Да, разбира се, има и много палми. Обаче жасминовият аромат просто извира
безплатно от огромните храсти, с които не сме свикнали. А харисата омайва
навсякъде по чистите и уредени улици, където сръчни млади тунизийци приготвят
храна пред очите ти. И другият ишерет - сигурно никъде на друго място не бихте могли да се насладите на зеления
тунизийски чай така както в Сиди бу Саид! Сервират го с накиснати в него
кедрови ядки... и чудесен изглед към морето насред автентична мавърско –
арабска обстановка. Усещането е неповторимо. Сигурно на никое друго място не
бихте чули автентична тунизийска музика, докато подръпвате жадно от аромата на
клокочещото до вас наргиле.
В Тунис човек усеща историята на земята върху която стъпва, неподправена.
Страна, в която
новото и старото съжителстват.
Тук е великият Картаген, непобедимият Рим, Турция от най-силния си период,
Испания с маврите е Франция, която все още е навсякъде. Забележително спокоен и
сигурен е животът там като за арабска страна.
Представете си небето на Тунис и изпепеляващото слънце, вижте жарта в
пръстта, но и зеленината наоколо. И безбройните тунизийски знамена, развяти от
нестихващия никога вятър – подобни на разцъфтелите навсякъде многоцветни зокуми,
вижте извисяващите се палми които са по над 300 години.
Не се задържайте в хотела дълго - там няма да научите нищо за тази земя. Опитайте
тунизийската кухня в един добър ресторант или направо на улицата и ще се
очаровате от някои от ястията (разбира се има и такива които няма да ви се
харесат). Но да пристъпим към храната, която тук просто е зависима от
историята.
Днешната тунизийска кухня е съчетала в себе си чертите на берберската,
арабската, древногръцката, турската, испанската и френската кулинарни традиции.
Оригиналното местно население са берберите, те са и над 60 процента от тунизийците.
Това са точно онези много интересни хора, които живеят в пещери и под земята –
правят това отпреди 10000 години и продължават и днес.
Най-близката европейска точка е Сицилия, затова не е чудно, че когато
металът прекосил Средиземно море и стигнал в Тунис, това оказало много силно
влияние върху храненето на берберите, които си готвели дотогава в глинени
съдове, които носели със себе си в безкрайния път на номадите. Готварският стил
се променя и поради финикийците – страхотни мореплаватели, които повлияли на
берберските навици не само като наблегнали на рибата, но и с това, че им
показали някои земеделски номера. В резултат на последното днес Тунис просто е
една обетована земя, където всичко, което се отглежда, е с прекрасно качество,
както успях да се убедя е аз.
Римляните също оставили сериозен отпечатък – все пак латинският израз «Cartago
delenda est» - “Картаген трябва да изчезне”се отнася за Картаген, който към 146 г. сл. Хр. бил на път да засенчи Рим. А такова нещо римляните не позволявали никому. След въпросната дата те
управлявали цяла Северна Африка до 5 век, когато германските вандали ги
заместили. В Тунис тогава останали доста римски ветерани, които се заели с
отглеждането на зърно и особено с правенето на зехтин, който става и основната
причина Тунис да стане богата страна.
Векове наред влиянието на араби, турци, маври, испанци и французи оказва
влияние и върху кулинарните техники и рецепти, което помага на тунизийската
национална кухня да придобие собствен облик, различен от този на съседните
страни. В по-късни времена специално е влиянието на Испания – благодарение на
откриването на Новия свят в тунизийската кухня навлизат лютите чушки и пипера,
който са днес емблема на много местни ястия. От Испания идва и използването на
много яйца при готвене.
Днес тунизийската кухня е и средиземноморска – морските дарове и прясна
риба са в основата на тунизийското хранене. Зърното под формата на кус кус е
задължително, както и зеленчуците. Месото – агнешко, телешко и козе се готви с
мащерка, розмарин и други ароматни треви, което го отличава на вкус.
Тунизийците има своя версия на меззе, което наричат кемиа. Това са салати и
предястия, в които има ядки, октоподи, зеленчуци, подправени силно и поляти с
лимонов сок и зехтин.
Но да започнем с рецептите. Първата е от кухнята на най-старите тунизийци и
е лютива
Моркови по берберски
Продукти:
1 ч.л. зърна от кориандър
половин ч.л. кимион
1 с.л. зехтин
половин кг моркови на тънки резени
2 с.л. бял винен оцет
сол
Приготвяне:
Загрейте на огън сух тиган и
изпечете на него за 1 минута кориандъра и кимиона, като разклащате съда. Преместете
ги да изстинат и след това смелете. В тигана загрейте зехтина и прибевити
морковите. Сотирайте ги 10 минути на слаб огън, като ги розбърквате внимателно,
докато покафенеят. Прибавете подправките и гответе с тях 1 – 2 минути. След
това оцета и солта за още 5 минути, докато морковите омекнат. Сервирайте горещи
или на стайна температура.
Тунизийска патладжанена салата
Продукти:
450 г патладжани
1 голяма нарязана зелена чушка
1 смачкана скилидка чесън
120 мл зехтин
60 мл червен винен оцет
1 ч.л. сух риган
сол
2 нарязани домата
листа от салата
50 г сирене фета
Приготвяне:
Нарежете патладжана на кубчета с ширина 2,5 см и го попарете във вода 5
минути да омекне. Отцедете и го преместете в огнеупорен съд с пипера. В друг
съд объркайте чесъна, зехтина, оцета, ригана и солта и тази марината излейте
върху патладжана. Объркайте и сложете в хладилник за около час. Преди сервиране
отцедете от маринатата и смесете с доматите.
Сервирайте в плато, постлано със салатени листа, в което изсипете сместа.
Отгоре посипете със сиренето.
Хариса е най-важната и популярна съставна на тунизийската кухня. Сос с
характер – сиреч лют /повече или по-малко/, направен от червени люти чушки и
подправки – кимион и кориандър, които са объркани със зехтин и направени на
паста. Хариса не само се добавя към ястията, тя е винаги на масата заедно със
зехтина и лимоните. Именно по присъствието й в манджата ще отличите тунизийската кулинарна
традиция от тези на съседните африкански страни.
Името хариса на арабски означава “правя на
парчета”, защото едно време чушките счуквали в хаванче, днес то е изместено от
пасатора. Най-простият вид хариса са смлени люти чушки със сол и зехтин.
В Тунис я продават в тубички, консерви или прясна
в деликатесните магазини, но не е трудно да си я приготвите сами. Следва
автентична рецепта.
Хариса
Продукти:
100 г червени люти чушки без семките
4 скилидки чесън
2 с.л. вода
2 с.л. зехтин екстра върджин
1 ч.л. смлян кимион
половин ч.л. смлян кориандър
1 и половина ч.л. сол
още зехтин за консервирането
Приготвяне:
Сложете всички продукти в съд и направете на паста
с пасатора. Преместете сместа в бурканче и залейте отгоре със зехтин, за да не
се разваля.
Когато вземате от бурканчето хариса, не забравяйте
да долеете с още малко зехтин, за да няма достъп на въздух до продукта. Това
запазва харисата дълго време.
Риба с
хариса
Продукти:
900 г дебели филета от бяла риба
сол и пипер
брашно
4 с.л. зехтин
1 малка глава лук, ситно нарязан
2 смачкани скилидки чесън
250 г домати от консерва, направени на пюре
половин ч.л. хариса
1 дафинов лист
120 мл вода
200 г черни маслини без костилките
1 с.л. сок от лимон
пресен магданоз за гарниране
Приготвяне:
Подправете филетата със сол и пипер и ги оваляйте в брашно. Загрейте
зехтина в тиган и изпържете рибата до златисто от двете страни, после я
извадете и оставете да се отцеди от мазнината.
В тигана сложете лука и чесъна и сотирайте 3 – 4 минути като леко
разбърквате. След това добавете доматите, смачкани на пюре, хариса /ако обичате
люто - повечко/, дафиновия лист и водата и гответе с леко разбъркване 10
минути.
Върнете филетата в тигана заедно с маслините и продължете готвенето още 10
минути.
Преди сервиране махнете дафиновия лист и прибавете лимоновия сок. Посипете
с пресен ситно нарязан магданоз.
Надя Петрова