Не се оплаквайте от живота – вижте с какво се хранят чукчите

Според колега – етнолог от руски произход, ял какво ли не и къде ли не, няма по-големи почитатели на храната от чукчите и ескимосите. Освен това няма и по-екзотична храна от тяхната. Въпросният категорично определя френската кухня като скучна, което обяснява донякъде неговата ексцентрична увереност.

Чукчите днес са малко – останали са около 15 000 в Чукотка, другите отдавна са преминали Беринговия проток – както се казва във вица, чукчите са сърдити на царя не за това че продал Аляска на Америка, а че не продал и Чукотка. А чукчата се сърди не как да е. Ако му падне пердето /макар че те пердета не ползват/ - дръж се земьо! Особено ако е пийнал. В научните среди се твърди че пияният чукча е страшна работа, като учените отдават този неприятен ефект на месното меню, присъщо на този етнос. Макар че се подшушква под сурдинка, че руският север тенденциозно се пропива. Естествено е, като гледаш как други се разпореждат в родината ти, направо не е за вярване, че има още трезвеници... Освен това работата е и в онзи важен ензим, който липсва на някои източни народи. Въпреки това, както казваше майката на една моя близка приятелка – нашето семейство много го влече алкохола, обаче лошо е, че не ни понася...

Иначе храната, както е казал поетът – първа радост е за мене. Говори се, че

около 2 кг месо и 600 грама тюленова мас на ден ги устройват – на човек. Ами то в този студ калории трябват. Едно от най-екзотичните ястия на чукчите е следното – убиват морж и веднага му разпарят корема. Той яде молюски, на които изплюва черупките, а тялото глътва цяло. В стомаха те се мариноват от стомашните сокове и чукчите твърдели, че много приличат на миди с лимон...

Макар в наши дни в Чукотка да продават какво ли не, тях пак месото ги тегли. Те по този признак се и делят – на еленови и крайбрежни чукчи – познайте коя група какво яде. Има и една друга, чукчи – търговци, които минавали Беринговия проток напред – назад векове, поради което имат много общо и с ескимосите, на които и те дали нещо от себе си. Въобще и естествено, твърди се, че ескимосите са останали в Америка чукчи. Ако е така, те просто са тайното оръжие, Щирлицът на Русия тъй да се каже – нещо, което силно и отдавна подозирам. Особено опасно е ако научат ескимосите да пият водка по руски.

А сега за местните афродизиаци. Младоженците преди първата брачна нощ тук хранят с мозък на елен – той помага и на мъжете, и на жените. Намерих един чуден факт по този повод – някакъв ветеринар, който редовно набивал въпросния мозък, докато живял в чукотско село, за 2 години направил 12 деца на местни жени, а любовници му били почти всички налични останали същества от женски пол на възраст между 16 и 30 години. За любителите на третия порок това е може би земният рай.

Според чукчите руснаците са създадени, за да произвеждат чай, тютюн, захар, сол и желязо и да ги продават на чукчите. Но по някаква неясна причина те презрели мисията си и започнали да воюват срещу тях.

Въпросната месна храна се яде варена или сурова, като става въпрос и за

карантия, по нашенски казано. Чукчите ядат и корени, стъбла и листа на оскъдната по тези места растителност, които варят с кръв и мас. Едно такова ястие е моняло – полухраносмелен мъх, изваден от стомаха на убит елен, от това правят консерви и пресни блюда – чорбата от моняло, кръв, мас и ситно нарязано месо доскоро била най-разпространената топла храна. 

Чукчите обичат да пушат много. Обаче обичат и да имат по няколко жени, а често и да си ги разменят. Затова за тях съвсем естествено целомъдрието не съществува. Вярват в много богове, шаманите са факт и институция.

И нали знаете – чукчите не са читатели, чукчите са писатели. Това наистина е така, техният Кирил и Методий е чукча – овчар на име Тенвил, който през 1930 създал тяхната писменост, която като глаголицата не влязла много – много в употреба, но оттогава те ползват кирилицата с добавка само на няколко букви /гордей се, читателю/ и даже имат чукотска литература.

А иначе месото на елена е диетично и много полезно, а и лесно се храносмила. Там няма склерози, инфаркти и тем подобни болести.

Деликатес са печените на огън хрущяли от пролетните рога на елена, език, костен мозък – с тези неща се гощават желани гости, тъй да се каже, това им е на еленовите чукчи черният хайвер.

Крайбрежните чукчи пък ядат моржове, китове, тюлени. Месото на морските животни и те варят или ядат сурово, обаче лакомството тук е горната част на китовата кожа – монтак, който дъвчат всички с буйна страст.

А сега – специално за вас – рецептата на ястието – победител в чукча – конкурса «Храна за влюбени»:

Вземат се 300 г сварен еленов мозък, смесва се с 2 варени яйца от гага /водоплаваща полярна птица, местен вариант на кокошката/, добавят се свежи стръкове от златен корен, киселец, див лук и се поднася студено.

Ето и още някои шедьоври на местното кулинарно изкуство:

Палгин

Ястие от костен мозък, който се получава като се надробят еленови кости и се варят продължително, от което на повърхността изплува мас, която старателно се събира. Сервира се със ситно нарязани пресни или консервирани върбови листа и киселец.

Вилмулимул

Излива се еленовата кръв в изчистения стомах, добавят се варените бъбреци, дроб, уши, печени копита и устни, добавя се киселец. Хубаво се пресова вътре всичко, зашива се и се слага в ледника. Приготвя се есента, да се яде през пролетта, защото е много витаминозен. Не ви ли прилича малко на кървавица?

Кикватол

Прави се през лятото на вятър. Еленовото месо се суши на слънце на специални окачалки, ако времето е лошо – близо до огнището. Опушва се само горният слой, отвътре то остава прясно. При поднасяне се реже, ако е сурово, минава за малко през огъня. Вариант на еленския бут, мисля си аз.

Ето и нещо морско –

Нувкурак

Китовото месо се приготвя по гореописания начин – отгоре става коричка,

отвътре е сурово. Само че след това го варят в голям котел и го налагат в буре с топена тюленова мас. Яде се през зимата.

И за финал – един от признаците за превъзходство според чукчите е способността да ядеш бързо. Имат и поговорка – когато младите ядат бързо, старите гледат с удоволствие. Еленовите чукчи са постигнали абсолютното съвършенство докато дъвчат, да ръмжат като гладни кучета.

Разни хора, разни идеали, както е казано по нашите земи. Важното е да се чувстваш щастлив и сит или както е казано в прочутия виц – Преди революцията чукчите имали две чувства – за глад и за студ. След революцията чувствата им станали три – за глад, за студ и чувство за благодарност.

Надя Петрова

Пъстърва по селски с домашно песто

Тази рецепта е не само за рибарите, но и за онези, които не могат да се въздържат да купуват, когато минат край рибарски магазин. Тя е много лесна за приготвяне и прекрасния вкус и аромат на рибата идва от зеленчуците, с които е овкусена.

Продукти:

5 пъстърви /в случая, обаче нека да са толкова, колкото на вас са ви нужни/

50 г краве масло

връзка дивисил или магданоз

2 тиквички

2 – 3 глави лук

сол и чер пипер на вкус /може вместо пипера да използвате смлян кориандър/

за гарнитурата:

5 – 6 сварени картофа

главичка лук

няколко стръка магданоз

сос песто по селски:

връзка пресен босилек

10-тина орехови ядки

4 – 5 скилидки чесън

олио

сол на вкус

Приготвяне:

Нарежете тиквичките и лука и с малко водичка ги запечете в голяма тава във фурната за 10-тина минути. През това време подгответе пъстървите – измийте и изчистете добре, сложете във всяка по 1 парченце краве масло и нарязаната зелена подправка – да стоят в корема на рибата стабилно. Ако искате, може да закрепите нещата с клечка за зъби. Извадете тавата от фурната и разположете пъстървите между зеленчуците, като ги подправите със солта и пипера. Печете на 200 градуса – докато кожата на пъстървата се отдели и зачерви добре, а зеленчуците останат на масло.

Докато фурната пече, направете гарнитурата – класическа картофена салата и селското песто: в хаванче сложете накъсани листата на босилека и ги счукайте на кашичка. Добавете чесъна – нека и той да стане почти като крем. Признавам, че пада яко чукате, обаче ако имате пасатор, ще си го спестите. Следват орехите /за разлика от кедровите в песто дженовезе тук са нашенски тазгодишни, най-добре обелени/, които също счуквате с останалите продукти. Накрая на тънка струйка налейте и малко олио, подправете леко със сол. Не слагайте много олио – орехите са мазни, както и босилека и чесъна.

Гарнирайте изпечената пъстърва със зеленчуците, лъжица картофена салата и топка от селското песто.

Надя Петрова

На Благовещение облечете най-новите дрехи и сложете пара в джоба

Благовещение се празнува на 25 март и е най-тържественият постоянен празник през този месец. Пада се винаги по време на Великите пости.

На този ден Бог изпратил Архангел Гавраил в Назарет при Дева Мария, която била омъжена за Йосиф дърводелеца. Ангелът й казал: “Радвай се, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените”. Тя много се смутила от тези думи, но той я успокоил и й обяснил, че ще зачене, ще роди син с име Исус, който ще бъде велик и син на Бога. А Бог ще му даде престола на Давид и Исус ще царува вечно и царството му не ще има край. Казал й още, че Светият Дух ще слезе върху нея и ще я осени силата на Всевишния. Затова и светото дете, което ще се роди, ще се нарече Син Божи.

В календара на християнската църква празникът е утвърден през 7 век. В този ден на обновление за цялата природа, в чест на Дева Мария – символ на чистота, любов и грижа се празнува ден на майката и жената.

Благовещение се счита за голям празник, “половин Великден”, на който “дори и птичката гнездо не вие”. Вярва се, че тогава идват прелетните птици. Затова на този ден всеки гледа да излезе от дома си сит и с пара в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Има поверие, че на празника идват самодивите и започват игрите си.

На Благовещение пробиват ушите на малките момиченца, бележат агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. Садят овошки и зеленчуци, за да са сладки плодовете им.

Срещу Благовец иманярите излизат да търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Вярва се, че на празника и най-силната отрова губи силата си. Дори главата на убита змия се смята за лековита.

На Благовещение обредно се гонят змии, гущери, бълхи, както на 1 и 9 март. Като прескачат огъня, момците нарочно си пърлят малко краката, за да не ги хапят змии през лятото.

Счита се още, че “за здраве поне с кокал от риба трябва да си почекаш зъбите”. Традицията да се яде риба на този ден се спазва още от далечни времена. Това е единственото изключение по време на Великите пости. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.

Имен ден имат Благо, Благой, Благовест, Благомир, Благородна и др.

Послучай големия пролетен празник ще ви предложим изпитана рецепта за 

Пъстърва по селски с домашно песто

Надя Петрова

Паста верде с коприва

Продукти:

1 пакет макарони или спагети

3 – 4 шепи копривени стръкове

2 с.л. зехтин

3 – 4 скилидки чесън или 2 стръка пресен

200 г сирене или 300 г извара

пармиджано или твърд кашкавал за гарниране

бял пипер

майорана

сол на вкус
Приготвяне:

Сложете голяма тенджера с вода и сварете избрания от вас вид паста според инструкцията, като я оставите ал денте – не преварена.

През това време измийте много добре копривата с течаща вода, почистете я от твърди дръжки и клечки и я нарежете – няма да пари, защото все още е много млада. Загрейте зехтина и задушете на слаб огън в него копривата за 4 – 5 минути. След това добавете нарязания чесън и натрошеното сирене или извара и разбърквайте на слаб огън, докато сместа стане кремообразна. Ако е много гъста, поразредете с бульона от пастата. Махнете от котлона и подправете с пипера, майораната и сол, ако се налага.

Сервирайте с изцедената паста, като поръсите с пармиджано или кашкавал.

Надя Петрова