По Тодоровден е време да се хванем за зелено! Леки великденски пости!

Заговяхме и сме вече в периода на големия пост. Сега е Тодоровската неделя. Всеки от дните й е свързан с определени ритуални действия. Надявам се, че на Чист понеделник сте наготвили ядене за цялата седмица поради забраната да се готви в останалите дни. Че сте се пазили на най-лошия вторник през годината, а на Луда сряда сте минали през църква. На Въртоглавия четвъртък жените не навиват прежда, не мотаят мотовилка, не въртят чекрък и пр. Раздават прекаден хляб, част от който слагат в храната на овцете. От хляба запазват малко и с него лекуват през годината шемет /виене на свят/. Забраните се спазват против “въртоглавие” при хората и домашните животни.

А в събота е Тодоровден както винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровската неделя.

50 години след смъртта Св. Тодор във Византия царувал Юлиан Отстъпника. Той мразел християните и затова наредил да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни, та през първата седмица от Великите пости християните да се облажат. Св. Теодор се явил насън на архиепископа и му казал да забрани да се купува храна от пазара. През цялата седмица всички яли само варено жито. Ето защо за благодарност църквата запазила обичая да се почете паметта на Св. Теодор в първата събота на Великите пости чрез варено жито.

Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва названието Конски Великден. Най-интересният момент от празника е надбягването с коне – кушия. На Тодоровден много рано сутринта майките бързат да окъпят децата си преди да са се “разтропали” конете, за да не се разболяват. Преди надбягването жените си мият косите, като пускат във водата слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, понеже се вярва, че така косите ще растат дълги като конската опашка и няма да ги боли глава. Докато трае кушията, жените не работят.

Особено място в годишния кръг от църковни и народни обичаи заема честването на празниците, включени във Великите пости и от Великден до Петдесятница и Неделята на вси светии. Те са подвижни, защото честването им се мени в зависимост от това как ще се падне Великден. А той променя датата си от 4 април до 8 май, както е определено на Първия Вселенски събор през 325 г. За да е истински празник на светлината и обновлението, Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден – деня, в който Христос е възкръснал. Постите започват с Великденските заговезни – така се нарича периодът, когато престава да се яде блажно. Постите са въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване. Годишно православният християнин би трябвало да пости около 200 дни: през Великите пости 7 седмици, през Петрови пости – от 7 до 30 дни, през Богородични пости – 14 дни, Коледни пости – 40 дни. Освен това всяка седмица в сряда и петък.

За постите се говори още в Стария завет. Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване.

Постът е въведен с основаването на християнската църква. Пример за него бил самия Христос, който постил 40 дни в пустинята след кръщението си. Апостолите затвърдили поста сред първите християни. А предаването на смърт на Христос и неговото разпятие, станали съответно в сряда и петък, отговарят на седмичния пост в същите дни. Те са и своего рода подготовка за неделния ден, в който Христос е възкръснал.

По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости – Великденските и Коледните. Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота.

Великденските пости започват частично на Месни заговезни. От следващия ден, който е понеделник, християните трябва да изключат от менюто си месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни те заговяват за последно с яйца, мляко и млечни продукти. И от понеделник започва същинското постене.

Каква е храната по време на пост? Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от “прегрешение” с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салатки, спанака, киселеца и копривата, които тъкмо сега са най-свежи и пресни. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.

Постенето завършва с приемане на светото причастие. Истинските богомолци се подготвят за него от предния ден, когато се хранят само един път и пият само вода. Това се нарича тримирене. Постенето трае 8 седмици, ако започнете от Месни заговезни. Но може да се пости и само една седмица, обикновено първата след Сирни заговезни, която завършва с причестяване на Тодоровден /винаги първата събота след празника/. Възможно е това да се направи и през друга седмица от Великите пости, например последната, която съвпада и със Страстната седмица, дните на Христовото страдание. В случай, че трябва да се направи панахида за починал през първата седмица от постите, се слага риба, но през следващите това е забранено.

Лъжлив хайвер

Продукти:

1/2 ч.ч. грис
1 с. л. доматено пюре /или лютеница/
сок от половин лимон
1/3 ч.ч. растително масло
1 и 1/2 ч.ч вода

1 малко главичка лук
сол на вкус
Приготвяне:

Този хайвер се възприема много добре и от децата, защото не е тежък за храносмилане като класическата тарама. Сложете водата да заври и когато кипне, сипете размитото в малко студена вода доматено пюре – то има за цел да направи хайвера леко розов, като истинския. След това сипете на тънка струйка размития в малко вода грис. Вари се до сгъстяване, като се бърка постоянно. Накрая се посолява и се добавят нарязаният наситно лук, олиото и лимоновият сок. Украсява се с маслини, туршия, краставички – илюзията е пълна!

Салата Баба Марта
В края на зимата се чудим от какво да направим салата – зеленото още го няма, кацата със зеле – празна.

Продукти:
Картофи /сварени/
Червено цвекло 1 средна глава
Моркови 2 – 3

1 малка кисела ябълка
Кромид лук – 1 глава
Маслини
Зехтин, оцет, сол, майорана, бял пипер

Приготвяне:
Картофите се обелват и нарязват на по-едри парчета, цвеклото и морковите, след като се почистят и измият, се настъргват на едрото ренде, а ябълката и лукът на шайби. Слагат се подправките и всичко се разбърква в дълбока купа. Украсява се с маслини.

Надя Петрова

"О, прясно свинско на мислите ми" и кога Венера зъзне от студ. Още за любовта, виното и храната

Но не Казанова разбира се, е първият експериментатор в областта на еротичната кулинария. Още в дълбока древност хората търсели и намирали разни треви, възбуждащи чувствеността. Нарекли ги афродизиаци – на името на гръцката богиня на любовта. Не може да се каже колко са, защото всеки народ, всяка епоха имали свои, понякога странни смеси. През 18 век увлечението по рецептите на Ерос било истинска мода. И тук изпъчва едни гърди пред всички колоритната фигура на маркиз дьо Сад, който съвсем наистина смятал, че природата е създала мъжете, за да получат всички земни удоволствия. Най-важни от тях за него били добрата храна и прелестите на мъката и на любовта. При това всичките три вървели ръка за ръка – даже от затвора в писмата до жена си той се обръщал към нея с думите: “О, прясно свинско на мислите ми”.
А сега да си оправим малко вкуса, като се върнем към древните цивилизации. При тях всичко било на висота, при това простичко и разбираемо. Овидий предлагал любовна рецепта от лук, яйца, мед и треви, наречена от него “дива горчица”. При това лукът задължително трябва да е розов – такъв има в изобилие на Апенинския полуостров. Прието било да се яде пресен, защото топлинната обработка разваляла вкуса му. По времето на Овидий смятали, че простите пържени яйца с лук били в състояние да събудят заспалото либидо дори на онези, които години наред не били правили любов. Латинският поет Марциал прибавил към овидиевата рецепта и чубрица. Плиний Стари пък писал, че розовият лук “пъха в обятията на Венера и импотентните мъже”. Най-нови изследвания потвърждават мъдростта на древните – доказано е, че лукът помага за хормоналното равновесие на организма. Една от най-популярните книги от 15 век препоръчва: за да имаш мощен успех в любовните работи, е полезно да се изяжда всеки ден на гладно по един жълтък или три дни подред да се ядат яйца с лук. И тогава самите вие ще сте поразени от появилата се у вас сила и фантазия. Трактатът на шейх Нафеаули “Изкуството на арабската любов” съветва младоженеца няколко дни преди сватбата да е на диета от печен лук и жълтъци. Кама Сутра пък предлага преди любовна нощ ястие от сварен в мляко ориз с врабчи яйца, печен лук и мед.
Наистина от Овидий до днес много специалисти споделят стимулиращия ефект на съчетанието лук – яйца. Жълтъците отдавна са силни източници на енергия. Хенри 4-ти всяка сутрин пиел чашка коняк, смесен с жълтък. Тъмната бира с жълтъци пък била ежедневие за келтските мъже. Днес някои ликьори са с такова съдържание.  
Отдавна много народи са отбелязали и действието на рибата и морските дарове. Древните римляни смятали, че те тласкат към сладострастие. Ной-много били ценени скатът и акулата. Също и раците, лангустите, морските таралежи и мидите. Причината е високото съдържание на фосфор.

Ето образец на меню, съставено по мотиви на еротичната кулинария на миналия век:

Супа от костенурка с амбра, камбала по нормандски, филе от елен в сметанов сос, печен гълъб, аспержи в сос холандез, пудинг от костен мозък, вино Бордо и кафе. Аспержите и целината по право са на първите места сред афродизиаците, а фазаните и гълъбите са там поради любвеобилното си поведение.

Ами къде е Бакхус – богът на виното? Според древноримския историк Теренций без него “Венера зъзне от студ”. Ами дами, нали знаете как въздейства на всички нас следното видение – кани ви мъж и само като го гледате какво прави с тирбушона и тапата, ставате някак по-нежни. И покорни...

Разбира се, и тук е важно чувството за мярка – една излишна чаша може завинаги да разруши пясъчния замък на любовта, граден с толкова внимание и ... любов.

Честит празник – за любовта! С чаша вино в ръка!

Надя Петрова

Памет и обич за мъртвите

В нашите обичаи хлябът присъства в почти всеки ритуал - от посрещането с хляб и сол, през хлябът с мед в сватбените ритуали до питите за раждане, кръщене, прощъпалник и сбогуване. Когато почине човек раздаваме жито за спокойствие на душата на умрелия, от което се прави брашното, нужно за всеки хляб. Раздаваме и нещо сладко в памет на починалите ни близки.

Добре е сладкишът да е постен - така е свързан с православната традиция. Предлагаме рецепта за сладкиш, подходящ за отдаване на почит към тези, които не са вече с нас.

Сладкиш за Задушница
Продукти:
1 бурканче конфитюр – около 300 грама
1 ч.ч. топла вода
половин ч.ч. олио
3 ч.ч. брашно /може и пълнозърнесто/
1 бакпулвер /или 1 непълна чаена лъжичка сода и 2 супени лъжици оцет/
настъргана кора от лимон, ромова есенция, канела, джинджифил, 3 супени лъжици стафиди
половин ч.ч. едро начупени ядки и 1 портокал
Приготвяне:

В голяма купа се смесват наведнъж всички продукти, объркват се добре и сместа се изсипва в намазана с олио форма. Ако е много твърда, се долива малко вода. Отгоре се нарежда нарязаният на кръгчета портокал. Пече се 30-40 минути във фурна на 180 градуса. Преди сервиране е добре да престои.

Надя Петрова