През тази година православните християни отбелязват Сирни
заговезни, или както е отбелязан в християнския календар Неделя Сиропустна, на 2 март. Той е подвижен празник, включен във Великденския
цикъл и е 7 седмици преди Възкресение, винаги в неделя. С него тържествено
завършва Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости.
Заговява се със сирене, мляко и яйца. Според християнската традиция на Сирни
заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да пристъпят към
взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят, е “Сладки заговезни и леки
пости”.
За празника са характерни три основни момента: обредната
трапеза, празничните огньове и кукерските игри.
Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична обредна
трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла
халва с орехи или ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени
семейства. Особено оживление създава обичаят хамкане – на края на конец /кълчищен
или мартеница/, окачен за гредата на тавана или на полилея, се върти парче от
халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата – особена радост това
доставя на децата – се мъчат да уловят окаченото с уста. Конецът винаги се пали
веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите
и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот. По същия начин се
гадае за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба.
В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за
празничната вечеря, си мият лицата на следващия ден – чист понеделник – за
предпазвани от бълхи и мухи.
На Сирни заговезни и през предходната седмица, както
казахме, си вземат прошка – по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци
от кумове. По-младите, държейки в ръка портокал или лимон, целуват ръка на
възрастните по три пъти, като им се отговаря “Просто да ти е”. Те носят и
подаръци – най-често баница и вино.
Паленето на огън на Сирница е важен и характерен обичай.
Прави се в деня на Заговезни преди вечерята. Главните участници са момчета от 8
до 14 години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че
докъдето стига светлината им, дотам през лятото няма да падне градушка. А
прескачането на огъня предпазва от бълхи.
Хора се играят за последен път на Сирни заговезни, защото
както и сватбите, те са забранени по време на строгите Великденски пости.
Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже
/главно ергени/ през Сирната неделя и някъде в понеделника след Сирни
заговезни, наричан Кукеровден. Всяка кукерска дружина си има водач – кукер,
баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари /двама или четирима/,
берберин. Всички кукери са с окачени на кръста звънци с различна големина и
носят дървени саби.
Първият обреден момент от кукерския обичай е обхождането
на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, съпроводено
със събиране на подаръци /брашно, боб, яйца/. Вторият момент е обредното
заораване и засяване, в което централна фигура е царят. Обикновено той е
най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде
плодородна годината. На царя може да се сложи трапеза на селския мегдан, на
която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и
плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди
в кръг и засява. Кукерите символически “убиват царя” с носеното от тях оръжие –
кросно, след което това обредно лице възкръсва.
Ето една от моите изпробвани рецепти в традицията на
празника:
Салата
Каприз
Тази ефектна салата е вдъхновена от италианската
класика Салата Капрезе, разбира се, адаптирана като за у нас.
Патриотична е - в бяло, зелено и червено - като по поръчка за 3 март.
Продукти:
2 – 3 големи домата
10-тина маслини
1 малка главичка лук
100 г сирене
100 г извара
2 с.л. настъргано пармиджано
по 1 с.л. ленено семе и бял синап /семена от
горчица/
пресен босилек
зехтин
сол
Приготвяне:
Нарежете лука на ситно или на пръстени и леко го
размачкайте. Нарежете доматите на едро, може и да ги обелите. Посолете и
подправете със сол и зехтин и поръсете с листенца пресен босилек, накъсани на
парченца.
Намачкайте сиренето в друг съд, прибавете към него
изварата, пармиджаното и семената /може и без тях/. Пармиджаното и семената
придават пикантен вкус на сиренената смес. Капнете малко зехтин в нея и
объркайте добре. Направете я на топки с големината на цариградски кюфтенца и ги
наредете върху доматите в салатиера. Украсете с клонче босилек.
За заговяването не е важно толкова яденето, колкото веселието.
Сладки заговезни!
Надя Петрова