – със сигурност по съседната Нийл стрийт, където е пълно с магазини за обувки и дрехи от естествени материали ръчна изработка, разбира се, на много етични цени.

Както виждате, зелената идея на хипи движението е освен продуктивна и крайно етична. А етиката е заразна…

Надя Петрова