Ако в Лондон етикетът диктува светският разговор да
започва с времето, то в Лигурия такава тема е пестото. Пътеводителите съветват
всички туристи неслучайно да се поинтересуват поне леко за знаменития сос. А в
Генуа това просто е задължително – той е люлката на класическия pesto alla genovese («песто по генуезки»).
”Пестото, скъпи синьори, е второто знаме на Генуа – то може да поспори с червения кръст от герба на града.” – пише в Кулинарния алманах от 1937-ма. Наистина петно от песто може с основание да се вее на знамето и да лъщи на герба – освен традиция и любов, то има място в най-славната част от италианската история. Джузепе Гарибалди, бъдещият национален герой на Италия пропагандирал програмата на своето движение “Млада Италия” през 1833-та чрез нов PR-ход. Вместо обичайната риторика той просто хранел потенциалните си последователи с тренетте ал песто (trenette – традиционните за Генуа дълги плоски макарони). Както виждате –“рънътъ прай бурбътъ” в действие. Може би нашите политици с кебапчетата черпят от безценния му опит – лошото е, че накрая папер от нещо смислено като “Млада Италия” няма.
”Пестото, скъпи синьори, е второто знаме на Генуа – то може да поспори с червения кръст от герба на града.” – пише в Кулинарния алманах от 1937-ма. Наистина петно от песто може с основание да се вее на знамето и да лъщи на герба – освен традиция и любов, то има място в най-славната част от италианската история. Джузепе Гарибалди, бъдещият национален герой на Италия пропагандирал програмата на своето движение “Млада Италия” през 1833-та чрез нов PR-ход. Вместо обичайната риторика той просто хранел потенциалните си последователи с тренетте ал песто (trenette – традиционните за Генуа дълги плоски макарони). Както виждате –“рънътъ прай бурбътъ” в действие. Може би нашите политици с кебапчетата черпят от безценния му опит – лошото е, че накрая папер от нещо смислено като “Млада Италия” няма.
За първи път рецептата се появява в готварската
книга на Джовани Батиста Рато «Генуезката
кулинария» през 1860 г. Моят колега
Паоло Лингва потвърждава това, като сравнява песто с река, която виждаш че
тече, ама не се знае къде й е изворът.
Извор реката има, разбира се, макар и с друго име.
Известен е от 13 век и има почти същите съставки – това е чеснова заливка,
която най-напред италианските домакини започнали да използват като сос за
паста. Това придобило такава популярност, че още в началото на 14 век можело тя
да бъде купена от всеки генуезки пазар. Единственият им пропуск бил, че не се
сетили да сложат босилек в него, което придава зеления цвят на соса.
Иначе генуезецът от 9 кладенеца вода ще ви
извади, за да докаже че предците му са измислили пестото още по време на потопа
– това било лигурското племе пестели /песто?/, което живеело на брега на морето
в село Пестурну /песто??/. Жителите му според тази легенда по цял ден събирали
босилек и с палеца го мачкали на каша, към която прибавяли после и други
съставки. Няколко века по-късно направили техническа революция – изобретили
изкуствен палец, разбирай дървен - pestello (песто!!!).
Днес хаванчето и чукалото са задължителните
атрибути за песто, тук да не пропуснем глагола pestare, който означава
“смесвам”. През мрачното Средновековие, чиято най-лоша черта според мен е
забраната на еротиката, да се използва хаванчето се считало за дяволска работа
и имало Анатема за тези, които го използват. Защото уредът напомнял на
свещениците за полов акт – а сега кажете ми, кой имал мръсно подсъзнание –
свещениците или нормалните хора, които просто си готвели храна? Чудя се как
италианките не се сетили да замерят свещениците с хаванчетата /те са
традиционно мраморни/ - жив свещеник нямаше да остане, да не говорим за мръсно
подсъзнание.
Племето пестели правели зелената смес за да се маскират
с нея при нападение на неприятели и въобще не се сещали, че босилекът се яде. Намазани
в зелено, се правели на храсти, неприятелят подушвал и си отивал по живо по
здраво. Веднъж обаче един от тях бая огладнял и си пробвал маскировката.
Оттогава започнали да я приемат само вътрешно.
Както виждате, това е една изключителна история, затова не можем просто да кажем, че пестото се готви. То се ражда. Дегустаторът на песто Анджело Консилиери, който прави и майсторски клас по приготването му, призовава да го правим по памет, без рецепта и по аромата са се ориентираме какво не му стига. Класическото песто се състои от:
Както виждате, това е една изключителна история, затова не можем просто да кажем, че пестото се готви. То се ражда. Дегустаторът на песто Анджело Консилиери, който прави и майсторски клас по приготването му, призовава да го правим по памет, без рецепта и по аромата са се ориентираме какво не му стига. Класическото песто се състои от:
Босилек, зехтин (extravergine), чесън, кедрови
орехи, кашкавали пекорино и грана падано.
Други добавки го развалят. Точно този състав е
записан в рецептата за Песто по генуезки в Списъка на запазените марки.
Орденът на братството на пестото /в Италия имат
такъв/ издействал и официалното име – и то не е pesto alla genovese, а просто
pesto genovese, т.е. никакво а ла. След тази обилна информация внимавайте какво
купувате, дами.
За приготвяне на песто би трябвало да си купите
мраморно хаванче и чукало – Консилиери друго не признава. Обаче зад гърба му
пуснете пасатора и за по-малко от половин час /вместо за няколко, колкото
изисква класическата технология/, ще го имате. Да ме прощавате, ама последният
му съвет не мога да пропусна: “съберете си акъла и по-малко дрънкайте, ако
искате истинско песто”.
А сега – от теорията – към практиката.
Песто по
генуезки
Приготвяне:
Вземете връзка пресен босилек, измийте го, подсушете
го и махнете твърдите дръжки. Направете го на каша в хаванче /тази технология
запазва сока на босилека, докато с пасатора зеленията се нагрява и изсъхва,
което си отразява на вкуса – тук трябва да козируваме на маестрото, защото е
прав/. Добавяме шепа кедрови орехи, 1 – 2 ситно нарязани скилидки чесън, сол и
продължаваме да бъркаме в хаванчето /като кьополлу/. След това наливаме половин
чаша зехтин на тънка струя и бъркаме докато го поеме. Накрая слагаме 3 с.л.
настърган пекорино и 6 с.л. настърган грана падано, разбъркваме отново и
готово.
Пекорино и Грана падано са двата най-известни
кашкавала на Лигурия. Можем да ги заместим с пармиджано – има го у нас.
Кедровите орехи може да заменим с орехи – същото количество.
Традиционно песто се сервира с паста, класиката е
тренетте /поне в чест на Гарибалди/, с лазаня или в супа. И къде ли не още. Затова в заключение просто
ще добавя: «Дерзайте, дами! В кухнята, както в леглото, винаги има място за експерименти!»
Тренетте
ал песто
Тренетте са спагетите на област Лигурия, така че
тази класическа рецепта може да изпълните
със спагети.
Продукти:
250 г добре сварени картофи, 500 г тънък зелен
боб /ако не намерите, нашенски по-млад става/, 1 пакет тренетте /спагети/, 250
г сос песто, сол
Приготвяне:
Сварените картофи обелете и нарежете на дребни
кубчета. Сварете изчистения боб, излейте водата и го оставете да изстине.
Сварете тренетте според инструкцията, но малко преди края сложете за няколко
минути в тенджерата боба и картофите. Изцедете през гевгир. Накрая добавете
соса и объркайте.
Следващата рецепта е на любимия ми готвач Джейми
Оливър. С две ръце се подписвам, че неговите
Копринени
кърпички с песто (Fazzoletti di seta al pesto)
нямат равни на себе си:
Продукти:
Чаша и половина брашно /оригиналното е farina di
grano tenero/, 3 яйца, 1 с.л. зехтин, 5 – 6 с.л. сос песто, сол
Приготвяне:
В пресятото брашно счупете яйцата, посолете,
налейте зехтина, омесете тесто докато стане еднородно и гладко /да не лепне по
ръцете/. Завийте готовото тесто във фолио и го сложете за час в хладилника.
След това го извадете и разточете лист с дебелина 1 мм /много тънко/, нарежете
го на квадрати 15х15 см и ги сварете в подсолена вода за по 2 минути. Пускайте
ги един по един, да не залепват. Извадете ги от водата – може и през гевгир, но
съхранете част от бульона, в който са варени. След това към тях добавете песто,
малко от този бульон и объркайте. Може да посипете ароматен твърд кашкавал и
листенца босилек и веднага – на масата.
Надя Петрова