Сармички с левурда

Продукти:
1 чаша ориз, 1 яйце, 3 стръка пресен лук, олио, майорана, бял пипер, сол, 2 връзки левурда
Приготвяне:

Предполагам знаете как се прави ориз за лозови сармички - този път с пресен лук. Приготвяте ориза /този път сложете в него 2 чаши и половина вода предварително, защото сармичките ще варим много малко време, яйцето чак като поизстине сместа, то служи за стягане/, след което попарвате за около минута – не повече - листата на левурдата, а те са тесни и ще си поиграем, но си струва.  
Взимат се две листа и се кръстосват едно върху друго, така че да се получи по-здрава основа за ориза. В центъра се слага по една лъжичка оризова плънка и от четирите краища листата се премятат едно върху друго на кръст, за да се оформи сармичка. Пипайте внимателно, че това е много крехка материя. След като ги свиете, варите както другите сарми, заляти с половин чаша вода и само 10-15 минути. Като ги наредите за сервиране, ги полейте с разбито кисело мляко.

Надя Петрова

Левурдата – още едно уникално допълнение към храната през пролетта

Преди няколко дни си вървя през пазара – признавам, че това е сред любимите ми неща, човек винаги излиза оттам с нещо интересно, и гледам на една сергия продават левурда. А това е верен знак, че е пролет. Веднага закупих колкото можах – жената го брала в Габровския Балкан, то не е лесно да го намериш и бегом вкъщи да изпробвам. Но първо почетох и ето какво открих:

Левурдата е просто другото популярно име на дивия чесън.
Това са зелени дълги листа, много приличащи на листата на момината сълза (които пък са доста отровни) и са с много приятен вкус на пресен чесън, но по-слаб от този на истинския. Много полезно растение е и като лечебно - сваля холестерола и високото кръвно налягане, действа изключително добре при белодробни и астматични проблеми.
Бере се от средата на април до първите дни на май, т.е., докато цъфне /какъв късмет, че съм хванала сезона!/.
Няма по-добро средство за изчистване на черния дроб от токсини пролетно време.
Има приятно горчив вкус, става на салата, обикновено смесена с марулка и зелен лук, разбира се, може и с чесън...

Левурдата е диво растение и го има в Средна и Югозападна Европа, Средиземноморието, Скандинавия, Мала Азия. Чувала бях, че много го ядат в Сибир. Предпочита да е близо до реките, блатата, в широколистни и иглолистни гори, като прави туфи /много удобно, ако реши човек да я бере/.
Бере се от екологично (или поне относително) чисти места, а не покрай пътища с натоварено движение на коли и изпарения от началото на април до края на май.

Много е богата на витамини. Какъв късмет, че се яде през пролетта, когато те и без друго не достигат. Съдържа масла, каротин, фитонциди. Действа добре против треска, от древни времена се знае че е противосклеротично средство. Убива холестерола в излишък, подобрява храносмилането и сърдечната дейност, действа добре и при ревматизъм.

Като подправка се използват дръжките и листата, но и луковицата. Слага се в салати, баници, като подправка за месни, рибни и зеленчукови ястия. Подобрява вкуса на дивеча. Разбира се, яде се и сурова предимно в салати.

Левурда салата

1 – 2 връзки левурда

1 краставица

1 – 2 сварени яйца

Приготвяне:

Левурдата се измива, нарязва и смесва с нарязаната краставица и яйцата. Посолява се и се подправя със сметана или кисело мляко. 

 Сармички с левурда

 Надя Петрова

Тай пиле със зелено къри

Екзотично предложение, което отнема малко време за приготвяне.

Продукти:

Половин кг пилешки гърди без кожата

2 глави лук

4 – 5 чушки – различни на цвят

1 консерва кокосово мляко /или кокосова сметана/

2 с.л. паста зелено къри

олио

сол

ориз

Приготвяне:

В силно загрято олио и най-добре в уок тиган запържете бързо нарязаните на кубчета пилешки

гърди докато се зачервят. Прибавете лука и чушките – на шайби. Гответе 2 – 3 минути заедно. През това време смесете кокосовото мляко с пастата от зелено къри и разбъркайте сместа. Прибавете я в тигана и оставете ястието да покъкри 10 минути. Не се притеснявайте, че сосът е доста течен, това в случая е предимство.

Сварете ориз, като го подправите само със сол.

Сервирайте ястието, като първо направите легло от ориза и върху него сложите от соса. Полейте обилно с течността от тигана – така ще овкусите ориза с кокоса и кърито.

Ако не обичате много люто, сложете по-малко къри.

Често ми се случва да гощавам с това ястие и мога да ви уверя, че всички го харесват.

Надя Петрова
 

По-, Най-, Тай – любимата храна на забързаните хора

Отдавна се бях наканила да ви представя най-модерната в момента етно кухня – тази на Тайланд. На мъжете въпросната дестинация е позната предимно поради екзотичните масажи, изпълнявани от екзотично млади жени. Време е да им покажем, че екзотично могат да се почувстват и като хапнат нещо по-екзотично, нещо като днешната рецепта. Но първо да поговорим малко за тай кухнята, както е известна по целия свят.

Защо в последните години тя е една от най-предпочитаните в света? Основна нейна характеристика е използването на растения и подправки и що се отнася до последните, някои от тайландските ястия са много люти, но това не означава, че всички са такива. Освен да дават вкус и аромат на ястията, растенията имат и терапевтична роля. Като прибавим факта, че храната се приготвя с пресни продукти, без мазнини, можем да кажем, че кухнята тай е една от най- здравословните в света. Екзотична, екстремна, полезна – 3 в 1. Друг важен аспект на тайландската кухня, свързан с гостоприемството и приятелството, е удоволствието да се храниш с приятели – в Тайланд рядко можеш да видиш някой да яде сам. Заради това традиционно всичките ястия се сервират на един път, и до всяко блюдо има лъжица, с която всеки си сервира или сервира на другите. 

Тайланд е благословен с множество растения, треви и подправки, които осигуряват

уравновесена диета. Понастоящем туристите могат да се наслаждават както на класически тайландски ястия, така и на натурални диетични ястия и могат да изучават кулинарното изкуство тай в различни специализирани школи в Бангкок или в големите курорти. Въпросните растения и подправки и правилното им съчетаване се счита за истинско изкуство в Тайланд, изисква време и специални умения. Приготвянето на един единствен сос може да отнеме часове, докато се получи точното равновесие на ароматите. И само тогава може да бъде оценена истинската слава на тайландската кухня.

Тай кухнята не прилича на китайската, нищо че се готви също в уок. Тепърва ще се запознаваме с рибния сос, листата на лайма, лимонената трева, кафявата захар, пресния кориандър и новата употреба на босилека... Също и с това, че в тай готвенето не се използва нишесте за сгъстяване на соса, а кокосово мляко и това е отличителна черта на тази кухня.

Тайците са много гостоприемни и любознателни. В Сиам е ходил последният руски император, а в началото на 20 век тайски принц се оженил за рускиня – 2 исторически факта. Санук е Духът на жизнерадост на тайците, има го и в кухнята им. Основа на храната е "кхао" (ориз), а всичко останало - е "кап кхао", т. е. това, което се яде с ориза - риба, морски дарове, свинско, пилешко. Типичните за нас млечни продукти са заменени от въпросното кококово мляко и кокосова сметана. А за сосовете казват, че са остри като пипер.  

Вече и у нас - за радост и най-после - има всичко необходимо за приготвянето на тай храна в домашни условия.

Затова да пристъпим към практиката – как да си приготвим

Тай пиле със зелено къри

Пак ще кажа - няма невъзможни рецепти и недостижими екзотични места. Приятен апетит!

Надя Петрова