Франк Синатра – хищникът между жените, цял живот е Cheek to Cheek не само с мафията, но и с италианската кухня

С гласа си, ако един мъж разбира от тези неща, може да разнежи в своя полза което и да е женско сърце. Защото Франк Синатра (на английски Francis Albert « Frank » Sinatra) не е просто американски актьор и певец, но е от италиански произход. А в Щатите става нещо специално с този тип мъже – вижте и Ал Пачино. Франк е не по-малко известен и с прозвищата The Voice (Гласът) и Ol' Blue Eyes (Сините очи). Бих добавила от себе си и костюмът – коя жена не го свързва с върха на мъжката елегантност, а това също е важно за успеха му като звезда. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. и записва първата си плоча в Балтимор. Има възможността да работи с първокласни оркестри и аранжори: Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей и Нелсън Ридъл. Започнал в ерата на суинга, той има не по-малък успех и в други, коренно различни епохи. Ето защо не е за учудване, че неговата популярност продължава 60 години. Франк Синатра е може би най-голямата фигура в музикалния свят на 20-ти век, единствените му конкуренти са Елвис Пресли и Beatles.

С професионалната си кариера, продължила безкрайно, той демонстрира невероятната си способност да прави хит след хит. На музикалната сцена за първи път се появявя в Ерата на суинга (30-те години), но продължава да привлича вниманието и да пленява сърцата на феновете дори и в Ерата на рока. Забележителен е фактът, че още първият му хит регистрира продажби в милионен тираж.

Още много неща могат да се кажат за Франк Синатра, който от син на пожарникар става една

от най-големите звезди на столетието, но не мислите ли, че все пак музиката му казва достатъчно ? А това са стандарти като Cheek to Cheek, Come fly with me, Fly me to the moon, Moon river, My Way, New York, New York, Strangers in the night, You are the sunshine of my life, You make me feel so young, Young at heart ...

Точно с младо сърце – това е определението за неговите романтични връзки – прав е Дъстин Хофман като казва, че певците ги бивало за това. Е, някои не свършват чак толкова романтично, обаче вижте за какво става въпрос. Първата жена на Синатра е Нанси Барбато. От нея има три деца. През 1951 се жени за холивудската легенда Ава Гарднър – една от жените - вамп. Неговото име се свързва с едни от най-красивите жени на неговото време - Марлен Дитрих, Лорийн Бакол, Лана Търнър, Мерилин Монро. А щом се свързва, има защо – както ще видите, ФБР-то е нюхало доста около него. През 1960 среща Миа Фароу. Той е на 50, а тя на 20. Явно и крехката Миа е била покорена от знойния му чар. Женят се през 1966, но две години по-късно се развеждат. Последната му жена е Барбара Маркс, с която остава до края на живота си. Все някой трябва да пърха наоколо, мъжете са прагматични хора.

Още по-интересни са нещата около близостта му с мафията. За това не особено тактично намекна и филмът “Кръстникът”. Макар че през целия си живот той отрича каквато и да е връзка с мафията, след неговата смърт се намират безспорни доказателства в документи на ФБР, които сочат наличието на такива връзки. Освен това през целия си живот той се радва на компанията на принцове, крале и президенти. Но е познат и като филантроп. Известно е, че помага на Джуди Гарланд много, включително когато сам е бил във финансови затруднения.

Не му е чужд цинизмът – така се отнася и към колеги, които не са му по сърце – ето какво казва за “Великият Гетсби”: “Добре поне, че Робърт Редфорд намери истинската си любов; жалко обаче, че не може да се ожени за самия себе си”.

Истински странник в нощта е Синатра. В едно интервю споделя: “Чистият въздух ме кара да повръщам. Бих предпочел цяла нощ в лицето ми да димят три пури „Denobili“. Казина, клубове, вечери на висшето общество – това е неговиат живот. Явно е намерил верния жизнен стереотип за себе си – Франк Синатра – щастливият мъж.

А сега да видим любимите му рецепти. Те разбира се, са италиански – човекът е италианец в ума и сърцето, може ли да не е и в стомаха?

Патладжаните с пармиджано на Франк Синатра

Продукти:

Четвърт чаша пълнозърнесто брашно, половин ч.л. сол, 1 голям патладжан, обелен и нарязан напречно на филии с дебелина 1 пръст, 1 разбито яйце, четвърт чаша олио, холовин чаша настъргано пармиджано, 150 - 200 г моцарела /прясно или свежо сирене/, доматен сос

Доматен сос

Продукти:

Половин чаша нарязан лук, четвърт чаша нарязана целина, 1 скилидка чесън, 2 с.л. олио, 1 консерва с домати, една трета чаша доматено пюре, смлян чер пипер, няколко стръка нарязан магданоз, половин ч.л. риган, 1 дафинов лист

Приготвяне:

Първо пригответе доматения сос като объркате добре всички продукти.

Объркайте брашното и солта. Потопете патладжаните в яйце, после в брашно и ги пържете в много олио по 3 минути от всяка страна. Отцедете ги като ги извадите. Наредете половината патладжани в тавичка плътно, поръсете с половината пармиджано, половината сос и половината моцарела на резени. Повторете операцията. Изпечете във фурна на 200 градуса 15 – 20 минути.

От другата рецепта си личи хищникът между жените.

Наденички със зелени чушки

Продукти:

3 зелени големи чушки, 3 с.л. зехтин, сол и чер пипер, половин кг люти италиански наденички, една трета чаша червено вино

Приготвяне:

Изчистете чушките и ги нарежете на едри парчета. В подходящ огнеупорен съд ги сотирайте на котлона леко да омекнат. Подправете на вкус и ги извадете в друг съд. В чушкената мазнина запържете наденичките, когато са готови, налейте виното, покрийте с фолио и сложете във фурната за 40 минути на 180 градуса. Махнете фолиото и прибавете чушките, като печете още половин час. Сервирайте със съда.

Надя Петрова

Бриджит Джоунс - колко кофти е, когато вместо готварски бележник си водиш дневник

Ястията стават исторически по различен начин. Някои са сложни като “Война и мир”, други простички като химн. Днес ще ви представим една неудачница не само в живота, но и в кухнята, но странни са обратите на съдбата...

Сещате се вече, че ще става въпрос за "Дневникът на Бриджит Джоунс" – романа и филма за станалата прочута днес повече от създателката си Хелън Филдинг кръшна английска мома. Комедията "Дневникът на Бриджит Джоунс" несъмнено е приятна за гледане. Но големите фенове на филма са сред онези, които не са чели едноименния бестселър на Хелън Филдинг, който просто ври от сентенции като тази:

"Крайно несправедливо е, че Коледа, с нейните неуправляеми и натоварващи както финансите, така и емоциите предизвикателства, първо я натрапват на човек, без да го питат, а след това грубо му я изтръгват от ръцете тъкмо когато понавлизаш в настроението й."

Да, наистина Коледа може да е ужасно депресиращо събитие, но депресийката Бриджит отглежда дори и по време на крехките английски жеги:

"Някъде в дъното на мозъка ми се таи новородената несигурна догадка, че Даниел може и да е прав: това, което трябва да правиш в горещо време, е да легнеш да спиш под някое дърво или да гледаш крикет на спуснати завеси. Но според моя начин на мислене, за да легнеш спокойно да заспиш, трябва да си сигурен, че и утре ще бъде горещо и вдругиден и повдругиден и че в живота ти те чакат достатъчно горещи дни, за да можеш да вършиш всичко, предвидено за жега, по спокоен и премерен начин, без никакво чувство на неотложност." Проблемна мома, обаче съвсем не е лишена от оптимизъм, нали?

Зрителите губят твърде много време да се дивят на дебелата Рене Зелуегър (Бриджит Джоунс)
От екранизацията най-много печели Хю Грант, избран да изиграе лошото момче Даниел Клийвър. Понеже си е звезда по принцип, ролята неусетно е набъбнала до централна. А и Хю явно с удоволствие се отърсва от омразното амплоа на скромния романтичен англичанин ("Нотинг Хил", "Четири сватби и едно погребение") – по-скоро тук виждаме Хю в ролата на разбойника, който замеря папараците с консерва боб – случка, за която си струва да разкажем. В "Дневникът..." ще го видим как изкусно съблазнява, лъже, изоставя и изобщо се държи безобразно с клетата стара (над 30 г.) мома Джоунс. А тя си има и други проблеми - цигарите, килограмите, женените приятели и изкукуригалата майка – като всички други стари моми. Но за разлика от последните тя ще ги реши един по един.

и на постничкия Колин Фърт, който би трябвало да е мъжът на мечтите Марк Дарси. Всъщност последните две имена са различни персонажи в книгата - сливането на образите им е явно от съображения за краткост.

Дали пред нас е пост-феминистки американски филм по бест-селинг английски роман? С Хю Грант и Рене Зелуегър? Авторката на романа Хелън Филдинг не само поръсва ироничния си, сдържано истеричен текст с препратки към Джейн Остин - тя е сравнявана с нея. Когато „Дневникът на Бриджит Джоунс” излиза от печат, самият Салман Рушди се разлива в хвалебствия по нея и вероятно в знак на благодарност е получил малка роля във филма. А щом той я харесва, какъв си ти да ми разправяш,че е женска боза?

Основният проблем на всички фенове на романа беше кастингът на Рене Зелуегър (позната като слабичка, късогледа американска селянка от предни холивудски роли)  - в ролята на Бриджит (пълничка, злобничка, 32-годишна лондончанка). Обаче изненада -  Зелуегър е фантастична. Не само защото личната учителка по английски на Гуинет Полтроу за Влюбеният Шекспир се е погрижила да закръгли гласните й. Тримесечна диета от пици и млечни шейкове е закръглила всичко останало – визията е повече от истинска. Дори в най-безумните сцени, които Филдинг е успяла да сътвори (Бриджит вдига телефона с дрезгавото: "Здравей,аз съм разгонена сексуална богиня с един мнооого лош мъж между бедрата си", за да открие, че разговаря с майка си), Зелуегър нито веднъж не звучи фалшиво. Или когато пред погледите ни лъсват ластичните й момински гащи – пази боже! Ами като слиза по аварийния прът в пожарната? Незабравими сцени от началото до края, скъпи дами... Заредени с оптимизъм, защото въпреки че е английски карък, щастието й се усмихва. Има надежда, както се казва, не се отчайвайте.

Колин Фърт е приятно муден в ролята на Марк Дарси, която все пак твърде му отива, защото
Накратко: английска чувствителност и американска физическа комедия. Евалла.

вече е играл Марк Дарси, при това истинския - в „Гордост и предразсъдъци”, а Хю Грант е зарязал мънкането си и се справя като змей с предизвикателството на Даниъл Клийвър, сексуално разпуснат, ленив курвар със склонност към кратки мръсни и-мейли. Колкото до чисто филмовите решения режисьорката е дебютантка - бивша документалистка - Шарън Магуайър, „Дневникът на Бриджит Джоунс” няма грешка - от незабравимия бой на двамата съперници за сърцето й до пробягващите в телевизионен стил субтитри, които информират зрителя колко цигари е изпушила предния ден и с колко килограма е напълняла. И колко бутилки вино е изпила с приятелки.

Благодарение на дневника на Бриджит ние с изумление следим всичките й опити да вземе под контрол живота си. Освен това със затаен дъх се отправяме след нея в кухнята, където е решила да наготви за рождения си ден, който – както и очаквахме, се превърна в природно бедствие.

Даже сме записали рецептите й, но не се притеснявайте – те са адаптирани и всичко става баш както трябва.

Празената супа на Бриджит

Продукти:

1 и половина кг праз

3 пера от зелен  лук

3 с. л. зехтин

сол и чер пипер

нарязан пресен магданоз

Приготвяне:
За да не стане и вашата супа синя като на Бриджит, не вързвайте праза със син конец. А сега – напред.

Измийте внимателно праза. Нарежете ситно зеления лук. В тенджера загрейте мазнината и запържете на слаб огън за 10 минути, като разбърквате. Добавете праза и 1 л вряла вода. Подправете със сол и пипер и варете около час, за да омекне праза. Оставете го да поизстине и го направете на пюре в кухненския комбайн. Върнете го в бульона и преди да сервирате, подгрейте отново и поднесете супата наръсена с магданоза.

Омлетът на Бриджит и Марк

Продукти:

8 яйца

30 г краве масло

4 с. л. вода

сол и чер пипер

Приготвяне:

Помнете, че яйцата се разбиват в последната минута.

След като ги счупите успешно над дълбока купа и махнете черупките, ги разбийте с вилица, малко вода, сол и пипер. Нагрейте тиган с маслото и като запуши, налейте яйцата. Гответе около 10 минути на слаб котлон. Когато омлетът отгоре е още течен, но добре опечен отдолу, повдигнете едната му страна и го завийте на руло. Преместете го в чиния и сервирайте веднага – любовта оставете за десерт.
Портокалов шербет от Бриджит

Продукти:

сока на 6 големи портокала

сока на 1 лимон

150 г захар

1 пакетче ванилия

2 яйчни белтъка, разбити на твърда пяна

1 с л портокалов ликьор Гран Марние

сушени озахарени портокалови корички

Също и:

2 портокала

50 г захар

100 мл вода

Приготвяне:

Разбийте белтъците на твърда пяна. Смесете всички останали продукти и накрая – белтъчната смес. Сложете всичко в камерата на хладилника за половин час. Ако нямате все пак камера, сложете всичко в кутия за камера и сложете в камерата докато започне да се втвърдява. След това веднага разбийте сместа в блендер. Измийте и махнете кората на портокалите, обаче я отрежете тънко и след това – на тънки лентички.
Сложете кората в тенджерка с вода и варете час, излейте водата. В друга тенджерка направете на бавен огън захарен сироп. Сложете в него портокаловата кора и я варете 10 минути да се озахари. Оставете да изстине и сервирайте с шербета. Но внимавайте с калориите или както ни съветват пак там:

"- Имам нова диета за теб - обяви той.

- Значи наистина ме смяташ за дебела?

- Добре, слушай. Много е проста. От теб се иска само да не ядеш храна, за която трябва да плащаш. Тъй, че в началото на диетата си доста насвинена и никой на те кани на вечеря. После отслабваш, ставаш по-дългокрака и приятнодупеста и мъжете започват да те канят на обяди и вечери. После, когато сложиш няколко килца, поканите секват и ти отново започваш да слабеееш."

Само че това води до черни мисли като следната:

"Бившите никога, ама никога не трябва да се женят за други, те трябва да останат целомъдрени до края на дните си, за да ви осигурят душевно спокойствие."

Така е скъпи, щастието и килцата са взаимозависими.

Надя Петрова

Шатобриан за двама /наречен така по чисто романтични причини/

За разлика от литературата, където Шатобриан е символ на романтичност, шатобрианът в касапската лексика е средната най-дебела част от говеждото филе – там, където мускулите на горкото животно практически не работят. Въпреки този очевиден недостатък и далеч от любовните очаквания – все пак любов без мускули не се прави - от него се приготвя изисканото парадно ястие, наречено Шатобриан за двама. Много романтично, нали – свещи, пръстен и т.н. Всъщност работата е там, че просто парчето месо, което ни интересува, е най-малко 350-грамово, затова ястието е за двама. Романтичният

ореол се подсилва от факта, че този своеобразен стек е кръстен на прочутия френски писател и дипломат виконт Франсоа Рене дьо Шатобриан, известен още  като разностранна личност с интересна житейска съдба. А също и като ключова фигура на френския романтизъм, при това жив, макар и пасивен свидетел на превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. И той преминава през съдбата на изгнаник в Америка като прочутия френски готвач Саварен, също и на не особено възторжен поддръжник на революционерите, както и на радикален католик едно след друго. Всичко това се стекло и през неуморното му страстно и въздишащо перо върху хартията, а книгите му четяли велики негови следовници – Ламартин, Дьо Мюсе, Жорж Санд и много други по целия тогавашен образован свят. Страстна обаче била и любовта му към мадам Рьокамие, а също и към добрата храна и хубавото вино – доказани извори на романтизма.

Френската история е точна както винаги към бележитите си дати – този шедьовър се родил в кухнята на Франсоа Рене през 1822г. Акуширал /както обикновено това ставало/ не титулярът Шатобриан, а човекът в сянка – Монмирей, готвач на гения. Той прихванал от гениалността на господаря си и станал не по-малко известен на кулинарното поприще, отколкото покровителят му на литературното. За което явно се почувствал благодарен и кръстил кулинарното си постижение с аристократичната фамилия.

Оттук нататък започват големите спорове на готвачите, например за големината на парчето – повечето предпочитат посочения по-горе грамаж. Или за начина на приготвяне – има и версия, че парчето месо се печало между две други парчета месо, които до края на обработката се овъглявали, но спасявали крехкостта на избраника – мръвка от най-високо качество. Също и за най-подходящата порода на пожертваното говедо. Или пък за соса, но това за соса е вечен френски спор.

Пак история – в менюто на парижките ресторанти шатобрианът се появил след 1850 г. Не бил

приет възторжено – кулинарен критик от епохата се произнесъл високомерно, че това не е нищо повече от оправдание да ядеш почти сурово месо. Ето и рецептата на ябълката на раздора.

Шатобриан за двама

Продукти: парче говеждо филе от най-широката част, над 350 г до 400; черен пипер, прясно смлян; 4 с.л. олио; сол

Изсушете месото, като го избършете със салфетка. След това го начукайте до дебелина 4 см, като го удряте не много силно с чукчето за пържоли. Но този път използвайте уреда откъм страничната му част, за да не нараните и разкъсате мускулните влакна на месото. Посолете и смелете пипер, с който натрийте месото. Намажете го с олио добре, сложете го в прозрачно пликче или целофан и – в хладилника за една нощ.

Загрейте силно грила /225 градуса/ и сложете месото близо до огъня. Целта е на повърхността в

резултат на силния огън то да се покрие с коричка, за да не изтича сока отвътре. След 5 минути го обърнете и печете още 3-4 мин. За проверка натиснете с вилицата без да го пробождате – ако излезе светла кръв, то месото още е доста сочно. Ако искате да е средно сочно, го обърнете още веднъж и след 2 минути проверете. Ако го искате умерено запечено, обърнете още веднъж за 2 мин. А когато пуска напълно прозрачен сок при теста с вилицата, то получавате напълно изпечено месо. Това отнема по около 12 мин печене от всяка страна.

Сервира се с картофчета, препечени до златисто и наречени на френски шато и пресни нежни зеленчуци и със

Сос Шатобриан

Продукти: 300 мл светъл месен бульон, 100 мл бяло вино, 1 главичка лук, 2 скилидки чесън, 50 г гъби, пресен естрагон.

Бульонът, виното, лукът и чесънът се варят докато течността остане наполовина. Добавят се нарязаните гъби и накрая – пресният естрагон. Рецептата е за двама.

С този сос се полива месото, нарязано напречно на мускулните влакна на филии с дебелина 2 см. Отстрани се сервира гарнитурата.

Надя Петрова

Зеленият боб като мезе

Прекрасен е – понеже съдържа много белтъчини, е чудесно мезе за твърди питиета, но става за вино и бира. Зеленият боб – независимо дали е зелен или бял – напоследък променя мястото си на трапезата ни и от основно постно ястие се включва все по-смело в далеч по-изобретателната група на предястията и мезетата. Когато го купувате от пазара, гледайте да е по-млад – така ще си спестите сума нерви при почистването на ликата, които за ядене не стават. Ето днешната ни

Салата от зелен боб с естрагон

Продукти:

половин кг зелен боб

1 домат

1 глава лук

2 скилидки чесън

100 г кашкавал

10-тина маслини

2 люти чушлета

естрагон – пресен, може да го замените с друга любима средиземноморска подправка

зехтин

оцет

сол

Приготвяне:

Почистете добре зеления боб и хубаво го измийте със студена вода. Нарежете чушките на 2 – 3 части, но не много ситно. Сварете в тенджера, като внимавате да не преварите боба – нека само омекне. Като е готов, излейте водата и още докато е горещ, сложете нарязания на ситно чесън и лука на шайби. Посолете и овкусете с оцет и зехтин. Оставете го да изстине – още по-добре – в хладилника.

Преди да го сервирате, нарежете в него естрагона, лютите чушки и кашкавала, объркайте и добавете още оцет при нужда. В купата го украсете с маслините и нарязания домат.

Освен по този начин не се притеснявайте да прибавите към него хубава маринована риба /филета/, шунка, бекон, варени яйца, както и различни видове сирена. С последните той много добре си партнира.

И понеже понася сирена, носи и други млечни продукти – много добре става със заливка от кисело мляко и чесън или сметана с хрян. Въобще зеленият боб е поле за импровизация и много полезна храна.

Надя Петрова