Тиква с карамел

С настъпването на есента и зимата тиквата става част от трапезата ни. Този плод с родина Африка е познат на човечеството от над 7 000 години. Всички я познаваме като изключително полезен и хранителен плод, който притежава ценни диетични качества. Дето се казва, от самото ни раждане. 

Интересно е да знаете, че много индиански племена са боготворели цветовете на тиквата и са им приписвали чудотворни свойства. Когато колонизаторите пристигнали в Северна Америка открили, че индианците отглеждат и използват тиквите. Големият плод бил приет от колонизаторите с ентусиазъм. Така тиквеният пай станал традиционно ястие за Деня на Благодарността в Америка.
Голяма, кръгла и оранжева, тиквата е член на семейството, към което принадлежат още пъпешът и динята. Оранжевото й месо има приятен и сладък вкус. Обелени и изпечени, семките й са също много вкусни. Фенерът приготвен от тиква е емблемата на Хелоуин, сладката баница с тиква - тиквеник - се приготвя за Коледните празници. Пораснали сме с героя на Елин Пелин Душко и печената тиква, която събира всички аромати на есента, да не говорим за Тошко Африкански, за който тиквата е по-желана от банан.

А каляската на Пепеляшка била направена от тиква.  
Любимата ми рецепта за приготвяне на тиква - семпла, изчистена, полезна и ароматна:

Тиква с карамел

Продукти:

Тиква, обелена и нарязана на едри парчета

1 ванилия

Малко вода

5 – 6 с.л. захар

Приготвяне:

В голяма тава сложете захарта и я карамелизирайте до светлокафяв цвят. Разлейте я докато е течна по цялото дъно на тавата. Отгоре наредете плътно парчетата с месестата част /тази, от която сте махнали семките/ надолу. Сложете ванилията и излейте чаша вода в тавата.

Сложете я във фурната най-долу и печете на 200 градуса само от долната страна. Когато карамелът започне да се пени, тя е готова – опитайте с вилица. Извадете я и оставете да изстине. Карамелът влиза в тиквата отдолу нагоре и я прави много вкусна. Може да сервирате с топка сладолед, сметана или крем карамел.

Надя Петрова

Патладжани пармиджана – Melanzane Parmigiana

Една от онези италиански рецепти, при това с произход от Сицилия, които показват силата на семейната традиция и колко важна е Мамма. С леки варианти, но все пак строго спазване на основните четири продукта – патладжани, моцарела, пармезан и домати.

За тази италианска класика отделете около 1.5 – 2 часа, като абсолютно съм убедена, че ще останете доволни.

Това е моят вариант, като избягвах пърженето на патладжана – така става по-леко.

Продукти:                               

Зехтин

3-4 пресовани скилидки чесън, може и повече, ако обичате

3 щипки суха мащерка или 3 клонки прясна

8 големи листа салвия, фино нарязани

4 консерви по 400 г нарязани домати с добро качество

3 с.л. винен оцет

3 с.л. захар – по-добре кафява

6 големи патладжана, нарязани по дължина колкото е възможно по-тънко

100 г настърган пармезан – може да се замести с твърд кашкавал

85 г натрошени сухари – в краен случай галета

50 г кедрови ядки – може да се заменят с бадеми

2 топки по 125 г моцарела, нарязана на малки парчета

1 шепа пресен босилек

Приготвяне:

Загрейте 3 с.л. зехтин в голям и дълбок тиган или тенджера, добавете чесъна, мащерката и салвията и с бъркане готвене 4-5 минути на слаб огън. Прибавете доматите, оцета и захарта и оставете 20-25 минути да къкри, докато се сгъсти малко, като разбърквате от време на време.

През това време загрейте фурната и намажете със зехтин патладжана от двете страни. В голяма тава наредете резените патладжан и запечете в средата на фурната около половин час. Може да ги обработите на тиган или грил. Извадете ги.

В голяма тава с високи бордове излейте на дъното малко от доматения сос. Смесете 25 г от пармезана с трохите и натрошените ядки и оставете настрана. Наредете върху соса ред или два патладжан и подправете добре. Полейте отново със сос, пръснете от моцарелата, пармезана и нарязания босилек. Повторете това на следващия ред и завършете с остатъка от доматения сос. Отгоре завършете със сместа от трохи, пармезан и ядки. Може да сложите в хладилника за следващия ден или да изпечете веднага.

Загрейте фурната на 180 градуса. Печете 30-40 минути докато отгоре се образува хрупкава златиста коричка и доматения сос бъде поет изцяло. Оставете да почине 10 минути, поръсете с пресен босилек и сервирайте.

Надя Петрова

Петковден. Света Петка – българската странстваща светица

Празникът в чест на Света Петка Българска – Петковден се празнува на 14 октомври. Българската светица и отшелница Параскева – Петка е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват, Тракия. След смъртта на родителите си се заселва в Йорданската пустиня. На преклонна възраст се връща в родния си град, където почива. Мощите на светицата са един от трофеите, които цар Иван Асен ІІ донася в Търново след Клокотнишката битка, за което има разказ, датиращ от това време. Сред литературните творби, които са й посветени, особено ценно е “Житие на Св. Петка”, написано от Патриарх Евтимий.

За отношението към нея като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. В договора с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново са странствали доста през вековете – първо били отнесени от видинския Константин II Асен, син на Иван Срацимир през 1395-та. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град.

Сред миряните има разпространена друга версия за озоване на мощите в Яш. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат спасени от турското поробване. Когато турците превземат и Видин са дадени на сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.

По всичко личи, че Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. Името й носи и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.

На Петковден се правят курбани и сборове. Овчарите пускат кочове при овцете за оплождане, поради което на жените е забранено да шият, режат и предат. На този ден е обичай да се четат молитви за здраве и се правят освещавания на нов дом.

С празника българите отбелязват началото на зимата. В някои райони от Петковден до Димитровден са “вълчите празници” – за предпазване на овчари и добитък от вълци, поради което е забранено на жените да работят с вълна.

В съботата преди Петковден в някои части на България отбелязват Петковата задушница. Света Петка е покровителка на Троян.

На традиционната за празника обредна трапеза се слагат типични за есента ястия от месо – предимно овнешко, кокошка, яхния с праз, сарми. Предлагаме ви традиционни за различни части на страната рецепти, подходящи и за сезона.

КУРБАН-ЧОРБА ОТ ОВЧЕ МЕСО
Според познавачи истинският курбан е точно такъв – като в тази смолянска рецепта.

Продукти: тлъсто овче месо 0.500 кг, сол на вкус.      

Месото се нарязва на парчета, залива се със 7 чаени чаши вода и се слага на огъня. Посолява се, след като кипне, и се вари на тих огън. Поднася се топла.

ОВНЕШКО ЧЕВЕРМЕ

Тази рецепта е есенен вариант на прочутото родопско чеверме.

Заколва се по-тлъст млад овен, т. нар. брав. Одира се и се почиства от вътрешностите. Измива се и се посолява. Между трупа и краката се правят отвори с нож, в които се посипва сол. Зашива се коремният отвор и овенът се набожда на дървен шиш. Единият заден крак се отрязва до колянната става, а другият се прерязва така, че да се държи на сухожилията. Между костите и сухожилията на коленните стави се пробиват широки отвори. Задните крака се извиват назад успоредно на опашката и се скопчват с шина, като полупрерязаният крак се намушква в направената дупка на другия крак.

Изгарят се дърва, за да се получи много жар. На 30-40 см от жарта се забиват 2 чатала, на които се поставя шишът с овена. Шишът се върти бавно и непрекъснато на 25-30 см над жарта. От време на време овенът се намазва с парче лой, набодено на пръчка, за да не прегори. Печенето продължава от 3 до 5 часа (в зависимост от големината и върастта на животното и от силата на огъня). За да се познае дали чевермето е готово, с върха на ножа се пробожда месото около плешката. Ако излиза бял сок, чевермето и опечено. След изпичането чевермето се свлича от шиша върху букови или елови клонки или над широк съд. Консумира се топло.

ГОРСКИ ГЮВЕЧ

от Пиринско

Продукти: агнешко (овнешко, телешко) месо 750 г, мазнина 100 г (1/2 чаена чаша), кромид лук 150 г (2-3 глави), червени домати 0.500 кг (6-7 бр.), гъби 300 г (2 чаени чаши), пиперки 0.500 кг (8-10 бр.), лютиви пиперки 4-5 бр., ориз 100 г (1/2 чаена чаша), чесън 1 глава, чубрица, копър, магданоз и сол на вкус.

Месото се нарязва на дребни парчета и се запържва в сгорещената мазнина заедно със ситно нарязания кромид лук, след което се задушава с част от нарязаните на дребно червени домати, залива се с бульон или топла вода и се вари на умерен огън, докато омекне. Тогава се прибавят нарязаните на ивички гъби и пиперки, целите лютиви пиперки, обелените скилидки на чесъна и сол на вкус. След 15-20 минути се прибавят оризът и останалите домати, нарязани на кръгчета. Ястието се залива с малко вода и се доварява на тих огън. Поръсва се със ситно нарязаните чубрица, копър и магданоз и се поднася.

Надя Петрова

На Кръстовден започва гроздоберът

Кръстовден се празнува всяка година на 14 септември и е един от 12-те големи православни празници. На този ден църквата чества две знаменателни събития от християнската история – намирането на Христовия кръст и неговото освобождение от персийски плен през VІІ век.

Преданието разказва, че 85-годишната майка на император Константин Велики царица Елена решила да открие кръста, на който бил разпънат Христос. Отишла в Палестина на мястото, където Спасителят намерил смъртта си, наредила да разрушат езическия храм, построен там и открила в основите му цели три кръста. На един от тях прочела “Това е царят Юдейски!”

Мълвата за откриването на свещената реликва бързо се разнесла из цялата страна. Към Голгота се стичали тълпи народ, за да видят с очите си този кръст. Ето защо за да се даде по-добра възможност всички да го видят, кръстът бил “въздвижен” /въздигнат/ високо на свещения за християните хълм Голгота. За да се запомни събитието, през 326г. царица Елена наредила на това място да се издигне християнски храм и бил установен празник – Въздвижение на кръста Господен.

Намерения кръст тя разделила на три части – едната оставила в Ерусалим, другата дала на сина си Константин, а третата занесла като дар в Рим.

В началото на VІІ век персите завзели Палестина и разграбили Ерусалим. Сред трофеите им била и тази част от кръста, която царица Елена оставила в свещения град. Едва след 14 години, когато византийският император Ираклий победил персите, кръстът бил върнат на ерусалимския храм. И отново бил въздигнат нависоко, за да го видят всички. Това е второто въздвижение на кръста.

Православната църква отбелязва този празник по особено тържествен начин, с пищни ритуали, нощно бдение пред украсения с цветя кръст, съпроводено с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се извършва и ритуално въздигане на кръста. Всяка година в нощта срещу празника на Кръстова гора в Родопите се събират хиляди богомолци, които вярват в чудотворната сила на кръста. Според преданието всеки, който истински вярва, ще бъде възнаграден от Бога.

През целия ден се спазва строг пост, наречен “говеене за кръста”. Свещеникът посещава домовете на вярващите със светия кръст и поръсва със светена вода.

Народът нарича празника Кръстовден и го спазва и в друг аспект – за предпазване от болки в кръста.

На някои места наричат Кръстовден Гроздоберник, тъй като от него по традиция започва гроздоберът. В много райони на България се правят курбани за здраве и напредък и тържествени ритуали, с които се слага началото на прибирането на ценния плод от лозята, за да стане хубаво винцето.

В чест на големия празник ви припомняме една от традиционните и уникални български /но и балкански/ рецепти за приготвяне на десерт от прясно изцедено грозде, познато като шира.

Балсуджук,              

Познат още като

Мъстеница

                 

Продукти:

                            

Цели орехови ядки, по възможност пресни и обелени, захар, гроздова шира, нишесте, калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок

Приготвяне:

Ореховите ядки се разчупват на половинки и се нанизват на конец, на гъсто една до друга. Добре е да са пресни, защото това улеснява нанизването. Сокът се прецежда и  се обработва с калциев карбонат по 2 - 3 г на 1 л сок. Другата важна мярка е, че на 7 части от него се прибавя 1 част нишесте. Ширата (сокът) се вари със захар на вкус, докато количеството й се преполови. Нишестето, предварително разтворено в малко студен сок, се прибавя при непрекъснато бъркане. Получава се рядка каша, в нея се потапят нанизаните на конец орехови ядки, отцеждат се и се поставят на проветриво място да изсъхнат. Така се прави няколко пъти последователно, докато балсуджукът достигне желаната дебелина. Готовият продукт се оставя на слънчево и проветриво място, за да изсъхне добре. Преди съхранението му на сухо място се овалва в нишесте и се обвива в тънка хартия.

Надя Петрова

Любовната история на Лучано Павароти – наистина ли любовта на мъжа минава през стомаха

Да си спомним за един много голям човек, който премина в небесните селения, но остана в сърцата ни завинаги. Неслучайно го наричаха „150 кг чисто обаяние и добродушие”.

Светът дълго ще скърби за загубата му. Едва ли скоро ще се роди толкова очарователна личност като него – най-големия славей, който Земята е виждала. Той изкара операта на площада, направи я достъпна за всеки човек. След неговата революция придобихме самочувствието спокойно да си пеем не само в банята „Ла донна е мобиле”, защото той ни показа, че важното е човек да се чувства щастлив, когато пее. Но и когато се храни. И в резултат на това – да се влюби до ушите като него.

Защото Лучано хвърли преди няколко години света в оркестъра със съобщението, че на 68 години се развежда и се жени за 33-годишната си направо невръстна секретарка. В сравнение с тази новина всяка холивудска пикантна клюка изглеждаше като болна от анорексия.

Ето и историята на тази любов. Павароти щастливо живя с жена си Адуа цели 35 години, изглеждаха щастливи, той я боготвореше, защото благодарение на нея станал певец. Говори се, че с първия си хонорар Лучано облепил спалнята като с тапети – чуден жест на благодарност, нали, дами? Три дъщери, много пари, изобщо – приказка без край, както би казал един друг чуден италианец – Джани Родари.

Обаче в резултат на славата се виждали не по-често от 5 пъти на месец. Безкрайни любовни разговори всеки божи ден, Адуа като истинска италианка се тревожела че любимият й не може да се храни нормално, все по ресторанти. А той, както е известно, обожаваше да яде, и се оплаквал често че му сервират изстинали манджи.

Всичко това се оправило, когато се появила Николета Мантовани – новата му секретарка. Не знам какво са я питали на интервюто, обаче фактът, че почнала веднага да му носи от къщи домашни манджи в канчета омаловажава типичните секретарски умения – машинопис, чужди езици и блондински чар. Тя вместо да поиска нов компютър, оборудвала в офиса му кухня и направо започнала откровено да си шета. И да му готви. Най-често му вземала акъла с приготвянето на паста. От макароните й Лучано си губел ума – даже бедната му женица Адуа отбелязала, че кредото му е „Спагети, спагети, и след това любов”. Отбелязала, но не взела мерки навреме. Как не й дошла на ума италианската поговорка, че който мъж не може да изяде прилична порция спагети, в леглото никакъв го няма. Явно обаче за Николета това било символ – веруюто.

И докато домакинята от Модена се радвала че родният й най-после се храни нормално, секретарката коварно трупала точки. Въвела час за хранене, спасила го от змия в Бали, утешила го, когато Италия падна на Световното по футбол /това е супер номер, дами, запомнете го – важи за 90 процента от мъжете/. Не че не подшушнали на Адуа какво става в офиса – кухня, но тя махнала с ръка безгрижно и казала, че пред мацка и паста тенорът ще избере второто. Иначе казано – Николета въобще не влизала в сметките /изобилните, многобройни, стабилни сметки на Павароти!/, които тя управлявала. Грешка. Никоя жена никога не бива да пренебрегва бабешкия начин да бъдеш обичан, като се вслушваш в желанията на стомаха, който Николета издигнала като знаме. И не сбъркала – възрастният вече славей си загубил ума по нея. Любовният роман излязъл от офиса и грейнал богато илюстриран на страниците на жълтата преса. Тук вече Адуа припаднала. След това изпочупила от гняв всичкия семеен порцелан /само си представете за какво става въпрос!/, изкъртила табелката от семейната порта, обаче на Лучано не му мигнало окото. Сам подал документи за развод. От любов отслабнал с цели 15 кг и видимо се подмладил, като в резултат на всичко това създал още една девойка – чудесната Алиса /от страната на чудесата?/.  По същото време станал и дядо. Решил да напусне сцената и да се отдаде на щастието си изцяло. Николета сама му готвела обедите, така се говори. Обаче фактът, че 70-годишен става баща, потвърждава италианската теория за мъжете, обичащи паста. Може би това не важи само за мъжете в Италия, как мислите?

Ето и най-любимата от всички любими рецепти на Павароти, нещото, с което Николета го покорила –

Лазаня верде

Продукти:

Зелени кори за лазаня

Чийз сос

Месен сос

Настъргана моцарела

Настърган пармезан

Краве масло

Чийз сос – продукти:

6 с.л. краве масло

6 с.л. пълнозърнесто брашно

1 ч.л. сол

6 чаши горещо мляко

1 чаша настъргана моцарела

1 чаша настърган пармезан

Месен сос – продукти:

6 с.л. краве масло

3 с.л. зехтин

1 глава нарязан лук

1 морков, ситно нарязан

1 стрък целина, нарязана

3 резена нарязан бекон

1 кг кайма – 50 на 50 свинско и телешко

2 нарязани наденички

3 пилешки дробчета

1 чаша бяло сухо вино

Сол, пипер

2 с.л. доматена паста

2 чаши телешки бульон

Четвърт кило нарязани гъби

2 скилидки пресован чесън

Връзка нарязан магданоз

Приготвяне:

Пригответе Чийз соса – разтопете краве маслото в тефлонов съд, прибавете брашното и солта и бъркайте на среден огън докато стане на гладка каша. Прибавете млякото постепенно, за да не стават гранули. Накрая прибавете настърганите сирена.

Пригответе Месния сос – разтопете в дълбок съд по 3 с.л. краве масло и зехтин. Прибавете лука, моркова, целината и бекона, леко запържете. Прибавете каймата, наденицата и нарязаните дробчета, добавете виното и оставете да поври. Подправете със сол и пипер, сипете доматената паста, размита в бульона и гответе захлупено на бавен огън около час. Задушете гъбите в останалото масло заедно с чесъна и магданоза и смесете със соса.

През това време затоплете фурната на 200 градуса.

В голяма и дълбока тава излейте половината от чийз соса, покрийте с една трета кори за лазаня, излейте половината от месния сос – втората трета кори за лазаня, залейте ги с останалия месен сос. Покрийте с последните кори за лазаня и най-отгоре залейте с останалия чийз сос. Печете на умерена фурна докато заруменее отгоре – половин до един час. Сервирайте леко изстинала.

Надя Петрова